Разводите в Азия: мъчителна битка срещу закони и традиции
Зоя Ахмед е на 33 години и сега минава през сложен бракоразводен развой. Живее в Карачи, Пакистан. Решението ѝ да постави завършек на брака се посреща зле от брачна половинка ѝ. Той почнал да подава подправени сигнали до полицията, даже измислил, че тя сякаш е имала извънбрачна спекулация, което в тази страна се счита за престъпна демонстрация.
" Беше ужасяващо "
" Това породи огромна ненавист против мен. В съда трябваше да понеса голям срам… нашите съдилища са цялостни единствено с мъже. Начинът, по който всички ме гледаха... ужасяващо беше ", споделя тя.
Зоя споделя, че една от аргументите да изиска бракоразвод е обвързвана със половия им живот. Съпругът ѝ непрекъснато се подигравал на желанието ѝ за фамилиарност и го употребявал, с цел да я унижава. Казвал ѝ: „ Искаш секс – ето в този момент ще го имаш “. В измислените обвинявания за извънбрачна връзка той показал и няколко от общите им другари мъже, което в допълнение я изолирало от приятелския ѝ кръг.
Разводите са обект на огромна стигматизация освен в Пакистан, а и в цяла Азия. Макар че броят на делата за бракоразвод в района пораства - да вземем за пример в Индия, Пакистан и Индонезия, последствията за дамите остават тежки.
Финансова неустановеност и стрес
В Пакистан разводът е разрешен от ислямското право, само че омъжените дами, които желаят бракоразвод, в множеството случаи би трябвало да се откажат от зестрата си в интерес на мъжа - като обезщетение за разтрогването на брака.
34-годишна жена, която избира да резервира анонимност, споделя, че опитът ѝ да получи бракоразвод се е трансформирал в дълга правосъдна борба, откакто схванала, че клаузaта в предбрачния контракт, която ѝ разрешавала да желае бракоразвод, е била отстранена от документа. Дори в случай че дамите съумеят въпреки всичко да получат бракоразвод, прочувствените контузии за тях са големи.
Навийн Нотиар, 40-годишна жена от Пакистан, която в този момент живее във Англия, си спомня, че когато родителите ѝ се развеждали, последвала дълга борба за настойничество над децата. “Обикновено това е още един метод да се затрудни живота на дамата ”, споделя Нотиар.
Проучване от 2020 година, в което са взели участие 427 разведени дами от провинция Пенджаб в Пакистан, открива, че те постоянно са страдали от меланхолия и разнообразни душевен проблеми - в доста случаи това е било разследване от финансовата неустановеност и отрицателното отношение на фамилията. Някои са споделили, че най-трудното не е била самата разлъка, а последствията - изключително попечителството над децата.
Разводът е неразрешен във Филипините
Филипините са измежду страните в света, където разводът е противозаконен. Единственият законен метод да бъде преустановен един брак, е анулирането му, което обаче изисква дамата да потвърди машинация, душевен проблеми или импотентност на мъжа. Това принуждава дамите да трансфорат персоналните си истории в причини за пред съда.
Ана Сантос е филипинска журналистка, която живее в Берлин. Години наред тя се бори да анулира брака си. “Привилегирована съм, че съумях да го направя ”, споделя тя - за нея е ясно, че не всички дами могат да си разрешат да платят на юрист за скъпата процедура.
Повечето дами избират раздялата да остане неофициална, тъй като не могат да понесат прочувствената и финансова тежест на анулирането на брака, изяснява филипинската социоложка Атена Чаране Престо.
Семейната чест против самостоятелния избор
В страни като Пакистан и Филипините финансовата взаимозависимост е една от главните аргументи дамите да остават в провалени бракове. Бела Наваз, пакистанска изследователка на проблемите на пола, твърди, че патриархатът не е единственият фактор. " Трудностите се дължат освен на патриархалната просвета, а и на разбирането за фамилна общественост “, споделя Наваз. " Ние съществуваме като фамилни единици, а не като човеци. И това прави извънредно мъчно за дамите да вземат независими решения. ”
Този метод на мислене принуждава дамите да слагат фамилната чест над персоналното си благоденствие, споделя тя. Онези, които разтрогват брака, постоянно биват заклеймявани като егоистични и аморални и биват изключвани от техните фамилни общности и системи за поддръжка. Експертите споделят, че даже да се проведат правни промени, надали ще се стигне до действителна равнопоставеност, в случай че няма и прогрес в културните настройки и икономическите благоприятни условия за дамите. В доста елементи на Азия решението на дамите да изискат преустановяване на брака към момента се счита за доста коренен акт.
Автор: Каукаб Шайрани
