„Кулите на мълчанието“ – където мъртвите са оставяни на милостта на лешоядите
Зороастризмът е една от най-древните религии. Създадена е през към 2000 г.пр.н.е и е била публична вяра на предислямските империи на западна Азия. Днес се практикува от към 3 милиона души – най-често в Индия и Иран.
Някои историци имат вяра, че зороастризмът е повлиял на някои от главните религии, в това число юдаизма, християнството и исляма. Но доста от аспектите на зороастризма към момента остават мистерия за актуалния западен свят.
Една от най-любопитните обичаи в тази вяра са ритуалите по погребването на мъртвите, което включва използването на по този начин наречените „ Кули на мълчанието “ („ dakhma ”). Последователите на зороастризма имат вяра, че телата на мъртвите са нечисти, тъй като тъкмо преди гибелта им в тях се вселяват демони. Според тях четирите детайла – огън, вода, земя и въздух са свещени и не трябва да бъдат замърсявани с разлагането на телата на починалите. Затова мъртвите би трябвало да бъдат пречистени, преди да им бъде разрешено да преминат в задгробния живот.
„ Кулите на мълчанието “ са места, служещи за осъществяването на този развой по филтриране. Те съставляват изолирани цилиндрични здания, върху които се слагат телата на мъртвите, с цел да бъдат изложени на въздействието на природата. Обикновено телата се разлагали от слънцето и били изяждани от лешояди. След това костите, които оставали, били подлагани в нещо като бунар в центъра на кулата, където сухият климат ги трансформира в прахуляк.
Освен всичко друго, ритуалът бил считан и за финален акт на човешка неустрашимост и състрадание, защото труповете били непринудено излъчени на птиците и се превръщали в тяхна храна.
В актуалния ирански зороастризъм този обред е неразрешен, тъй като през днешния ден е считан за застрашителен и отблъскващ. Той бил сменен от нормалното заравяне или кремация и иранските кули на мълчанието към този момент не се използват. Вместо това, те служат като монументи на изчезналите обичаи. Въпреки това, в Индия тази процедура към момента се организира и кулите са употребявани за същинската им цел.
Заради разширението на индийските градски региони обаче, които се уголемяват бързо и гладко, някои от кулите сега са ситуирани в гъсто обитаеми региони и постоянно единственото, което ги дели от жилищата на хората, са дребни градинки. Това съставлява огромен проблем за индийското държавно управление и най-вероятно ритуалът ще бъде неразрешен през идващите няколко години.
Ако това фактически се случи, Кулите на мълчанието ще се трансфорат в безгласен очевидец на забравена традиция, датираща от антични времена и която е съхранила в себе си една от най-ранните концепции на религията.
