Историята на майка и дъщеря, която разплака цяла България ВИДЕО
Зорница Войничанска и майка й Венета трогват цяла България с историята си в един извънредно сложен за тях интервал. Пореден проливен дъжд в Мизия безусловно беше отнесъл улицата, на която живеят и се постановяваше болната майка да носи на тил още по-болната си щерка.
И през днешния ден те не могат да се отърват от спомените за това време на тестване, оповестява Нова телевизия.
„ Разбира се, че помня! Беше разрушена улицата. Ние тук, нашите съседи, я наричахме калдъръмената улица, тъй като имаше единствено камъни и трошляк, пясък... и не можеше да се върви по нея.
Имаше бордюр висок, който аз посмъртно не можех да превъзмогвам сама и съм пълзяла, и съм се катерила ….. майка ми ме е носила на тил до по-равното, с цел да мога да отида до учебно заведение, до изпити”, спомня си Зорница Войничанска.
Това се налагало, тъй като дъщерята не можела да върви, споделя майка й Венета: „ Улицата ни беше напряко, безусловно отнесена от пороя. Страшно нещо беше, а тя трябваше да върви на изпити и я носех на тил. Преминаваме улицата и на тротоара отново продължаваме надолу до здравия път, с цел да отиде на учебно заведение. Да я заведа на учебно заведение да учи.”
„ Паралелно с това вървеше и моето образование, и трябваше да отивам на изпити. Улица има или няма, изпитът си е изпит. Трябва да се явиш при всички положения. И се молех тогава единствено и само на природата да е по-благосклонна, да няма сняг, с цел да мога да вървя”, споделя Зорница.
Въпреки, че в този момент улицата към този момент е изцяло ремонтирана 2020-та година също не предходна без компликации. Изгубили непосредствен и добър човек. „ Моята майка умря от COVID-19. Беше при мен, години съм я гледала. Прекрасен човек”, спомня си с горест Венета.
В тъмното обаче има и светлина и то не една. Сега Зорница върви все по-добре, може да излиза и да се прибира сама. Дори пазари веднъж седмично самун и нужните за семейството им артикули. Най-важното обаче за нея е това, че е могла да мине сама по гладката улица, с цел да стигне до изпитната зала за матурата.
„ Завърших най-сетне. Кошмарът завърши. Самостоятелната форма завърши вечно. Такава форма няма да погледна до момента в който съм жива”, радостна е от достиженията си Зорница.
Дори майка й не вярвала, че тя ще успее да се пребори сама за себе си. Но е безапелационна – щерка й е борбена натура и е упорита.
И през днешния ден те не могат да се отърват от спомените за това време на тестване, оповестява Нова телевизия.
„ Разбира се, че помня! Беше разрушена улицата. Ние тук, нашите съседи, я наричахме калдъръмената улица, тъй като имаше единствено камъни и трошляк, пясък... и не можеше да се върви по нея.
Имаше бордюр висок, който аз посмъртно не можех да превъзмогвам сама и съм пълзяла, и съм се катерила ….. майка ми ме е носила на тил до по-равното, с цел да мога да отида до учебно заведение, до изпити”, спомня си Зорница Войничанска.
Това се налагало, тъй като дъщерята не можела да върви, споделя майка й Венета: „ Улицата ни беше напряко, безусловно отнесена от пороя. Страшно нещо беше, а тя трябваше да върви на изпити и я носех на тил. Преминаваме улицата и на тротоара отново продължаваме надолу до здравия път, с цел да отиде на учебно заведение. Да я заведа на учебно заведение да учи.”
„ Паралелно с това вървеше и моето образование, и трябваше да отивам на изпити. Улица има или няма, изпитът си е изпит. Трябва да се явиш при всички положения. И се молех тогава единствено и само на природата да е по-благосклонна, да няма сняг, с цел да мога да вървя”, споделя Зорница.
Въпреки, че в този момент улицата към този момент е изцяло ремонтирана 2020-та година също не предходна без компликации. Изгубили непосредствен и добър човек. „ Моята майка умря от COVID-19. Беше при мен, години съм я гледала. Прекрасен човек”, спомня си с горест Венета.
В тъмното обаче има и светлина и то не една. Сега Зорница върви все по-добре, може да излиза и да се прибира сама. Дори пазари веднъж седмично самун и нужните за семейството им артикули. Най-важното обаче за нея е това, че е могла да мине сама по гладката улица, с цел да стигне до изпитната зала за матурата.
„ Завърших най-сетне. Кошмарът завърши. Самостоятелната форма завърши вечно. Такава форма няма да погледна до момента в който съм жива”, радостна е от достиженията си Зорница.
Дори майка й не вярвала, че тя ще успее да се пребори сама за себе си. Но е безапелационна – щерка й е борбена натура и е упорита.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ