За Повардарието като за Украйна?
Зорница Илиева
Дали Путин го е направил „ по вежливому”, както считат в Москва, или „ това е лудост”, както пишат в „ Гардиън”, да вземем за пример, е значимо единствено, с цел да се убедим за следващ път, че монетата има две страни. Всеки от своята камбанария. Всеки със своите ползи, които са безконечни, за разлика от приятелите и враговете. Това пък е вероюто на Островната някогашна империя, която през днешния ден е с упоритост за „ завръщане” с нова роля.
Не единствено в Източна Европа, в това число Украйна.. Но и в Русия приказват за „ завръщане”, тъй като унижението от случилото се през 90-ге години, след края на Студената война, очевидно много е тежало. В паниката от предизвестеното признание на суверенитета и независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики от страна на Русия някак се замъгли едночасовата тирада, с която Путин аргументира решението си. Спорно е дали тази тирада е „ подем на великоруската идея” с препратки към времето на Петър І или Екатерина Велика или е просто прагматичен метод да се обоснове за пред руснаци и отвън страната взетото решение.
Наивно е да се мисли, че случилото се признание не е било предстоящо или не се е знаело за него на Запад. Все отново това са територии, за които без подозрение Русия е Отечеството и възторженото честване със заря на оповестеното признание на техния суверенитет е доказателство, че хапът за Киев несъмнено е горчив, само че е логически. Въпреки нарушаването на интернационално право с смяна на граници. Но такива случаи са добре известни и от близкото минало в други райони. Известни са международните реакции за тях, както и следствията. Включително санкционни.
Въпросът е дали когато Путин приказва за Ленинова Украйна, когато с добре подбрани обстоятелства обосновава теза, че такава страна на процедура в никакъв случай не е имало т.е. като страна Украйна е нелигитимна, когато назовава Октомврийската гражданска война „ преврат” и така нататък дали у нас може да се направи прилика с нашата към този момент вековна алтернатива с Повардарието?.
За българите още от времето на Кубер, брат на хан Аспарух и наследник на хан Кубрат от рода Дуло, земите на днешна РСМ са били български. Дори и по времето на византийското и османско господство, както се одобри да се назовават тези интервали. Мислещите българи знаят историята си, държат на нея, ближат към момента рани, както се споделя, поради Берлинския конгрес и Ньойския контракт, спомнят си текста на онази ария за „ съдружници - разбойници”, само че са наясно, че през днешния ден има страна България и страна Репеблика Северна Македония, РСМ. Така одобри по гледище на Гърция Повардарието да се назовава след подписването на Преспанския контракт.
За „ един народ в две държави” можем да си приказваме, само че действителностите отрезвяват.
Да, страна РСМ има /първи я признахме!/, суверенна, самостоятелна, родна, по-близка от всички други на света. Но да ни взима историята, героите-революционери, поетите, учените и да ни държи виновни за събития в интервала 1941-45г е повече от невероятно. Това няма по какъв начин да се преглътне. Без значение кой натиска и кой у нас влиза в ролята на послушковци- еничари.
Защо би трябвало представители на македонските българи да ни споделят, че правата им се нарушават в страна, която се стреми към европейско участие? Защо те би трябвало да ни показват, че нищо не е изпълнено от изискванията, които има в Договора от 2017г?
Нито учебниците по история са изменени, нито табелите с обидно наличие са отстранени, нито изявленията с антибългарски тези са спрели, нито са секнали вандалски дейности върху флагове, български клубове, паметни плочи или монументи от времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.
Да не приказваме за предоставяне на публичност на насилията и обезбългаряването на РСМ след 1945г, че и преди Войната. Всичко е оставено в полето на „ след започване на преговорния процес”. Това се научава от срещата на президента с представители на македонските българи преди ден. Вижте единствено по какъв начин наподобяват тези македонски българи спрямо представителите на „ Илинден”, които одобри наскоро президентът на РСМ Пендаровски. С цялото почитание към възрастта им.
А по какъв начин да се изясни разликата, която направиха тези млади, с интелигентно лъчение македонски българи сред позициите на президента и премиера във връзка с актуалната ни политика към Повардарието? Отново изтъкнат разнобой, който медийни изяви, макар старанието, не могат да прикрият.
Отделно е гафът с оповестената фотография на премиера ни с държавния секретар Блинкен.
Всъщност ще се счете ли за нужно най-сетне български водач да направи изявление в жанр Путин, в което да аргумантира в конкретика общата ни история с РСМ по метод, който не оспорва днешна държавност, само че и да не легитимира искания за античност и независимо битие през вековете?
Рабира се, че Путин в гонене на съветски цели и ползи си разрешава пояснение на исторически обстоятелства едностранчиво, само че такова е имперското самочувствие. По въпроса за Повардарието, апропо, съветските позиции по-често не са съвпадали с българските ползи. От там идва и това „ не ви ща ни жилото, ни меда”...
Което не пречи в границите на нашия диаметър да обосновем тезите си по разбираем метод, за българите и за нашенци в Повардарието.Другото са приказки за бъдещо време, а в приказките управниците в Скопие, без значение кои са, потвърдено са по-добри. Бизнесът няма метод да не се развива.
Още повече, че това е теза, която Вашингтон приложи при договарянията сред Белград и Прищина като стъпка за нормализиране на връзките. Там не проработи. Така че дайте малко отдих, тъй като „ бързата кучка слепи ги ражда”. На успокоение, премислено,, с премерени стъпки нещата ще си дойдат на мястото. Още повече, че геополитическите играчи ще са заети с Русия и протичащото се към и в Украйна.
За предпочитане е най-сетне да мислим и действаме независимо, в синхрон сред институциите и без погледи отвън страната. Само тогава сме успявали в интернационалните каузи. Историята, нашата, е красноречива. Та ние сме на 1400 години, каквото и друго да ни се внушава. Значи можем.
Дали Путин го е направил „ по вежливому”, както считат в Москва, или „ това е лудост”, както пишат в „ Гардиън”, да вземем за пример, е значимо единствено, с цел да се убедим за следващ път, че монетата има две страни. Всеки от своята камбанария. Всеки със своите ползи, които са безконечни, за разлика от приятелите и враговете. Това пък е вероюто на Островната някогашна империя, която през днешния ден е с упоритост за „ завръщане” с нова роля.
Не единствено в Източна Европа, в това число Украйна.. Но и в Русия приказват за „ завръщане”, тъй като унижението от случилото се през 90-ге години, след края на Студената война, очевидно много е тежало. В паниката от предизвестеното признание на суверенитета и независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики от страна на Русия някак се замъгли едночасовата тирада, с която Путин аргументира решението си. Спорно е дали тази тирада е „ подем на великоруската идея” с препратки към времето на Петър І или Екатерина Велика или е просто прагматичен метод да се обоснове за пред руснаци и отвън страната взетото решение.
Наивно е да се мисли, че случилото се признание не е било предстоящо или не се е знаело за него на Запад. Все отново това са територии, за които без подозрение Русия е Отечеството и възторженото честване със заря на оповестеното признание на техния суверенитет е доказателство, че хапът за Киев несъмнено е горчив, само че е логически. Въпреки нарушаването на интернационално право с смяна на граници. Но такива случаи са добре известни и от близкото минало в други райони. Известни са международните реакции за тях, както и следствията. Включително санкционни.
Въпросът е дали когато Путин приказва за Ленинова Украйна, когато с добре подбрани обстоятелства обосновава теза, че такава страна на процедура в никакъв случай не е имало т.е. като страна Украйна е нелигитимна, когато назовава Октомврийската гражданска война „ преврат” и така нататък дали у нас може да се направи прилика с нашата към този момент вековна алтернатива с Повардарието?.
За българите още от времето на Кубер, брат на хан Аспарух и наследник на хан Кубрат от рода Дуло, земите на днешна РСМ са били български. Дори и по времето на византийското и османско господство, както се одобри да се назовават тези интервали. Мислещите българи знаят историята си, държат на нея, ближат към момента рани, както се споделя, поради Берлинския конгрес и Ньойския контракт, спомнят си текста на онази ария за „ съдружници - разбойници”, само че са наясно, че през днешния ден има страна България и страна Репеблика Северна Македония, РСМ. Така одобри по гледище на Гърция Повардарието да се назовава след подписването на Преспанския контракт.
За „ един народ в две държави” можем да си приказваме, само че действителностите отрезвяват.
Да, страна РСМ има /първи я признахме!/, суверенна, самостоятелна, родна, по-близка от всички други на света. Но да ни взима историята, героите-революционери, поетите, учените и да ни държи виновни за събития в интервала 1941-45г е повече от невероятно. Това няма по какъв начин да се преглътне. Без значение кой натиска и кой у нас влиза в ролята на послушковци- еничари.
Защо би трябвало представители на македонските българи да ни споделят, че правата им се нарушават в страна, която се стреми към европейско участие? Защо те би трябвало да ни показват, че нищо не е изпълнено от изискванията, които има в Договора от 2017г?
Нито учебниците по история са изменени, нито табелите с обидно наличие са отстранени, нито изявленията с антибългарски тези са спрели, нито са секнали вандалски дейности върху флагове, български клубове, паметни плочи или монументи от времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война.
Да не приказваме за предоставяне на публичност на насилията и обезбългаряването на РСМ след 1945г, че и преди Войната. Всичко е оставено в полето на „ след започване на преговорния процес”. Това се научава от срещата на президента с представители на македонските българи преди ден. Вижте единствено по какъв начин наподобяват тези македонски българи спрямо представителите на „ Илинден”, които одобри наскоро президентът на РСМ Пендаровски. С цялото почитание към възрастта им.
А по какъв начин да се изясни разликата, която направиха тези млади, с интелигентно лъчение македонски българи сред позициите на президента и премиера във връзка с актуалната ни политика към Повардарието? Отново изтъкнат разнобой, който медийни изяви, макар старанието, не могат да прикрият.
Отделно е гафът с оповестената фотография на премиера ни с държавния секретар Блинкен.
Всъщност ще се счете ли за нужно най-сетне български водач да направи изявление в жанр Путин, в което да аргумантира в конкретика общата ни история с РСМ по метод, който не оспорва днешна държавност, само че и да не легитимира искания за античност и независимо битие през вековете?
Рабира се, че Путин в гонене на съветски цели и ползи си разрешава пояснение на исторически обстоятелства едностранчиво, само че такова е имперското самочувствие. По въпроса за Повардарието, апропо, съветските позиции по-често не са съвпадали с българските ползи. От там идва и това „ не ви ща ни жилото, ни меда”...
Което не пречи в границите на нашия диаметър да обосновем тезите си по разбираем метод, за българите и за нашенци в Повардарието.Другото са приказки за бъдещо време, а в приказките управниците в Скопие, без значение кои са, потвърдено са по-добри. Бизнесът няма метод да не се развива.
Още повече, че това е теза, която Вашингтон приложи при договарянията сред Белград и Прищина като стъпка за нормализиране на връзките. Там не проработи. Така че дайте малко отдих, тъй като „ бързата кучка слепи ги ражда”. На успокоение, премислено,, с премерени стъпки нещата ще си дойдат на мястото. Още повече, че геополитическите играчи ще са заети с Русия и протичащото се към и в Украйна.
За предпочитане е най-сетне да мислим и действаме независимо, в синхрон сред институциите и без погледи отвън страната. Само тогава сме успявали в интернационалните каузи. Историята, нашата, е красноречива. Та ние сме на 1400 години, каквото и друго да ни се внушава. Значи можем.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ