Зорница Гечева, НАДРБ: Надявам се проблемите при търсене на медицинска помощ от украинските бежанци да са все по-малко
Зорница Гечева е член на доброволното формирование към Столична община (ДФСО), което от своя страна е част от Национална асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ). В началото на военните дейности в Украйна, по линия на персонални контакти, които ДФСО има, спешният щаб се обръща към НАДРБ за сформиране на мрежа от доброволци във връзка създаване и поддържане на телефонна линия, обслужваща потребностите на идващите в страната поданици на засегнатите зони (украински бежанци). По този метод Зорница се „ снабдява “ с ролята на координатор на телефонната линия към държавния портал и има взор и позиция „ от първо лице “ за проблемите, с които се сблъскват бежанците от Украйна, живеещи в България.
Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция се ориентират мъчно в българската здравна система?
Да, персоналното мнение, а и опитът и наблюдението ми демонстрират, че е мъчно за бежанците от Украйна, живеещи в България да се ориентират при търсене на здравна помощ и грижа, изключително в по-специфични случаи, за които няма открита процедура или пък са непознати, както за бежанците, по този начин и за медицинските експерти. Проблемите са свързани главно с две аргументи - едната е езиковата преграда, която е забележителен фактор при връзка, обвързвана с медицински проблеми (изключително значимо е и лекарят, и пациентът да са сигурни, че обменената информация и дадените директиви и указания са разбираеми на 100%), а втората - нереалистичните упования към здравната система, което евентуално е разследване от слабото познаване на законова рамка, процедури, права и отговорности, административни стъпки и е директна последица от неналичието на огромна и детайлна осведомителна акция от страна на институциите в бранша.
Допълнително, изказванията нагоре се удостоверяват и от на Национална пациентска организация за достъпа до здравната система измежду украински бежанци и представители на институциите, съгласно което „ украинските бежанци не съумяват да се ориентират в здравната система заради липса на налична информация за правата им като пациенти, за процедурите за избор на персонален доктор, която е от изключителна значимост за общия достъп до здравна помощ, както и поради езиковата преграда. Те страдат и от липса на лекарства и здравна инсталация вкъщи, като апарати за премерване на кръвно налягане, на кръвна захар и други “ (източник - ).
Силно се надявам обстановката да се трансформира в позитивна посока и бариерите и проблемите при търсене на здравна помощ и здравна грижа от страна на украинските бежанци да са все по-малко и по-рядко срещани.
Можете ли да назовете главните проблеми, с които се сблъскват бежанците от Украйна в търсене на здравна грижа от позиция на организацията, към която се асоциирате?
Като цяло казусът е сложен и обгръща голям брой провокации, които би трябвало да бъдат преодолени. В някои случаи обаче, проблемите са годни освен за украинските бежанци, а и за българските пациенти и са такива, годни за здравната ни система като цяло.
Ако би трябвало да споделя съответно компликации, с които лицата от Украйна се сблъскват, бих показала няколко съществени. Затруднена и неефективна връзка - постоянно чисто информационно има компликации при изясняване на административните процедури, както сред пациента и лекаря, по този начин и сред пациента и личния състав в лечебното заведение. В някои от случаите те са преодолими, само че когато въпросът е привързан със период и е незабавен, е проблем. Хората, търсещи здравна грижа и говорейки съответно за идващите от конфликтни зони лица, нормално са уплашени от обстановката, в която са, а и от обстоятелството, че са в непозната среда и обстановка и желаят бързо и незабавно да решат или създадат каквото е нужно. Това и най-много бързата реакция обаче не всеки път е постижимо и основава чувство за блуждаене и липса на решения. В началото на рецесията нашата организация настояваше да се сътвори екип от психолози или посредници, които да подкрепят разнообразни обстановки от обществената, здравната и други сфери – би било рационално решение. В случая при търсене на здравна услуги в страна както и за български жители, това в избрани случаи е лек развой, а говорейки за непознат жител, в стрес, обстановката се усложнява в допълнение. Невинаги по места експертите от здравните институции имат време и запас да обяснят каква процедура, стадии, стъпки би трябвало съответният човек да премине. Често това е одобрявано като отвод за приемане на здравна услуга. Разбира се, не е по този начин, само че коства на самия пациент (гражданин - емигрант от спора на украинска територия) и на личния състав в здравното заведение в допълнение равнище на стрес, загуба на време и надлежно недоразумение. Това е проблем, който би могъл да бъде решен последователно и с присъединяване на организацията и на други участници от страна на страната и неправителствения бранш.
Липсата на информация за формалните процедури по придобиване на избран статут и лимитираното знание за здравните права на лицата от Украйна също са лимитиращ фактор при търсене на здравна грижа. В допълнение и съответно, знанието за наложително здравно обезпечаване в страната също не е задоволително ясно комуникирано на централно равнище. Относно персонализираната грижа – допускам, че тя е част от общия подтекст в системата, само че не мога да разясня ясно и съответно.
Съществуват и други проблеми, които, за разлика от осведомителните и информационни такива, не би могло да бъдат адресирани и обстановката е комплицирана, като те са годни за цялата ни здравна система – чисто финансовия аспект или потенциал на структурите и организациите (МЗ, НЗОК, лечебни заведения и други лечебни заведения) да поемат в допълнение разноски, неналичието и ограничавания запас от страна на медицинския личен състав и затрудненият достъп до персонални лекари (това се обрисува като главен ограничителен фактор) и други. Тези проблеми са основни, само че за жалост от страна на организацията не можем да работим непосредствено по тях и превъзмогването им, в случай че мога по този начин да кажа.
Нашият пряк контакт с бежанци от Украйна е от позиция на телефонната линия за лица, търсещи протекция в страната. Повечето от хората, които се свързват с нас са неплатежоспособни, което е проблем, когато се постанова бърза интервенция и реакция, а хората не са осведомени или не са с нужния стаут или не са здравноосигурени. Имало е случаи, в които в следствие разбираме, че индивидът е потърсил платена услуга. Други лица пък избират да пътуват до Украйна за лекуване. Случаите са самостоятелни, а въпросите разнородни, само че считам, че процесът на достъп до качествено опазване на здравето се усъвършенства.
Какви са усложненията, бариерите и провокациите, които доближават до вас, при търсене и приемане на здравна грижа? Ако можете, дайте образци.
До някъде отговорът ми ще се дублира с казаното в предходния въпрос – главните проблеми са разказани и годни и тук.
Във връзка с мискомуникацията и неправилните упования и разбирания давам съответен образец - неотдавна имахме случай с гражданка на Украйна, която трябваше да премине проучване (ядрено-магнитен резонанс, ЯМР) и обзор, плануван и от персонален доктор. Тъй като на нея процедурата по подаване на информация за тези прегледи и интервала на изчакване не й бяха обяснени ясно, без значение дали тя го приема като факт или не, очевидно не е имало нужните преводачи или психолози даже, само че тя беше уверена, че не желаят да я прегледат и че единствено тъй като е украинка й отхвърлят достъп и я карат да чака ред за обзор. Това, несъмнено, не беше правилно, а по-скоро беше субективно чувство и неправилно умозаключение заради нереалистични упования! Както и други български жители би трябвало да чакат за обзор и диагностични проучвания (образна диагностика), платени от НЗОК (знаем какъв брой комплицирана и дълга е процедурата за безвъзмезден за пациента ЯМР), по този начин беше нужно и тази дама да изчака избран интервал от време, само че това не беше предадено и обяснени по подобаващ метод. Липсата на персонален доктор при лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция (не са редки случаите, в които GP-тата, по една или друга причина отхвърлят записване на тези пациенти в практиката им) и неизясненост по процедури за подготовка и разглеждане на документи и решения от ТЕЛК също са много характерни и постоянно срещани проблеми.
Може би от позиция на плануваното лекуване би следвало да има повече информация, пояснение на стъпки, процедури и изясняване на пътя на пациента, с цел да може хората, които имат потребност от тази услуга, а и хората, които я дават, да са по-спокойни, по-уверение и надлежно да си спестят блуждаене и непотребни дейности.
Можете ли да посочите някои документи, информация и разпоредби на Министерство на здравеопазването, Националната здравно осигурителна каса или друга институция, които украинските жители би трябвало да следват, когато търсят или употребяват здравни услуги и/или грижа?
По-долу разказвам някои документи и материали, стигнали до организацията ни, работейки и по други проблеми, само че въпреки всичко засягащи здравната система и процедури, които съдържат потребна информация за бежанците от Украйна, а и за експертите, ангажирани в областта на опазването на здравето:
Вашата институция/организация има ли обществена информация по отношение на медицинските услуги и грижи, която да е от помощ за украинските бежанци? А имате ли лице, което е отдадено напълно на този въпрос?
Помощта и съдействието от страна на НАДРБ за украинските бежанци е по-скоро при директна връзка и контакт. Работата на телефонната линия е прикрепена към държавния портал – Единен информативен портал на Министерски съвет. Въпреки че не го поддържаме ние, това е или по-скоро беше, главния източник за бежанците, на който те можеха да разчитат за достъп до достоверна информация в къси периоди. В други случаи (според съответния казус) употребяваме и се реферираме към публични страници на съответните институции – министерства, държавни организации, служби, неправителствени организации за съответното направление, както и самите здравни заведения. Към НАДРБ няма лице, което да е „ отдадено “ напълно на този „ украинския “ въпрос и още повече на въпросите в региона на опазването на здравето. Имайки поради естеството на проблемите, профила на жителите, търсещи краткотрайна протекция в страната, времето, което обитават тук, високият % уязвимости и болести измежду тях, от практическа позиция ни се постанова да се срещаме с разнородни случаи и намесата ни се показва по-скоро в подкрепяне на връзката сред нуждаещия се и съответната институция/експертна организация/експерт, съгласно съответния проблем.
Как процедирате, когато самите бежанци не са наясно с правата и отговорностите си като пациенти, ако към вас се обръщат с съответен проблем, обвързван с даването на здравна услуга?
Това е главен и един от най-често срещаните проблеми. За наслада, екипът ни на телефонната линия, която е обвързвана с държавния портал -, гореща линия - 02 / 905 – 5555 и +380/322-465-075, приказва украински и съветски език, огромна част е от студенти от медицински университети и надлежно познават и могат да боравят с нужната терминология, когато се постанова. Целта ни е оптимално ясно да разбираем стъпки, стадии на съответните процедури по отношение на всеки случай. Търсим разновидности, организираме и директни диалози със съответното болнично заведение, в случаите когато е нужно и имаме ресурса за това – да предоставяме на понятен език нужната информация, с цел да улесним украинските бежанци в пътя им и обезпечаването на достъп до здравна грижа.
Смятате ли, че експертите в здравния бранш познават процедурите и разпоредбите за грижа на украински бежанци?
На процедура процедурите и разпоредбите за лицата със статут на краткотрайна протекция са същите като за български жители. Опитът ни все още демонстрира, че здравна помощ не е отказана. В случаите, когато е имало спор или някакъв проблем, те са били по-скоро резултат от мискомуникация. Дори и да има по-сложен или характерен проблем, считам, че администрацията и експертите в лечебните заведения към този момент построиха инстикт и знаят по какъв начин да реагират и към кого да се извърнат за повече информация и указания за деяние.
Относно проблемите за здравните експерти при даване на медицински услуги има чисто административни спънки, да вземем за пример случаи на недобра стиковка сред системата на Национална агенция за приходите и съответната болница, при което лицето излиза като неосигурено/ без здравни осигуровки. Това обаче е различен проблем.
Каква характерна помощ можете да предоставите на украинските жители и на медицинските експерти? Моля, дайте образец.
По линия на НАДРБ, можем да сме от помощ с обезпечаване на преводачи, доброволци, подпомагане при избрани случаи и съответни проблеми от позиция на контакти и връзка.
Как бихте оценили равнището на достъп до здравна грижа на бежанците от Украйна към този миг, откакто измина повече от 1 година от началото на войната и рецесията с бежанците от Украйна се задълбочава?
Към момента главно има компликации, свързани с липса на персонални лекари – даже и служебно назначени. Както знаете персоналният доктор е безусловно належащо звено, с цел да може да се обезпечи при потребност следваща профилирана грижа. Осигуряване на персонални лекари за бежанците мисля, че би могло да бъде в по-висока степен осъществено и процесът би могло да бъде усъвършенстван, за способстване на достъп до експерти и профилирана грижа, лекувания, достъп до лекарства и други. За персонализираната здравна грижа мисля се знае малко и макар че този метод се ползва все по-широко има какво да се желае в тази тенденция, акто то е годно за всички пациенти в България, а освен за украинските бежанци.
Нивото на осведоменост на лицата от Украйна е към момента относително ниско. Смятам, че би трябвало да има повече осведомителни и просветителни акции по места - онлайн обаче, където да се дават елементи за опциите за здравни услуги за деца и възрастни, както и за дентална грижа. Голяма част от хората не престават на пътуват до Украйна, тъй като може би, персонално мнение, изпитват неустановеност в нашите специалисти и стреснати от непознатия път в здравната ни система.
Все отново, обстановката, познанието и насоченото в процеса на грижа и опазване на здравето лека-полека стават по-ясни и познати – и за институциите, и за лечебните заведения и медицинските експерти, и за лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция. Правната рамка и обезпечава на здравноосигурените лица от Украйна със статут на краткотрайна протекция права идентични с тези за българските жители и е значимо да се познават здравните права и съответстващите процедури, с цел да се обезпечи главно човешко право – достъп до качествено опазване на здравето.
Какви са рекомендациите Ви (практически съвети), опит и знания по тематиката?
Може би ще повтарям казаното, само че главно и на база на опита ни досега – работата по места е основна. Изключително значимо е даването на обща информация на бежанците от Украйна за това за какво е нужно да „ влязат в здравната система “, какви са правата им, по какъв начин да употребяват здравните услуги. Помощта на неправителствения бранш при съответен случай (плащане на обзор, медикаменти и други) е еднократен акт, при планувано лекуване това подпомагане е дълготраен развой.
В конкретика за здравни грижи, считам, че би било от изгода да се провеждат серия съществени прегледи на място за деца – както общи прегледи, по този начин и дентални.
В подтекста на персонализираната медицина, в структурата, където работите, знаете ли от какви услуги могат да се възползват бежанците от Украйна и какъв е пътят (накратко) по отношение на диагностика, лекуване и информация?
В подтекста на персонализираната медицина и имайки поради главните области, в които се ползва, лица с онкологични болести, диабет, някои инфекциозни болести, хора с ТЕЛК/НЕЛК, евентуално могат да получат консултация и упътвания за диагностиката, мониторинга и лекуването на съответно заболяване. Може да се провежда акция за информиране на бежанците за това какъв е пътят за достъп до персонализирана здравна грижа, какви са изискванията за диагностика и лекуване и по какъв начин да се обезпечи достъп до новаторски решения. Както и досега, имайки поради действието на филантропичната стратегия, като най-хубав способ за повишение на познанието по тематиката, считам, че подобаващи са срещи онлайн – по места, семинари, презентации, даже прегледи. Този метод би имал доста висок триумф и би подсигурил по-добро знание и надлежно възстановяване на достъпа до услугите и методите на актуалната медицина.
Българска Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД) е създала няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, по този начин и на медицинските експерти, с цел да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимоотношение. Бихте ли ги предложили като източник на информация?
Да, считам, че самодейността и основаните в границите на плана на БАПЕМЕД гореща линия и осведомителни видеа са добър и сигурен източник на информация по тематиката за достъп до здравна грижа (персонализирана медицина – диагностика и терапия). Това да спомагателни запаси, които сигурно биха били от изгода на лицата от Украйна по разнообразни тематики. Горещата линия дава опция за отправяне на директни и съответни въпроси по проблеми, свързани с медицински услуги и даване на наставления на украински език. Видеата пък са извънредно подробни и като се изключи че обрисуват съществени момента от пътя на пациента в здравната система, са характерни за разнообразни болести и добре изясняват каква е същността на персонализацията при разнообразни индикации, по какъв начин тя е от изгода и може да се ползва за пациенти в България.
За плана „ “
Достъпът до опазване на здравето е главно човешко право, наранено от военния спор в Украйна. Пред стигналите до България жители на Украйна стоят първостепенни провокации (подслон, храна, безопасност), което постанова нуждата от осведомителни действия за опциите им за достъп до медицински услуги. Целта на плана е да осведоми украинските жители, със статут на краткотрайна протекция в България за опциите за лекуване с приложение на персонализиран метод в медицината. По този метод ще бъде подкрепено упражняването на главно човешко право – достъп до опазване на здравето.
Въоръжените спорове засягат директно гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на опазване на здравето в Украйна, насилствената миграция и превъзмогването на логистични и административни провокации затрудняват достъпа до здравна и здравна грижа. Предоставяне на съвещания за опциите за достъп до медицински услуги в България ще обезпечи упражняването на човешкото право, нарушено вследствие на войната в Украйна.
Резултати от осъществяването на плана са в YouTube канала на БАПЕМЕД и основана на украински език, които да осведомят украинските жители за опциите за лекуване.
Повече информация за плана -
Проектът RefuGenes се реализира с финансовата поддръжка на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни жители България -
Смятате ли, че лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция се ориентират мъчно в българската здравна система?
Да, персоналното мнение, а и опитът и наблюдението ми демонстрират, че е мъчно за бежанците от Украйна, живеещи в България да се ориентират при търсене на здравна помощ и грижа, изключително в по-специфични случаи, за които няма открита процедура или пък са непознати, както за бежанците, по този начин и за медицинските експерти. Проблемите са свързани главно с две аргументи - едната е езиковата преграда, която е забележителен фактор при връзка, обвързвана с медицински проблеми (изключително значимо е и лекарят, и пациентът да са сигурни, че обменената информация и дадените директиви и указания са разбираеми на 100%), а втората - нереалистичните упования към здравната система, което евентуално е разследване от слабото познаване на законова рамка, процедури, права и отговорности, административни стъпки и е директна последица от неналичието на огромна и детайлна осведомителна акция от страна на институциите в бранша.
Допълнително, изказванията нагоре се удостоверяват и от на Национална пациентска организация за достъпа до здравната система измежду украински бежанци и представители на институциите, съгласно което „ украинските бежанци не съумяват да се ориентират в здравната система заради липса на налична информация за правата им като пациенти, за процедурите за избор на персонален доктор, която е от изключителна значимост за общия достъп до здравна помощ, както и поради езиковата преграда. Те страдат и от липса на лекарства и здравна инсталация вкъщи, като апарати за премерване на кръвно налягане, на кръвна захар и други “ (източник - ).
Силно се надявам обстановката да се трансформира в позитивна посока и бариерите и проблемите при търсене на здравна помощ и здравна грижа от страна на украинските бежанци да са все по-малко и по-рядко срещани.
Можете ли да назовете главните проблеми, с които се сблъскват бежанците от Украйна в търсене на здравна грижа от позиция на организацията, към която се асоциирате?
Като цяло казусът е сложен и обгръща голям брой провокации, които би трябвало да бъдат преодолени. В някои случаи обаче, проблемите са годни освен за украинските бежанци, а и за българските пациенти и са такива, годни за здравната ни система като цяло.
Ако би трябвало да споделя съответно компликации, с които лицата от Украйна се сблъскват, бих показала няколко съществени. Затруднена и неефективна връзка - постоянно чисто информационно има компликации при изясняване на административните процедури, както сред пациента и лекаря, по този начин и сред пациента и личния състав в лечебното заведение. В някои от случаите те са преодолими, само че когато въпросът е привързан със период и е незабавен, е проблем. Хората, търсещи здравна грижа и говорейки съответно за идващите от конфликтни зони лица, нормално са уплашени от обстановката, в която са, а и от обстоятелството, че са в непозната среда и обстановка и желаят бързо и незабавно да решат или създадат каквото е нужно. Това и най-много бързата реакция обаче не всеки път е постижимо и основава чувство за блуждаене и липса на решения. В началото на рецесията нашата организация настояваше да се сътвори екип от психолози или посредници, които да подкрепят разнообразни обстановки от обществената, здравната и други сфери – би било рационално решение. В случая при търсене на здравна услуги в страна както и за български жители, това в избрани случаи е лек развой, а говорейки за непознат жител, в стрес, обстановката се усложнява в допълнение. Невинаги по места експертите от здравните институции имат време и запас да обяснят каква процедура, стадии, стъпки би трябвало съответният човек да премине. Често това е одобрявано като отвод за приемане на здравна услуга. Разбира се, не е по този начин, само че коства на самия пациент (гражданин - емигрант от спора на украинска територия) и на личния състав в здравното заведение в допълнение равнище на стрес, загуба на време и надлежно недоразумение. Това е проблем, който би могъл да бъде решен последователно и с присъединяване на организацията и на други участници от страна на страната и неправителствения бранш.
Липсата на информация за формалните процедури по придобиване на избран статут и лимитираното знание за здравните права на лицата от Украйна също са лимитиращ фактор при търсене на здравна грижа. В допълнение и съответно, знанието за наложително здравно обезпечаване в страната също не е задоволително ясно комуникирано на централно равнище. Относно персонализираната грижа – допускам, че тя е част от общия подтекст в системата, само че не мога да разясня ясно и съответно.
Съществуват и други проблеми, които, за разлика от осведомителните и информационни такива, не би могло да бъдат адресирани и обстановката е комплицирана, като те са годни за цялата ни здравна система – чисто финансовия аспект или потенциал на структурите и организациите (МЗ, НЗОК, лечебни заведения и други лечебни заведения) да поемат в допълнение разноски, неналичието и ограничавания запас от страна на медицинския личен състав и затрудненият достъп до персонални лекари (това се обрисува като главен ограничителен фактор) и други. Тези проблеми са основни, само че за жалост от страна на организацията не можем да работим непосредствено по тях и превъзмогването им, в случай че мога по този начин да кажа.
Нашият пряк контакт с бежанци от Украйна е от позиция на телефонната линия за лица, търсещи протекция в страната. Повечето от хората, които се свързват с нас са неплатежоспособни, което е проблем, когато се постанова бърза интервенция и реакция, а хората не са осведомени или не са с нужния стаут или не са здравноосигурени. Имало е случаи, в които в следствие разбираме, че индивидът е потърсил платена услуга. Други лица пък избират да пътуват до Украйна за лекуване. Случаите са самостоятелни, а въпросите разнородни, само че считам, че процесът на достъп до качествено опазване на здравето се усъвършенства.
Какви са усложненията, бариерите и провокациите, които доближават до вас, при търсене и приемане на здравна грижа? Ако можете, дайте образци.
До някъде отговорът ми ще се дублира с казаното в предходния въпрос – главните проблеми са разказани и годни и тук.
Във връзка с мискомуникацията и неправилните упования и разбирания давам съответен образец - неотдавна имахме случай с гражданка на Украйна, която трябваше да премине проучване (ядрено-магнитен резонанс, ЯМР) и обзор, плануван и от персонален доктор. Тъй като на нея процедурата по подаване на информация за тези прегледи и интервала на изчакване не й бяха обяснени ясно, без значение дали тя го приема като факт или не, очевидно не е имало нужните преводачи или психолози даже, само че тя беше уверена, че не желаят да я прегледат и че единствено тъй като е украинка й отхвърлят достъп и я карат да чака ред за обзор. Това, несъмнено, не беше правилно, а по-скоро беше субективно чувство и неправилно умозаключение заради нереалистични упования! Както и други български жители би трябвало да чакат за обзор и диагностични проучвания (образна диагностика), платени от НЗОК (знаем какъв брой комплицирана и дълга е процедурата за безвъзмезден за пациента ЯМР), по този начин беше нужно и тази дама да изчака избран интервал от време, само че това не беше предадено и обяснени по подобаващ метод. Липсата на персонален доктор при лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция (не са редки случаите, в които GP-тата, по една или друга причина отхвърлят записване на тези пациенти в практиката им) и неизясненост по процедури за подготовка и разглеждане на документи и решения от ТЕЛК също са много характерни и постоянно срещани проблеми.
Може би от позиция на плануваното лекуване би следвало да има повече информация, пояснение на стъпки, процедури и изясняване на пътя на пациента, с цел да може хората, които имат потребност от тази услуга, а и хората, които я дават, да са по-спокойни, по-уверение и надлежно да си спестят блуждаене и непотребни дейности.
Можете ли да посочите някои документи, информация и разпоредби на Министерство на здравеопазването, Националната здравно осигурителна каса или друга институция, които украинските жители би трябвало да следват, когато търсят или употребяват здравни услуги и/или грижа?
По-долу разказвам някои документи и материали, стигнали до организацията ни, работейки и по други проблеми, само че въпреки всичко засягащи здравната система и процедури, които съдържат потребна информация за бежанците от Украйна, а и за експертите, ангажирани в областта на опазването на здравето:
Вашата институция/организация има ли обществена информация по отношение на медицинските услуги и грижи, която да е от помощ за украинските бежанци? А имате ли лице, което е отдадено напълно на този въпрос?
Помощта и съдействието от страна на НАДРБ за украинските бежанци е по-скоро при директна връзка и контакт. Работата на телефонната линия е прикрепена към държавния портал – Единен информативен портал на Министерски съвет. Въпреки че не го поддържаме ние, това е или по-скоро беше, главния източник за бежанците, на който те можеха да разчитат за достъп до достоверна информация в къси периоди. В други случаи (според съответния казус) употребяваме и се реферираме към публични страници на съответните институции – министерства, държавни организации, служби, неправителствени организации за съответното направление, както и самите здравни заведения. Към НАДРБ няма лице, което да е „ отдадено “ напълно на този „ украинския “ въпрос и още повече на въпросите в региона на опазването на здравето. Имайки поради естеството на проблемите, профила на жителите, търсещи краткотрайна протекция в страната, времето, което обитават тук, високият % уязвимости и болести измежду тях, от практическа позиция ни се постанова да се срещаме с разнородни случаи и намесата ни се показва по-скоро в подкрепяне на връзката сред нуждаещия се и съответната институция/експертна организация/експерт, съгласно съответния проблем.
Как процедирате, когато самите бежанци не са наясно с правата и отговорностите си като пациенти, ако към вас се обръщат с съответен проблем, обвързван с даването на здравна услуга?
Това е главен и един от най-често срещаните проблеми. За наслада, екипът ни на телефонната линия, която е обвързвана с държавния портал -, гореща линия - 02 / 905 – 5555 и +380/322-465-075, приказва украински и съветски език, огромна част е от студенти от медицински университети и надлежно познават и могат да боравят с нужната терминология, когато се постанова. Целта ни е оптимално ясно да разбираем стъпки, стадии на съответните процедури по отношение на всеки случай. Търсим разновидности, организираме и директни диалози със съответното болнично заведение, в случаите когато е нужно и имаме ресурса за това – да предоставяме на понятен език нужната информация, с цел да улесним украинските бежанци в пътя им и обезпечаването на достъп до здравна грижа.
Смятате ли, че експертите в здравния бранш познават процедурите и разпоредбите за грижа на украински бежанци?
На процедура процедурите и разпоредбите за лицата със статут на краткотрайна протекция са същите като за български жители. Опитът ни все още демонстрира, че здравна помощ не е отказана. В случаите, когато е имало спор или някакъв проблем, те са били по-скоро резултат от мискомуникация. Дори и да има по-сложен или характерен проблем, считам, че администрацията и експертите в лечебните заведения към този момент построиха инстикт и знаят по какъв начин да реагират и към кого да се извърнат за повече информация и указания за деяние.
Относно проблемите за здравните експерти при даване на медицински услуги има чисто административни спънки, да вземем за пример случаи на недобра стиковка сред системата на Национална агенция за приходите и съответната болница, при което лицето излиза като неосигурено/ без здравни осигуровки. Това обаче е различен проблем.
Каква характерна помощ можете да предоставите на украинските жители и на медицинските експерти? Моля, дайте образец.
По линия на НАДРБ, можем да сме от помощ с обезпечаване на преводачи, доброволци, подпомагане при избрани случаи и съответни проблеми от позиция на контакти и връзка.
Как бихте оценили равнището на достъп до здравна грижа на бежанците от Украйна към този миг, откакто измина повече от 1 година от началото на войната и рецесията с бежанците от Украйна се задълбочава?
Към момента главно има компликации, свързани с липса на персонални лекари – даже и служебно назначени. Както знаете персоналният доктор е безусловно належащо звено, с цел да може да се обезпечи при потребност следваща профилирана грижа. Осигуряване на персонални лекари за бежанците мисля, че би могло да бъде в по-висока степен осъществено и процесът би могло да бъде усъвършенстван, за способстване на достъп до експерти и профилирана грижа, лекувания, достъп до лекарства и други. За персонализираната здравна грижа мисля се знае малко и макар че този метод се ползва все по-широко има какво да се желае в тази тенденция, акто то е годно за всички пациенти в България, а освен за украинските бежанци.
Нивото на осведоменост на лицата от Украйна е към момента относително ниско. Смятам, че би трябвало да има повече осведомителни и просветителни акции по места - онлайн обаче, където да се дават елементи за опциите за здравни услуги за деца и възрастни, както и за дентална грижа. Голяма част от хората не престават на пътуват до Украйна, тъй като може би, персонално мнение, изпитват неустановеност в нашите специалисти и стреснати от непознатия път в здравната ни система.
Все отново, обстановката, познанието и насоченото в процеса на грижа и опазване на здравето лека-полека стават по-ясни и познати – и за институциите, и за лечебните заведения и медицинските експерти, и за лицата от Украйна със статут на краткотрайна протекция. Правната рамка и обезпечава на здравноосигурените лица от Украйна със статут на краткотрайна протекция права идентични с тези за българските жители и е значимо да се познават здравните права и съответстващите процедури, с цел да се обезпечи главно човешко право – достъп до качествено опазване на здравето.
Какви са рекомендациите Ви (практически съвети), опит и знания по тематиката?
Може би ще повтарям казаното, само че главно и на база на опита ни досега – работата по места е основна. Изключително значимо е даването на обща информация на бежанците от Украйна за това за какво е нужно да „ влязат в здравната система “, какви са правата им, по какъв начин да употребяват здравните услуги. Помощта на неправителствения бранш при съответен случай (плащане на обзор, медикаменти и други) е еднократен акт, при планувано лекуване това подпомагане е дълготраен развой.
В конкретика за здравни грижи, считам, че би било от изгода да се провеждат серия съществени прегледи на място за деца – както общи прегледи, по този начин и дентални.
В подтекста на персонализираната медицина, в структурата, където работите, знаете ли от какви услуги могат да се възползват бежанците от Украйна и какъв е пътят (накратко) по отношение на диагностика, лекуване и информация?
В подтекста на персонализираната медицина и имайки поради главните области, в които се ползва, лица с онкологични болести, диабет, някои инфекциозни болести, хора с ТЕЛК/НЕЛК, евентуално могат да получат консултация и упътвания за диагностиката, мониторинга и лекуването на съответно заболяване. Може да се провежда акция за информиране на бежанците за това какъв е пътят за достъп до персонализирана здравна грижа, какви са изискванията за диагностика и лекуване и по какъв начин да се обезпечи достъп до новаторски решения. Както и досега, имайки поради действието на филантропичната стратегия, като най-хубав способ за повишение на познанието по тематиката, считам, че подобаващи са срещи онлайн – по места, семинари, презентации, даже прегледи. Този метод би имал доста висок триумф и би подсигурил по-добро знание и надлежно възстановяване на достъпа до услугите и методите на актуалната медицина.
Българска Асоциация за Персонализирана Медицина (БАПЕМЕД) е създала няколко видеа и гореща линия, които са предоставени на вниманието както на бежанците от Украйна, по този начин и на медицинските експерти, с цел да опосредства процеса и да улесни и двете страни в тяхното взаимоотношение. Бихте ли ги предложили като източник на информация?
Да, считам, че самодейността и основаните в границите на плана на БАПЕМЕД гореща линия и осведомителни видеа са добър и сигурен източник на информация по тематиката за достъп до здравна грижа (персонализирана медицина – диагностика и терапия). Това да спомагателни запаси, които сигурно биха били от изгода на лицата от Украйна по разнообразни тематики. Горещата линия дава опция за отправяне на директни и съответни въпроси по проблеми, свързани с медицински услуги и даване на наставления на украински език. Видеата пък са извънредно подробни и като се изключи че обрисуват съществени момента от пътя на пациента в здравната система, са характерни за разнообразни болести и добре изясняват каква е същността на персонализацията при разнообразни индикации, по какъв начин тя е от изгода и може да се ползва за пациенти в България.
За плана „ “
Достъпът до опазване на здравето е главно човешко право, наранено от военния спор в Украйна. Пред стигналите до България жители на Украйна стоят първостепенни провокации (подслон, храна, безопасност), което постанова нуждата от осведомителни действия за опциите им за достъп до медицински услуги. Целта на плана е да осведоми украинските жители, със статут на краткотрайна протекция в България за опциите за лекуване с приложение на персонализиран метод в медицината. По този метод ще бъде подкрепено упражняването на главно човешко право – достъп до опазване на здравето.
Въоръжените спорове засягат директно гражданското население и човешките му права. Нарушените системи на опазване на здравето в Украйна, насилствената миграция и превъзмогването на логистични и административни провокации затрудняват достъпа до здравна и здравна грижа. Предоставяне на съвещания за опциите за достъп до медицински услуги в България ще обезпечи упражняването на човешкото право, нарушено вследствие на войната в Украйна.
Резултати от осъществяването на плана са в YouTube канала на БАПЕМЕД и основана на украински език, които да осведомят украинските жители за опциите за лекуване.
Повече информация за плана -
Проектът RefuGenes се реализира с финансовата поддръжка на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП,
Фонд Активни жители България -
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ