Мисия Зоопарк - Айтос го направи без милиони от...
Зоопаркът падна в клопката на Темида Вакрил Запрянов: Зоопаркът е подготвен на 99% В зоопарка: Шест маймунки с бюджет 784 440 лв.
Айтос е дребен град в Източна България. Страда от всички заболявания на новото време - демографска рецесия, липса на задоволително квалифицирана работна ръка, а в следствие - и на огромни вложители. И тук младежите търсят шанса си в огромните градове или по чужбина. 20-хилядното градче разполага с годишен бюджет от 24 млн. лв.. Кметът Васил Едрев и хората от екипа му обаче очевидно са се научили, че нищо не идва безплатно. Затова цепят стотинката, когато става дума за харченето на публични средства. И демонстрират по какъв начин и без непотребни разноски градът може да се развива и да става по-привлекателно място за живеене. А от работата им, както се споделя в познатия партиен девиз, има забележими резултати. Администрацията в дребния Айтос може да е образец за доста по-големи и претенциозни екипи. От нея биха могли да се поучат и управниците на Пловдив, когато става дума за поддържането на зелената система, комуналните услуги и развиване на местата за отдих.
Айтос няма географските дадености на Пловдив с хълмовете, огромната река и големите естествени паркове. Не разполага и с войска от специалисти, служители и труженици в десетките общински предприятия. Но пък тук очевидно има хора с душа, сърце и идея. Без тях градчето нямаше да притегля туристи с красивия си парк, чистите улици, градска градина, кокетния център и известния в цяла България зоопарк. Наред със съгражданина си Филип Кутев и популярната музикална школа точно зоопаркът е това, с което айтозлии от години се гордеят. А той в действителност си коства. В този смисъл няма да е неприятно, в случай че чакайки лиценза за новата зоологическа градина край Гребната, пловдивските управници изпратят хората от общинското дружество „ Зоопарк " на обмяна на опит за месец-два в Айтос. Така от изразходваните досега средства за заплати и осигуровки на чиновниците ще има и някаква изгода, тъй като те в действителност има какво да научат от сътрудниците си.
Айтоският зоопарк има дълга история. Създаден през 1969 година на 15 дка в парк „ Славееви гори “. В условия, близки до естествените, тук се отглеждат над 250 животни от 25 типа. За тях се грижат 9 души отпред с Росица Златева, приет експерт, постоянно търсена за препоръки от сътрудниците си в цяла България. Дамата е на директно послушание на кмета Васил Едрев, управлява зоопарка от 2007 година. Разполага годишно с към 150 000 лв.. С тях се заплащат заплати и осигуровки на екипа, обезпечават се храна и ветеринарни грижи на животните, поддържа се дребният автопарк, вършат се поправки и усъвършенствания. Освен това Росица дружно със собствен сътрудник имат и друго обвързване - наблюдават популацията на уличните кучета, маркират ги и залавят нападателните, в случай че се постанова. Г-жа Златева не стопира да хвали хората си, които работят на минимална заплата. Не мрънкат, тъй като обичат животните. И това проличава по всеки ъгъл в зоопарка - алеите са изметени, клетките и загражденията - почистени, а жителите - очевидно обгрижени. Всяка година в парка се появява нещо ново - скамейка, беседка или пътечка, завършена с камък или дърво. Служителите се грижат и за растителността в градината - кастрят храстите, садят цветя, режат сухите клони на дърветата и засаждат нови. Росица набира нови животни от сътрудници в страната, а и сама развъжда някои типове. Разчита и на дребни дарения от благодетели, само че в Айтос няма богати хора, които да осиновяват някои от жителите, каквато процедура има в София. Тук отглеждат главно всеядни и тревопасни типове, тъй като за изхранването на хищници парите не стигат. И без тях обаче разходката в айтоския зоопарк остава незабравимо прекарване за всеки клиент. Входната такса е 2 лв., а за децата до 7 години - без пари.
Росица Златева и екипът потвърждават, че задачата „ Зоопарк “ е допустима и без милионите от държавното управление, когато се извършва от всеотдайни и работливи хора, влюбени в специалността и града си.
Същото се отнася и за сътрудниците, които поддържат огромния парк „ Славееви гори “. Той не е натурален. Създаден е в подножието на Източна Стара планина преди повече от век. Началото дал локален запалянко, който самичък почнал да засажда разнообразни типове. Днес паркът се простира на 382 дка и разполага с извънредно богата растителност. Инфраструктурата в него е построена през 1972-а, а тази година е реновиран напълно с държавна помощ. С несравнимите за пловдивските мащаби в харченето на публични средства 1,3 млн. лв. без Данък добавена стойност са направени чудеса - актуализирана е откритата сцена със зелената ливада в британски жанр, на мястото на остарялото езеро са построени 3 стадиони и открит фитнес, 3 детски площадки, кътове за пикник и скално катерене. Ремонтирани са стълбите към зоопарка, мостчетата над реката, десетките пейките за отмора. Ако си човек, привикнал с разноските за сходни действия в Пловдив, ще си помислиш, че в тази работа има нещо неправилно. Въпросът е къде е казусът - в Айтос или под тепетата.
Айтос е дребен град в Източна България. Страда от всички заболявания на новото време - демографска рецесия, липса на задоволително квалифицирана работна ръка, а в следствие - и на огромни вложители. И тук младежите търсят шанса си в огромните градове или по чужбина. 20-хилядното градче разполага с годишен бюджет от 24 млн. лв.. Кметът Васил Едрев и хората от екипа му обаче очевидно са се научили, че нищо не идва безплатно. Затова цепят стотинката, когато става дума за харченето на публични средства. И демонстрират по какъв начин и без непотребни разноски градът може да се развива и да става по-привлекателно място за живеене. А от работата им, както се споделя в познатия партиен девиз, има забележими резултати. Администрацията в дребния Айтос може да е образец за доста по-големи и претенциозни екипи. От нея биха могли да се поучат и управниците на Пловдив, когато става дума за поддържането на зелената система, комуналните услуги и развиване на местата за отдих.
Айтос няма географските дадености на Пловдив с хълмовете, огромната река и големите естествени паркове. Не разполага и с войска от специалисти, служители и труженици в десетките общински предприятия. Но пък тук очевидно има хора с душа, сърце и идея. Без тях градчето нямаше да притегля туристи с красивия си парк, чистите улици, градска градина, кокетния център и известния в цяла България зоопарк. Наред със съгражданина си Филип Кутев и популярната музикална школа точно зоопаркът е това, с което айтозлии от години се гордеят. А той в действителност си коства. В този смисъл няма да е неприятно, в случай че чакайки лиценза за новата зоологическа градина край Гребната, пловдивските управници изпратят хората от общинското дружество „ Зоопарк " на обмяна на опит за месец-два в Айтос. Така от изразходваните досега средства за заплати и осигуровки на чиновниците ще има и някаква изгода, тъй като те в действителност има какво да научат от сътрудниците си.
Айтоският зоопарк има дълга история. Създаден през 1969 година на 15 дка в парк „ Славееви гори “. В условия, близки до естествените, тук се отглеждат над 250 животни от 25 типа. За тях се грижат 9 души отпред с Росица Златева, приет експерт, постоянно търсена за препоръки от сътрудниците си в цяла България. Дамата е на директно послушание на кмета Васил Едрев, управлява зоопарка от 2007 година. Разполага годишно с към 150 000 лв.. С тях се заплащат заплати и осигуровки на екипа, обезпечават се храна и ветеринарни грижи на животните, поддържа се дребният автопарк, вършат се поправки и усъвършенствания. Освен това Росица дружно със собствен сътрудник имат и друго обвързване - наблюдават популацията на уличните кучета, маркират ги и залавят нападателните, в случай че се постанова. Г-жа Златева не стопира да хвали хората си, които работят на минимална заплата. Не мрънкат, тъй като обичат животните. И това проличава по всеки ъгъл в зоопарка - алеите са изметени, клетките и загражденията - почистени, а жителите - очевидно обгрижени. Всяка година в парка се появява нещо ново - скамейка, беседка или пътечка, завършена с камък или дърво. Служителите се грижат и за растителността в градината - кастрят храстите, садят цветя, режат сухите клони на дърветата и засаждат нови. Росица набира нови животни от сътрудници в страната, а и сама развъжда някои типове. Разчита и на дребни дарения от благодетели, само че в Айтос няма богати хора, които да осиновяват някои от жителите, каквато процедура има в София. Тук отглеждат главно всеядни и тревопасни типове, тъй като за изхранването на хищници парите не стигат. И без тях обаче разходката в айтоския зоопарк остава незабравимо прекарване за всеки клиент. Входната такса е 2 лв., а за децата до 7 години - без пари.
Росица Златева и екипът потвърждават, че задачата „ Зоопарк “ е допустима и без милионите от държавното управление, когато се извършва от всеотдайни и работливи хора, влюбени в специалността и града си.
Същото се отнася и за сътрудниците, които поддържат огромния парк „ Славееви гори “. Той не е натурален. Създаден е в подножието на Източна Стара планина преди повече от век. Началото дал локален запалянко, който самичък почнал да засажда разнообразни типове. Днес паркът се простира на 382 дка и разполага с извънредно богата растителност. Инфраструктурата в него е построена през 1972-а, а тази година е реновиран напълно с държавна помощ. С несравнимите за пловдивските мащаби в харченето на публични средства 1,3 млн. лв. без Данък добавена стойност са направени чудеса - актуализирана е откритата сцена със зелената ливада в британски жанр, на мястото на остарялото езеро са построени 3 стадиони и открит фитнес, 3 детски площадки, кътове за пикник и скално катерене. Ремонтирани са стълбите към зоопарка, мостчетата над реката, десетките пейките за отмора. Ако си човек, привикнал с разноските за сходни действия в Пловдив, ще си помислиш, че в тази работа има нещо неправилно. Въпросът е къде е казусът - в Айтос или под тепетата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ