Големият финал: Историята сочи ПСЖ. Съдбата обаче може и да си е избрала Интер
Знаците и обстоятелствата преди най-важния мач за сезона в европейския футбол
Остана един мач. Най-важният.
Тази вечер в Мюнхен е финалът на Шампионската лига между ПСЖ и Интер, а светът ще гледа нататък със спотаен мирис. Винаги е било по този начин - това е кулминационната точка на сезона в играта на клубно равнище. Най-гледаният, най-чаканият и коментиран дуел.
В 22:00 часа е началният сигнал на рефера от Румъния Ищван Ковач, а предаването у нас ще е на btv action. Ще можете да следите мача и в
На арената в Мюнхен излизат най-заслужилите два отбора, тъй като няма по какъв начин да стигнеш инцидентно край в Шампионската лига. Пътят им обаче несъмнено бе друг.
ПСЖ бе неоснователен в първата фаза на шампионата, като загуби три пъти и позволи едно тъждество в осемте мача. Победени бяха единствено Жирона, Щутгарт, Залцбург и Манчестър Сити. И се стигна до плейоф, с цел да може тимът на Луис Енрике да се добере въобще до елиминациите.
Там бе отстраен Брест, а по-късно паднаха три следващи британски глави: Ливърпул, Астън Вила и Арсенал.
Интер на Симоне Индзаги записа шест победи, един еднакъв и проваляне в последната минута с 0:1 от Леверкузен в първата фаза. Този гол в действителност бе и единствен инкасиран от нерадзурите в осемте мача.
Последваха две победи над Фейенорд на осминафинала, а нататък - зрелища против два колоса.
2:1 на открито и 2:2 вкъщи стигна за елиминиране на Байерн, а против Барселона видяхме евентуално мачовете на сезона в Европа въобще - 3:3 в Каталуня и 4:3 в Милано с продължения.
Историята сочи ПСЖ
Четири финала до момента са се изиграли в Мюнхен в шампионата на първенците. През далечната 1979-а Нотингам Форест стана отличник на Европа там след 1:0 над Малмьо. През 1993-а Марсилия би Милан с 1:0, три години по-късно Борусия (Дортмунд) подвигна купата след 3:1 над Ювентус. Челси надделя Байерн в неговия дом с дузпи през 2012-а.
Общото сред финалите ли? И в четирите случая този, който бие в Мюнхен, подвига над главата си Купата с ушите за първи път в своята история. Е, през днешния ден ПСЖ гони първия си трофей в шампионата, Интер има три. Историята като че ли сочи парижани.
И още по тематиката.
Финалите в година, завършваща на 5, както е актуалната, нормално са забъркани италианци. През 1965-а точно Интер подвига наградата след 1:0 над Бенфика. Десетилетие по-късно е единственият случай, в който няма тим от Апенините на край. През 1985-а Ювентус бие Ливърпул с 1:0 в злополучно известния с трагичните събития към него мач на " Хейзел ". През 1995-а Аякс излъга Милан с 1:0, а 10 години по-късно гледахме и финала на финалите - Ливърпул - Милан 3:3 след 0:3, а след това британски успех с дузпи. През 2015-а Барса надделя Ювентус с 3:1, а отпред на каталунците бе Луис Енрике.
Така в пет финала в години с петица най-после - 2 италиански победи и 3 провали.
Съдбата обаче може да си е избрала Интер
Много се приказва за това по какъв начин в този шампионат особено футболната орис си " избира " победител, чието име като че ли е гравирано на трофея от рано. Случаи - колкото желаете: Юнайтед през 1999-а, Ливърпул през 2005-а, Реал през 2014-а против Атлетико...
Мачове, решени в момент, с подробност, а и постоянно обратно на логиката.
Интер стигна до този край, откакто топката танцуваше към, само че не искаше да влезе във вратата му в двата мача с Байерн най-малко 10 пъти. В последните минути и на двата дуела - 2:1 в Мюнхен и 2:2 в Милано, баварците бомбардираха Зомер, само че не вкараха.
Припомняме събитията от " Сан Сиро " в полуфиналния реванш с Барса, когато при 2:3 и десетина оставащи секунди от добавеното време всичко изглеждаше завършило.
Но отнякъде изникна бранителят Франческо Ачерби, с цел да вкара като деветка със стотици голове под гредата от мъчно състояние и с последния удар в мача! Съдба.
Сблъсък на стоманени характери
Отборът на ПСЖ напролет играе въодушевяващ атакуващ футбол, а заслугата за това да допира требъл е на един човек - Луис Енрике. Той може да стане първи в историята, постигнал трите купи (двете вкъщи и европейската корона) в един сезон, с два разнообразни клуба. Направи го преди десетилетие с Барселона.
Железен човек е този Енрике, оставяйки настрани, че е добър треньор. Преди 6 години загуби дъщеричката си Хана, която едвам на 9 години умря от рядка форма на рак. Някак го преодоля и се завърна към работата във футбола. Какви сили се изискват за това?!
Но това е човек, който през 2007 година приключи " франкфуртското предизвикателство " - 4 км плуване, 140 км колоездене и 42.5 км маратон. Убийствено тестване. Но го приключи.
Година по-късно не се съобщи и на Маратона на Сабле, който е към 200-километров призрачен сън за шест дни в пустинята Сахара. Завърши го.
" От нищо не ме е боязън във футбола. Няма какво да ме уплаши в спорта, откакто в живота срещнах ужасяващи неща, само че никое от тях не ме е пречупило. Това е игра, нищо повече. Искам да надвивам, само че без боязън от неуспех. " Думи на Енрике. Характер.
Насреща е упоритият до лудост Индзаги, постоянно подложен на критика за " дървената си глава ", с която просто отхвърля да се промени.
Има виждане за своя Интер и от 4 години този тим е хомогенна, решителна и непримирима група. Два пъти изпусна купата в Италия за малко, загуби и финала през 2023-а в Истанбул от Манчестър Сити, макар че не бе по-слаб на терена. Дали е време за венец на напъните на Симоне и този Интер в четиригодишния им цикъл?
В редовете на нерадзурите също намираме " стоманен човек ". Ачерби (на фотографията горе), упоменат с гола му, който прати отбора на финала, е на 37 години и към края на кариерата. Но оставете кариерата на терена... Какъв живот единствено.
Пребори тежка взаимозависимост към алкохола, развита още в първите му години като професионален футболист. През 2013-а го диагностицираха с рак на тестис, което докара до краткотрайна разлъка с играта. Пребори го. Върна се, игра няколко сезона за Сасуоло, след това в Лацио, а в този момент е измежду водачите на Интер.
Ето такива истории има към мача тази вечер. Вероятно, увлечени в играта, няма да мислим за тях.
Все отново това е галавечерта на сезона. Финалът в Шампионската лига - най-големият и значим дуел в европейския футбол.
ПСЖ за първи път или Интер за четвърти? Нямаме самообладание.
Остана един мач. Най-важният.
Тази вечер в Мюнхен е финалът на Шампионската лига между ПСЖ и Интер, а светът ще гледа нататък със спотаен мирис. Винаги е било по този начин - това е кулминационната точка на сезона в играта на клубно равнище. Най-гледаният, най-чаканият и коментиран дуел.
В 22:00 часа е началният сигнал на рефера от Румъния Ищван Ковач, а предаването у нас ще е на btv action. Ще можете да следите мача и в
На арената в Мюнхен излизат най-заслужилите два отбора, тъй като няма по какъв начин да стигнеш инцидентно край в Шампионската лига. Пътят им обаче несъмнено бе друг.
ПСЖ бе неоснователен в първата фаза на шампионата, като загуби три пъти и позволи едно тъждество в осемте мача. Победени бяха единствено Жирона, Щутгарт, Залцбург и Манчестър Сити. И се стигна до плейоф, с цел да може тимът на Луис Енрике да се добере въобще до елиминациите.
Там бе отстраен Брест, а по-късно паднаха три следващи британски глави: Ливърпул, Астън Вила и Арсенал.
Интер на Симоне Индзаги записа шест победи, един еднакъв и проваляне в последната минута с 0:1 от Леверкузен в първата фаза. Този гол в действителност бе и единствен инкасиран от нерадзурите в осемте мача.
Последваха две победи над Фейенорд на осминафинала, а нататък - зрелища против два колоса.
2:1 на открито и 2:2 вкъщи стигна за елиминиране на Байерн, а против Барселона видяхме евентуално мачовете на сезона в Европа въобще - 3:3 в Каталуня и 4:3 в Милано с продължения.
Историята сочи ПСЖ
Четири финала до момента са се изиграли в Мюнхен в шампионата на първенците. През далечната 1979-а Нотингам Форест стана отличник на Европа там след 1:0 над Малмьо. През 1993-а Марсилия би Милан с 1:0, три години по-късно Борусия (Дортмунд) подвигна купата след 3:1 над Ювентус. Челси надделя Байерн в неговия дом с дузпи през 2012-а.
Общото сред финалите ли? И в четирите случая този, който бие в Мюнхен, подвига над главата си Купата с ушите за първи път в своята история. Е, през днешния ден ПСЖ гони първия си трофей в шампионата, Интер има три. Историята като че ли сочи парижани.
И още по тематиката.
Финалите в година, завършваща на 5, както е актуалната, нормално са забъркани италианци. През 1965-а точно Интер подвига наградата след 1:0 над Бенфика. Десетилетие по-късно е единственият случай, в който няма тим от Апенините на край. През 1985-а Ювентус бие Ливърпул с 1:0 в злополучно известния с трагичните събития към него мач на " Хейзел ". През 1995-а Аякс излъга Милан с 1:0, а 10 години по-късно гледахме и финала на финалите - Ливърпул - Милан 3:3 след 0:3, а след това британски успех с дузпи. През 2015-а Барса надделя Ювентус с 3:1, а отпред на каталунците бе Луис Енрике.
Така в пет финала в години с петица най-после - 2 италиански победи и 3 провали.
Съдбата обаче може да си е избрала Интер
Много се приказва за това по какъв начин в този шампионат особено футболната орис си " избира " победител, чието име като че ли е гравирано на трофея от рано. Случаи - колкото желаете: Юнайтед през 1999-а, Ливърпул през 2005-а, Реал през 2014-а против Атлетико...
Мачове, решени в момент, с подробност, а и постоянно обратно на логиката.
Интер стигна до този край, откакто топката танцуваше към, само че не искаше да влезе във вратата му в двата мача с Байерн най-малко 10 пъти. В последните минути и на двата дуела - 2:1 в Мюнхен и 2:2 в Милано, баварците бомбардираха Зомер, само че не вкараха.
Припомняме събитията от " Сан Сиро " в полуфиналния реванш с Барса, когато при 2:3 и десетина оставащи секунди от добавеното време всичко изглеждаше завършило.
Но отнякъде изникна бранителят Франческо Ачерби, с цел да вкара като деветка със стотици голове под гредата от мъчно състояние и с последния удар в мача! Съдба.
Сблъсък на стоманени характери
Отборът на ПСЖ напролет играе въодушевяващ атакуващ футбол, а заслугата за това да допира требъл е на един човек - Луис Енрике. Той може да стане първи в историята, постигнал трите купи (двете вкъщи и европейската корона) в един сезон, с два разнообразни клуба. Направи го преди десетилетие с Барселона.
Железен човек е този Енрике, оставяйки настрани, че е добър треньор. Преди 6 години загуби дъщеричката си Хана, която едвам на 9 години умря от рядка форма на рак. Някак го преодоля и се завърна към работата във футбола. Какви сили се изискват за това?!
Но това е човек, който през 2007 година приключи " франкфуртското предизвикателство " - 4 км плуване, 140 км колоездене и 42.5 км маратон. Убийствено тестване. Но го приключи.
Година по-късно не се съобщи и на Маратона на Сабле, който е към 200-километров призрачен сън за шест дни в пустинята Сахара. Завърши го.
" От нищо не ме е боязън във футбола. Няма какво да ме уплаши в спорта, откакто в живота срещнах ужасяващи неща, само че никое от тях не ме е пречупило. Това е игра, нищо повече. Искам да надвивам, само че без боязън от неуспех. " Думи на Енрике. Характер.
Насреща е упоритият до лудост Индзаги, постоянно подложен на критика за " дървената си глава ", с която просто отхвърля да се промени.
Има виждане за своя Интер и от 4 години този тим е хомогенна, решителна и непримирима група. Два пъти изпусна купата в Италия за малко, загуби и финала през 2023-а в Истанбул от Манчестър Сити, макар че не бе по-слаб на терена. Дали е време за венец на напъните на Симоне и този Интер в четиригодишния им цикъл?
В редовете на нерадзурите също намираме " стоманен човек ". Ачерби (на фотографията горе), упоменат с гола му, който прати отбора на финала, е на 37 години и към края на кариерата. Но оставете кариерата на терена... Какъв живот единствено.
Пребори тежка взаимозависимост към алкохола, развита още в първите му години като професионален футболист. През 2013-а го диагностицираха с рак на тестис, което докара до краткотрайна разлъка с играта. Пребори го. Върна се, игра няколко сезона за Сасуоло, след това в Лацио, а в този момент е измежду водачите на Интер.
Ето такива истории има към мача тази вечер. Вероятно, увлечени в играта, няма да мислим за тях.
Все отново това е галавечерта на сезона. Финалът в Шампионската лига - най-големият и значим дуел в европейския футбол.
ПСЖ за първи път или Интер за четвърти? Нямаме самообладание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ