Кой си ти, Абдулразак Гурна?
Знанията за Занзибар на множеството от нас се свеждат до туризма там и любопитния факт, че е родното място на Фреди Меркюри от Queen. Но на острова е роден и новият Нобелов лауреат за литература Абдулразак Гурна - от 80-те години насам той написа за динамичната история на Източна Африка, белязана както от вътрешни спорове, по този начин и от разрушителните последици на колониализма и трайното прекрояване на границите на континента.
Гурна е петият публицист от африкански генезис, който става Нобелов лауреат, и първият от 1986 година, когато оценката е присъдено на нигерийския създател Уоле Шоинка.
" Посвещавам премията на Африка и африканците, както и на всички мои читатели ", написа 72-годишният Гурнах в Twitter през профил, основан малко преди името му да бъде оповестено като лауреат на 7 октомври. Писателят има минимално онлайн и медийно наличие.
Шведската академия в Стокхолм постоянно изненадва с избора си: по-рано това десетилетие премията беше връчена на Боб Дилън, свързван напълно с музикалната си кариера, на беларуската журналистка Светлана Алексиевич, необичаен миг на толкоз високо отличие за човек, предан на нехудожественото писане, а през 2019 година дружно с Олга Токарчук притежател стана австрийският публицист Петер Хандке, и до през днешния ден подложен на критика за просръбските си позиции по време на войната в Босна.
Миналата година премията завоюва американската поетеса Луиз Глик, непозната на необятната публика (непревеждана и до през днешния ден публично на български). Изборът нобелист да стане Абдулразак Гурна изненада даже най-големите литературни експерти, защото до името му не стоят кой знае какъв брой награди през годините, а нито един от романите му не се е превръщал в комерсиално или културно събитие. Новината разпали полемиките дали в действителност всеобщата известност би трябвало да е фактор в сходен избор.
В анкета, пусната от формалния профил на Нобеловия комитет в Twitter, над 93% показват, че не са чели Гурна. Досега книгите му имат сумарно малко над 3000 продадени екземпляра на американския пазар. В най-популярната читателска платформа Good Reads заглавията му имат 387 ревюта от потребителите - за съпоставяне, също нишовата Луиз Глик има над 3000.
Източник: Reuters Капитал - брой 41 Гласът на бежанците
" Помислих, че е смешка ", споделя Гурна в първото си изявление, откакто успеха му става факт, по традиция за уеб страницата на Шведската академия.
Гурна е роден в Занзибар през 1948 година в размирно време за острова, тогава Султанат Занзибар, протекторат на Англия. През 1968 година напуща Занзибар, до момента в който там върлува гражданска война и преустрояване - последният султан и арабският държавен хайлайф са свалени от комунистическите сили, които показват африканското население. Процесът приключва с присъединението на острова към Танзания през 1964 година, макар че към сегашен миг той е полуавтономен. Гурна, мохамеданин от разбъркан афро-арабски генезис с първи език суахили, отпътува с едномесечна туристическа виза за Англия през 1968 година (според някои източници през 1967) и получава бежански статут. Продължава образованието си в Кентърбъри, а през десетилетията се утвърждава като професор в Университета в Кент. В момента живее в Брайън.
Гурна дебютира като новелист през 1987 година с Memory of a Departure , история за мохамеданин, който намира леговище в Кения. Пътят на книгата е сложен - в продължение на близо десетилетие ръкописът не намира кей в никое издателство, преди Jonathan Cape да подпишат с създателя. На идната година излиза Pilgrim`s Way . Новелистът е може би най-добре прочут с Paradise (1994), която стига до късия лист за премията " Букър ", и By the Sea (2001), също кандидат за наградата.
На кого е Гурна?
Победата на Гурна бързо разпали разногласието доколкото писателят е танзанийски, занзибарски или изобщо африкански, в случай че сливането на териториите е довело до емиграцията му. Лидерите на Танзания и Занзибар изпратиха поздравления, мотив за скептични реакции, защото Танзания е измежду страните със мощно лимитирана и следена медийна среда. " Можем така и така двуличие. Абдулразак Гурна и фамилията му, както и хиляди хора от азиатски и арабски генезис, бяха изгонени от терора и насилието на Занзибарската гражданска война. Трябва да се срамим, че сме предизвикали това на него и околните му ", написа в обществените медии Тунду Антипас Лису, политик, оживял след нападение през 2017 година и опозиционен претендент за президент на последните избори през 2020 година
Сюжетите на Гурна напълно се занимават със събитията в Източна Африка. Paradise, може би най-цененият разказ на създателя, споделя за годините на Втората международна война, когато териториите на Кения и Танзания към момента не са образувани, а основният воин е момче от арабски генезис, продадено от родителите си, с цел да изплатят задължения.
" От към този момент три десетилетия той написа с безшумно и праволинейно неизменност за тези, които са разпилени в забравените кътчета от историята ", написа в The Guardian американо-етиопската авторка Мааза Менгисте. " Действието в романите му се развива в интимни пространства, основани от фамилии, сътрудници, другарства: пространства, които са водени от обич и отговорност, само че също по този начин са по природа извънредно податливи на разтърсвания. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Фокусирането върху историята, споделените контузии и бурната история на континента през ХХ век е в действителност изцяло разбираема даже при къс допир с прозата на Гурна. В романа Gravel Heart от 2017 година, до момента в който разказва английското наличие на острова, шумните му улици, споровете сред локалните на етническа или политическа основа, той споделя и за всекидневието на фамилиите, възобновено само посредством мемоари, думи, истории, няма доста фотоси, които да свидетелстват за тези времена. Авторът написа и за чувството десетилетия по-късно да можеш да си спомниш дейностите и гласа, само че не и лицата на родителите си.
Гурна припомня, че опазването на персоналната история е и персонална отговорност, а осъществяването й минава през думите.
Знанията за Занзибар на множеството от нас се свеждат до туризма там и любопитния факт, че е родното място на Фреди Меркюри от Queen. Но на острова е роден и новият Нобелов лауреат за литература Абдулразак Гурна - от 80-те години насам той написа за динамичната история на Източна Африка, белязана както от вътрешни спорове, по този начин и от разрушителните последици на колониализма и трайното прекрояване на границите на континента.Гурна е петият публицист от африкански генезис, който става Нобелов лауреат, и първият от 1986 година, когато оценката е присъдено на нигерийския създател Уоле Шоинка.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Светослав Тодоров
Гурна е петият публицист от африкански генезис, който става Нобелов лауреат, и първият от 1986 година, когато оценката е присъдено на нигерийския създател Уоле Шоинка.
" Посвещавам премията на Африка и африканците, както и на всички мои читатели ", написа 72-годишният Гурнах в Twitter през профил, основан малко преди името му да бъде оповестено като лауреат на 7 октомври. Писателят има минимално онлайн и медийно наличие.
Шведската академия в Стокхолм постоянно изненадва с избора си: по-рано това десетилетие премията беше връчена на Боб Дилън, свързван напълно с музикалната си кариера, на беларуската журналистка Светлана Алексиевич, необичаен миг на толкоз високо отличие за човек, предан на нехудожественото писане, а през 2019 година дружно с Олга Токарчук притежател стана австрийският публицист Петер Хандке, и до през днешния ден подложен на критика за просръбските си позиции по време на войната в Босна.
Миналата година премията завоюва американската поетеса Луиз Глик, непозната на необятната публика (непревеждана и до през днешния ден публично на български). Изборът нобелист да стане Абдулразак Гурна изненада даже най-големите литературни експерти, защото до името му не стоят кой знае какъв брой награди през годините, а нито един от романите му не се е превръщал в комерсиално или културно събитие. Новината разпали полемиките дали в действителност всеобщата известност би трябвало да е фактор в сходен избор.
В анкета, пусната от формалния профил на Нобеловия комитет в Twitter, над 93% показват, че не са чели Гурна. Досега книгите му имат сумарно малко над 3000 продадени екземпляра на американския пазар. В най-популярната читателска платформа Good Reads заглавията му имат 387 ревюта от потребителите - за съпоставяне, също нишовата Луиз Глик има над 3000.
Източник: Reuters Капитал - брой 41 Гласът на бежанците
" Помислих, че е смешка ", споделя Гурна в първото си изявление, откакто успеха му става факт, по традиция за уеб страницата на Шведската академия.
Гурна е роден в Занзибар през 1948 година в размирно време за острова, тогава Султанат Занзибар, протекторат на Англия. През 1968 година напуща Занзибар, до момента в който там върлува гражданска война и преустрояване - последният султан и арабският държавен хайлайф са свалени от комунистическите сили, които показват африканското население. Процесът приключва с присъединението на острова към Танзания през 1964 година, макар че към сегашен миг той е полуавтономен. Гурна, мохамеданин от разбъркан афро-арабски генезис с първи език суахили, отпътува с едномесечна туристическа виза за Англия през 1968 година (според някои източници през 1967) и получава бежански статут. Продължава образованието си в Кентърбъри, а през десетилетията се утвърждава като професор в Университета в Кент. В момента живее в Брайън.
Гурна дебютира като новелист през 1987 година с Memory of a Departure , история за мохамеданин, който намира леговище в Кения. Пътят на книгата е сложен - в продължение на близо десетилетие ръкописът не намира кей в никое издателство, преди Jonathan Cape да подпишат с създателя. На идната година излиза Pilgrim`s Way . Новелистът е може би най-добре прочут с Paradise (1994), която стига до късия лист за премията " Букър ", и By the Sea (2001), също кандидат за наградата.
На кого е Гурна?
Победата на Гурна бързо разпали разногласието доколкото писателят е танзанийски, занзибарски или изобщо африкански, в случай че сливането на териториите е довело до емиграцията му. Лидерите на Танзания и Занзибар изпратиха поздравления, мотив за скептични реакции, защото Танзания е измежду страните със мощно лимитирана и следена медийна среда. " Можем така и така двуличие. Абдулразак Гурна и фамилията му, както и хиляди хора от азиатски и арабски генезис, бяха изгонени от терора и насилието на Занзибарската гражданска война. Трябва да се срамим, че сме предизвикали това на него и околните му ", написа в обществените медии Тунду Антипас Лису, политик, оживял след нападение през 2017 година и опозиционен претендент за президент на последните избори през 2020 година
Сюжетите на Гурна напълно се занимават със събитията в Източна Африка. Paradise, може би най-цененият разказ на създателя, споделя за годините на Втората международна война, когато териториите на Кения и Танзания към момента не са образувани, а основният воин е момче от арабски генезис, продадено от родителите си, с цел да изплатят задължения.
" От към този момент три десетилетия той написа с безшумно и праволинейно неизменност за тези, които са разпилени в забравените кътчета от историята ", написа в The Guardian американо-етиопската авторка Мааза Менгисте. " Действието в романите му се развива в интимни пространства, основани от фамилии, сътрудници, другарства: пространства, които са водени от обич и отговорност, само че също по този начин са по природа извънредно податливи на разтърсвания. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Фокусирането върху историята, споделените контузии и бурната история на континента през ХХ век е в действителност изцяло разбираема даже при къс допир с прозата на Гурна. В романа Gravel Heart от 2017 година, до момента в който разказва английското наличие на острова, шумните му улици, споровете сред локалните на етническа или политическа основа, той споделя и за всекидневието на фамилиите, възобновено само посредством мемоари, думи, истории, няма доста фотоси, които да свидетелстват за тези времена. Авторът написа и за чувството десетилетия по-късно да можеш да си спомниш дейностите и гласа, само че не и лицата на родителите си.
Гурна припомня, че опазването на персоналната история е и персонална отговорност, а осъществяването й минава през думите.
Знанията за Занзибар на множеството от нас се свеждат до туризма там и любопитния факт, че е родното място на Фреди Меркюри от Queen. Но на острова е роден и новият Нобелов лауреат за литература Абдулразак Гурна - от 80-те години насам той написа за динамичната история на Източна Африка, белязана както от вътрешни спорове, по този начин и от разрушителните последици на колониализма и трайното прекрояване на границите на континента.Гурна е петият публицист от африкански генезис, който става Нобелов лауреат, и първият от 1986 година, когато оценката е присъдено на нигерийския създател Уоле Шоинка.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ