Знанието и/или вярата?!
Знанието и/или вярата?!
Това не е раздвояване на днешния ден, а е съмнение от епохи, само че тия дни, с особена мощ, се развихри отново.
Хората още веднъж се люшнаха в разногласия, до каква степен подходящо е в учебните заведения да се учи “религия ”.
Разбирате ли…
Не “Закон Божи ”, нито “Вероучение ”, а таман “религия и добродетели ”.
Определен по този начин, този “нов ” предмет остро се “сблъсква ” с от дълго време въведената “етика ”, на която надали не ѝ издърпват “черджето ”.
Задъхани в суетност и нерадост родители и учители още веднъж са спуснати с гнило въже в бунар на подозрения, подбудени от грижливо отгледано недоумение.
А е толкоз просто…
Въпросът се свежда до изясняване на това:
ВЪЗНИКНАЛ ли е индивидът или е СЪЗДАДЕН.
Задъхани в нови и нови открития - хората сме все по-заблудени и склонни да забравим за Бог.
То е по този начин, тъй като не остава време за него. Имаме толкоз грижи, несрети, суетност и неща, които незабавно е належащо да купим. Живеем с мисълта, че животът е единствено един, а желанията ни… толкоз доста.
Разбира се… от време на време вървим на църква и сякаш смирени - купуваме от дебелите свещи.
Но излезли отвън храма сещаме се за Бог единствено в случаите когато доста сме зле и се намерим безпомощни.
Уж - вярващи сме, само че живеем с мисълта, че Църквата е настрана от науката и постоянно даже е някаква “преграда ” пред нея. Именно в това е повода да имаме вяра, че философската “етика ” може изцяло да размени предмета “Закон Божи ” или “Вероучение ”.
И сякаш - знаещи, рядко си даваме сметка, че при все всички сатанистки уклони - присъщи за средновековния католицизъм, то точно “под крилото ” на Църквата стартира това, което през днешния ден назоваваме “наука ”.
И оказва се… изградихме схващане, че науката може без Бог. Може, само че до момента в който не допре до въпроса:
Възникнал ли е човек или е Създаден.
Цялото ни държание - като хора се показва в отговора на този тъкмо въпрос. А мястото и времето да се зададе е до момента в който сме още деца и таман в учебно заведение.
Христо Христов
Това не е раздвояване на днешния ден, а е съмнение от епохи, само че тия дни, с особена мощ, се развихри отново.
Хората още веднъж се люшнаха в разногласия, до каква степен подходящо е в учебните заведения да се учи “религия ”.
Разбирате ли…
Не “Закон Божи ”, нито “Вероучение ”, а таман “религия и добродетели ”.
Определен по този начин, този “нов ” предмет остро се “сблъсква ” с от дълго време въведената “етика ”, на която надали не ѝ издърпват “черджето ”.
Задъхани в суетност и нерадост родители и учители още веднъж са спуснати с гнило въже в бунар на подозрения, подбудени от грижливо отгледано недоумение.
А е толкоз просто…
Въпросът се свежда до изясняване на това:
ВЪЗНИКНАЛ ли е индивидът или е СЪЗДАДЕН.
Задъхани в нови и нови открития - хората сме все по-заблудени и склонни да забравим за Бог.
То е по този начин, тъй като не остава време за него. Имаме толкоз грижи, несрети, суетност и неща, които незабавно е належащо да купим. Живеем с мисълта, че животът е единствено един, а желанията ни… толкоз доста.
Разбира се… от време на време вървим на църква и сякаш смирени - купуваме от дебелите свещи.
Но излезли отвън храма сещаме се за Бог единствено в случаите когато доста сме зле и се намерим безпомощни.
Уж - вярващи сме, само че живеем с мисълта, че Църквата е настрана от науката и постоянно даже е някаква “преграда ” пред нея. Именно в това е повода да имаме вяра, че философската “етика ” може изцяло да размени предмета “Закон Божи ” или “Вероучение ”.
И сякаш - знаещи, рядко си даваме сметка, че при все всички сатанистки уклони - присъщи за средновековния католицизъм, то точно “под крилото ” на Църквата стартира това, което през днешния ден назоваваме “наука ”.
И оказва се… изградихме схващане, че науката може без Бог. Може, само че до момента в който не допре до въпроса:
Възникнал ли е човек или е Създаден.
Цялото ни държание - като хора се показва в отговора на този тъкмо въпрос. А мястото и времето да се зададе е до момента в който сме още деца и таман в учебно заведение.
Христо Христов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ