„Революцията на протеста“ вече изяжда децата си. И заедно с тях нашата република
Знаменитата фраза „ Революцията е като господ Сатурн, тя изяжда децата си! “ през години е приписвана на доста създатели, имащи отношение към революцията на „ свободата, равенството и братството “, наричана още Великата френска гражданска война. Сред тях са Камий Делумен, Жорж Дантон, Жак-Рене Ебер и други. Всъщност неин създател е Жак Малле дьо Пан, изтъкнат френски публицист от епохата, написал „ Considérations sur la nature de la révolution de France “. Тя разказва едно събитие, което е особено за всяка гражданска война, излязла отвън контрола на личните си дейци, при което „ революцията “ минава във фаза на „ гражданска война в революцията “. Тогава революционният яд към този момент не е ориентиран против някакъв архивраг, а стартира да взема жертви една след друга в своите лични редици – нещо, което най-явно се вижда още веднъж по време на Френската гражданска война, разказано от дьо Пан, когато „ месорубката “ на Робеспиер стартира да коси наред революционни дейци или когато едни революционни дейци заменят други такива на Девети термидор, отстранявайки предходните.
През лятото на 2020 година в България започнаха масирани митинги, които целяха да демонтират откритото ръководство и да основат ново, в това число търсейки отмъщение по отношение на него – с към този момент забравената Комисия по проверка, с оставки, уволнения, арести, съд, присъди. Но държавното управление изкара мандата и първото „ революционно “ заседание беше 45-то Народно заседание, едно доста кратковременно, само че разрушително своя темперамент. Новите звезди на политическия хоризонт обявяваха себе си за „ братството на почтените “, „ положителните сили “, „ А тим “, „ новото начало “, а реториката им звучеше на първо място „ арести, арести, арести “ и „ присъди, присъди, присъди “, маскирано от време на време зад думите „ антикорупционно болшинство “ (да припомня, съгласно Кирил Петков да вземем за пример разбирането за правосъдна промяна се показваше в „ да сложимЕ едни хора в прокуратурата “). През 2022 година, преминавайки последователно в 2023 година, политическата ерозия към този момент беше застигнала целокупното революционно придвижване от 2020 година, а неговите проявления, най-много в лицето на „ Продължаваме промяната “, интензивно продължаваха да генерират политически безпорядък, удължавайки политическата рецесия в пети следващи парламентарни избори (вече с вероятността за шести такива).
В края на миналата седмица беше разгласен многочасов запис от извършен съдружен съвет на „ Продължаваме промяната “, който докара до фактическото заледяване на договарянията за сформиране на постоянно държавно управление с техния мандат и изведе на напред във времето вероятността за шести следващи парламентарни избори. Изцяло в духа на крилатата фраза на дьо Пан записът е бил изработен, а по-късно беше и оповестен от сподвижник на същата тази „ смяна “ и ориентиран против самата нея. Той реализира и своя резултат – блокира на този стадий опцията за сформиране на кабинет с нейния мандат и нанесе може би непоправими политически вреди върху нейния имидж, който най-вероятно ще понижи в не дребна степен техния избирателен резултат на още един парламентарни избори. Реакцията на „ смяната “ беше такава, че те нито отхвърлиха записа, нито отхвърлиха неговото наличие, нито пък демонстрираха, че изпитват някаква морална отговорност за всички, което беше изречено там (с уточнението, че част от казаното може да се пояснява и като съставомерно действие по смисъла на закононарушенията от Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс „ Престъпления срещу Републиката “).
Дори в противен случай! „ Промяната “ изпадна в един неуместен извинителен режим, който и към днешна дата цели да „ възстановява “ на това държание – от присъединяване на Лена Бориславова при Цветанка Ризова, през политическото Facebook каканижене на Ицо Хазарта, изпаднал в родолюбив възторг, че желали да създадат България място, от което да се гордеят, до странните постове в обществените мрежи на Кирил Петков и неговите думи от далечна Братислава, че това са „ непозволени записи “, без още веднъж да отхвърли тяхното наличие. В това изпитание бяха впрегнати всички вероятни гласове, които са се изказвали в поддръжка на политическия план на Кирил Петков и Асен Василев, в рекорден „ надзор върху вредите “ от това събитие, довело до още по-голямо задълбочаване на към този момент съществуващата две години политическо-институционална рецесия.
Много значително внимание би трябвало да се обърне на казаното в самия запис, в който има мощно притеснителни моменти. Председатели на службите за сигурност (ДАНС, ДАТО, ДАР, НСО) са синхронизирани и одобрявани от „ посолството “ и „ посолствата “. Асен Василев приказва за тотална чистка в администрацията на правилото „ законно-незаконно “, в това число претендентите за министри „ да се подписват с кръв “, че ще организират такива чистки, при брутално тъпчене на съществуващата нормативна уредба. Кирил Петков намесва в диалога и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и споделя нейни думи, при нейна експлицитна повеля „ не ме цитирай “. Политическият миг, обвързван с други парламентарни групи и настоящи политици, отношението по отношение на тях, разминаването сред обществено дадена поръчка и планувани политически дейности е още по-фрапиращо. По създание то е доста малко систематизирано в едно изречение от Делян Добрев, който споделя „ 4:30 часа измами, далавери, преврати, изменничества, ориенталска култура… “. Допълнителен коментар даже не е необходим.
Кратката истина е, че след този запис „ смяната “ загуби обективната опция да претендира за какъвто и да е честен, политически и всевъзможен различен фундамент, какъвто твърдеше, че има през последните две години. Оттук насетне всякаква рекламация от тяхна страна да бъдат водещ детайл в структура за ръководство на страната просто би била нелегитимна и искрено нездравословна. Тяхното говорене демонстрира в каква дълбока ерозия се намира парламентарната република след две години на политическа рецесия, която към този момент е институционална такава с в действителност блокаж на трите управляващи. Нещо повече – политическото посланичество на „ смяната “, което твърди, че може да реши всички екзистенциални проблеми на нашата парламентарна народна власт е безусловно некомпетентно да формулира каквото и да е било решение, което да не подхожда на понятията „ скица “, „ гешефт “, „ машинация “, „ спекулация “. При оповестена безспорна рекламация за надзор и практикуване на държавната власт, без значение от следващата загуба на парламентарните избори.
За никого не е загадка, че България се намира в продължителна рецесия, която продължава да се разраства – политическа, бюджетна, институционална. Ако няма решение за държавния бюджет след 10 юни страната няма да може прави разплащания, защото тогава изтича законът, който удължава действието на държавния бюджет. Изпълнителната власт продължава да работи в хипотезата на служебно държавно управление, законодателната власт е скована от политически безпорядък и кавги. Същото се отнася и за правосъдната власт, където както няма определен нов състав на Висшия правосъден съвет, по този начин и основният прокурор е в спор с Народното събрание и парламентарни групи от една страна, с прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет от друга, и с началника на националното разследване от трета. Политическата рецесия от ден на ден се трансформира в рецесия на легитимността, която даже в един по-краткосрочен проект може да докара до смяна на формата на държавно ръководство, защото свадите по силата на своето наслоение заплашват да делегитимират парламентарния модел на ръководство. Казаното в записите има доста важен „ принос “ в тази посока, тъй като на едно доста високо равнище признава безусловно всичко, което до този миг беше известно, само че на което се гледаше с една лека ръка и беше предмет на пояснение основно от хора, увлечени от една или друга интрига. Това не е елементарен политически скандал. Той може да има доста по-дълготрайни последствия върху метода, по който ще се случват събитията в идните месеци и решенията, които ще бъдат взети. Той може да има резултат върху самия смисъл на парламентарната република.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
През лятото на 2020 година в България започнаха масирани митинги, които целяха да демонтират откритото ръководство и да основат ново, в това число търсейки отмъщение по отношение на него – с към този момент забравената Комисия по проверка, с оставки, уволнения, арести, съд, присъди. Но държавното управление изкара мандата и първото „ революционно “ заседание беше 45-то Народно заседание, едно доста кратковременно, само че разрушително своя темперамент. Новите звезди на политическия хоризонт обявяваха себе си за „ братството на почтените “, „ положителните сили “, „ А тим “, „ новото начало “, а реториката им звучеше на първо място „ арести, арести, арести “ и „ присъди, присъди, присъди “, маскирано от време на време зад думите „ антикорупционно болшинство “ (да припомня, съгласно Кирил Петков да вземем за пример разбирането за правосъдна промяна се показваше в „ да сложимЕ едни хора в прокуратурата “). През 2022 година, преминавайки последователно в 2023 година, политическата ерозия към този момент беше застигнала целокупното революционно придвижване от 2020 година, а неговите проявления, най-много в лицето на „ Продължаваме промяната “, интензивно продължаваха да генерират политически безпорядък, удължавайки политическата рецесия в пети следващи парламентарни избори (вече с вероятността за шести такива).
В края на миналата седмица беше разгласен многочасов запис от извършен съдружен съвет на „ Продължаваме промяната “, който докара до фактическото заледяване на договарянията за сформиране на постоянно държавно управление с техния мандат и изведе на напред във времето вероятността за шести следващи парламентарни избори. Изцяло в духа на крилатата фраза на дьо Пан записът е бил изработен, а по-късно беше и оповестен от сподвижник на същата тази „ смяна “ и ориентиран против самата нея. Той реализира и своя резултат – блокира на този стадий опцията за сформиране на кабинет с нейния мандат и нанесе може би непоправими политически вреди върху нейния имидж, който най-вероятно ще понижи в не дребна степен техния избирателен резултат на още един парламентарни избори. Реакцията на „ смяната “ беше такава, че те нито отхвърлиха записа, нито отхвърлиха неговото наличие, нито пък демонстрираха, че изпитват някаква морална отговорност за всички, което беше изречено там (с уточнението, че част от казаното може да се пояснява и като съставомерно действие по смисъла на закононарушенията от Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс „ Престъпления срещу Републиката “).
Дори в противен случай! „ Промяната “ изпадна в един неуместен извинителен режим, който и към днешна дата цели да „ възстановява “ на това държание – от присъединяване на Лена Бориславова при Цветанка Ризова, през политическото Facebook каканижене на Ицо Хазарта, изпаднал в родолюбив възторг, че желали да създадат България място, от което да се гордеят, до странните постове в обществените мрежи на Кирил Петков и неговите думи от далечна Братислава, че това са „ непозволени записи “, без още веднъж да отхвърли тяхното наличие. В това изпитание бяха впрегнати всички вероятни гласове, които са се изказвали в поддръжка на политическия план на Кирил Петков и Асен Василев, в рекорден „ надзор върху вредите “ от това събитие, довело до още по-голямо задълбочаване на към този момент съществуващата две години политическо-институционална рецесия.
Много значително внимание би трябвало да се обърне на казаното в самия запис, в който има мощно притеснителни моменти. Председатели на службите за сигурност (ДАНС, ДАТО, ДАР, НСО) са синхронизирани и одобрявани от „ посолството “ и „ посолствата “. Асен Василев приказва за тотална чистка в администрацията на правилото „ законно-незаконно “, в това число претендентите за министри „ да се подписват с кръв “, че ще организират такива чистки, при брутално тъпчене на съществуващата нормативна уредба. Кирил Петков намесва в диалога и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и споделя нейни думи, при нейна експлицитна повеля „ не ме цитирай “. Политическият миг, обвързван с други парламентарни групи и настоящи политици, отношението по отношение на тях, разминаването сред обществено дадена поръчка и планувани политически дейности е още по-фрапиращо. По създание то е доста малко систематизирано в едно изречение от Делян Добрев, който споделя „ 4:30 часа измами, далавери, преврати, изменничества, ориенталска култура… “. Допълнителен коментар даже не е необходим.
Кратката истина е, че след този запис „ смяната “ загуби обективната опция да претендира за какъвто и да е честен, политически и всевъзможен различен фундамент, какъвто твърдеше, че има през последните две години. Оттук насетне всякаква рекламация от тяхна страна да бъдат водещ детайл в структура за ръководство на страната просто би била нелегитимна и искрено нездравословна. Тяхното говорене демонстрира в каква дълбока ерозия се намира парламентарната република след две години на политическа рецесия, която към този момент е институционална такава с в действителност блокаж на трите управляващи. Нещо повече – политическото посланичество на „ смяната “, което твърди, че може да реши всички екзистенциални проблеми на нашата парламентарна народна власт е безусловно некомпетентно да формулира каквото и да е било решение, което да не подхожда на понятията „ скица “, „ гешефт “, „ машинация “, „ спекулация “. При оповестена безспорна рекламация за надзор и практикуване на държавната власт, без значение от следващата загуба на парламентарните избори.
За никого не е загадка, че България се намира в продължителна рецесия, която продължава да се разраства – политическа, бюджетна, институционална. Ако няма решение за държавния бюджет след 10 юни страната няма да може прави разплащания, защото тогава изтича законът, който удължава действието на държавния бюджет. Изпълнителната власт продължава да работи в хипотезата на служебно държавно управление, законодателната власт е скована от политически безпорядък и кавги. Същото се отнася и за правосъдната власт, където както няма определен нов състав на Висшия правосъден съвет, по този начин и основният прокурор е в спор с Народното събрание и парламентарни групи от една страна, с прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет от друга, и с началника на националното разследване от трета. Политическата рецесия от ден на ден се трансформира в рецесия на легитимността, която даже в един по-краткосрочен проект може да докара до смяна на формата на държавно ръководство, защото свадите по силата на своето наслоение заплашват да делегитимират парламентарния модел на ръководство. Казаното в записите има доста важен „ принос “ в тази посока, тъй като на едно доста високо равнище признава безусловно всичко, което до този миг беше известно, само че на което се гледаше с една лека ръка и беше предмет на пояснение основно от хора, увлечени от една или друга интрига. Това не е елементарен политически скандал. Той може да има доста по-дълготрайни последствия върху метода, по който ще се случват събитията в идните месеци и решенията, които ще бъдат взети. Той може да има резултат върху самия смисъл на парламентарната република.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ