Генерал Радецки: „На Шипка всичко е спокойно!“
Знаменитата фраза на военачалник Радецки „ На Шипка всичко е умерено! “ е била включена в ежедневния доклад на командващия Шипченската позиция
Малко прочут факт е, че в ежедневния доклад на командващия Шипченската позиция военачалник Радецки е била включена фразата „ На Шипка всичко е умерено! “
Паметникът на Шипка е открит на 26 август 1934 година персонално от цар Борис ІІІ.
Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война.
Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, повдигнат на връх Шипка.
Паметникът на свободата или Паметникът на Шипка е висок 31,5 м. “На борците за свободата “, гласи надписът с железни букви, подложен над основния вход от северната му страна, а над него е повдигнат голям бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона.
При откриването са участвали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, директни участници в епичните боеве.
Великият български стихотворец Иван Вазов е написал епичното стихотворение „ Опълченците на Шипка “, което надали има българин, който да не е чувал
" О, Шипка!
Три деня младите дружини
по какъв начин прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на багра ревът...
...Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: " Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже! "
При тез думи мощни дружините горди
чакат героичен душманските орди
гневни и шумещи! О, героичен час! "
Ето няколко малко известни и любопитни обстоятелства, за които или не се написа или просто се подценяват от историята, показани от.
Истинският връх Шипка се намира на север от основното било и превала на прохода. Висок е 1232 метра. На този връх се е намирало основното командване при защитата на прохода. Върхът, където се намира през днешния ден Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия интервал е имало процедура, доста градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 година с декрет му е обещано ново име – връх Столетов (на името на военачалник Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо неприятно, само че по незнайни аргументи през 1977 година, комунистическото ръководство още веднъж „ взема решение “ да преименува името на върха, като сякаш връща историческото му име Шипка. Но става същинска неразбория, тъй като връх Шипка към този момент съществува, и с това преименуване в действителност с едно и също име се именуват два разнообразни върха. След като се схваща за грешката, на същинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че днешния връх Шипка е „ изкуствено “ изместен с към 1 км на юг и е подложен на мястото на връх Свети Никола.
Идеята за построяването на монумент е препоръчана още на съвещание на Учредителното национално заседание във Велико Търново през 1879 година Но тази концепция не се реализира на процедура повече от 45 години. Все отново на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 година са издигнати голям брой възпоминателни монументи, най-големият от които е Големият съветски монумент, на мястото където е била „ Стоманената батарея “. На самия връх Свети Никола е имало относително дребен възпоминателен монумент (на мястото където през днешния ден се намира „ безконечният огън “.) Едва през 1921 година на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка “ се взема решение по отношение на 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на паметник в памет на починалите съветски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в покрайнината – връх „ Свети Никола “. На 24 август 1922 година по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен главният камък на паметника. Едва на 3 февруари 1926 година е подписан договорът за започване на градежа.
Според първичния план на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се сложи голям бронзов лъв, който да гледа на север
Лъвът бил към този момент отлят в Софийския боен Арсенал от група майстори, отпред със Стефан Вежански по план на статуя Кирил Шиваров. Но точно този 8-метров лъв основал доста проблеми на създателите на плана и на българските държавни управления по време на градежа на мемориала. Самият лъв бил направен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се придвижи на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И таман когато служащите умуват по какъв начин да го качат на кулата, румънското държавно управление остро стачкува. „ Не може българският народен знак да гледа на север! Това намирисва на териториални искания! “, отсичат власите, които към този момент са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически напън от страна на Румънското държавно управление. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният план го разрешавал. Веднага след тази стъпка обаче по едно и също време реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и всички гледали на България с неприятно око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския контракт. Под този интернационален напън от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо настойчиво да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „ смъкват “ лъва от върха на паметника и го „ слагат “ на козирката над основния вход от северната страна освен това извърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните околности? Сръбският дипломат даже връчил публична нота на външното министерство. „ Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните връзки сред двете страни. “ И по този начин, отново се събрал Министерският съвет и най-после било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са пристигнали Освободителите. След това решение, българите приели всичко на подбив. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, тъй като рибите в него са неми и не могат да стачкуват, а кабинетите на двама министри се занимавали с „ въртенето на лъва в другите направления на света… “. Така градежът на прекроеният монумент продължава още веднъж през 1931 година
Паметникът е построен на жестоко от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един голям каменен блок пречел вратата да бъде инсталирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се отстрани, с цел да влезе вратата в отвора, очакван за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да отстрани пречещото парче чрез… следено взривяване. Той пробил 7 отвора и сложил несъмнено количество взривно вещество. След гърмежа камъкът бил отсечен с акуратност до милиметри и вратата влезнала безусловно навръх мястото си.
Малко прочут факт е, че в ежедневния доклад на командващия Шипченската позиция военачалник Радецки е била включена фразата „ На Шипка всичко е умерено! “
Паметникът на Шипка е открит на 26 август 1934 година персонално от цар Борис ІІІ.
Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война.
Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, повдигнат на връх Шипка.
Паметникът на свободата или Паметникът на Шипка е висок 31,5 м. “На борците за свободата “, гласи надписът с железни букви, подложен над основния вход от северната му страна, а над него е повдигнат голям бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона.
При откриването са участвали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, директни участници в епичните боеве.
Великият български стихотворец Иван Вазов е написал епичното стихотворение „ Опълченците на Шипка “, което надали има българин, който да не е чувал
" О, Шипка!
Три деня младите дружини
по какъв начин прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на багра ревът...
...Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: " Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже! "
При тез думи мощни дружините горди
чакат героичен душманските орди
гневни и шумещи! О, героичен час! "
Ето няколко малко известни и любопитни обстоятелства, за които или не се написа или просто се подценяват от историята, показани от.
Истинският връх Шипка се намира на север от основното било и превала на прохода. Висок е 1232 метра. На този връх се е намирало основното командване при защитата на прохода. Върхът, където се намира през днешния ден Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия интервал е имало процедура, доста градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 година с декрет му е обещано ново име – връх Столетов (на името на военачалник Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо неприятно, само че по незнайни аргументи през 1977 година, комунистическото ръководство още веднъж „ взема решение “ да преименува името на върха, като сякаш връща историческото му име Шипка. Но става същинска неразбория, тъй като връх Шипка към този момент съществува, и с това преименуване в действителност с едно и също име се именуват два разнообразни върха. След като се схваща за грешката, на същинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че днешния връх Шипка е „ изкуствено “ изместен с към 1 км на юг и е подложен на мястото на връх Свети Никола.
Идеята за построяването на монумент е препоръчана още на съвещание на Учредителното национално заседание във Велико Търново през 1879 година Но тази концепция не се реализира на процедура повече от 45 години. Все отново на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 година са издигнати голям брой възпоминателни монументи, най-големият от които е Големият съветски монумент, на мястото където е била „ Стоманената батарея “. На самия връх Свети Никола е имало относително дребен възпоминателен монумент (на мястото където през днешния ден се намира „ безконечният огън “.) Едва през 1921 година на конгрес на Опълченското поборническо сдружение „ Шипка “ се взема решение по отношение на 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на паметник в памет на починалите съветски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в покрайнината – връх „ Свети Никола “. На 24 август 1922 година по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен главният камък на паметника. Едва на 3 февруари 1926 година е подписан договорът за започване на градежа.
Според първичния план на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се сложи голям бронзов лъв, който да гледа на север
Лъвът бил към този момент отлят в Софийския боен Арсенал от група майстори, отпред със Стефан Вежански по план на статуя Кирил Шиваров. Но точно този 8-метров лъв основал доста проблеми на създателите на плана и на българските държавни управления по време на градежа на мемориала. Самият лъв бил направен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се придвижи на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И таман когато служащите умуват по какъв начин да го качат на кулата, румънското държавно управление остро стачкува. „ Не може българският народен знак да гледа на север! Това намирисва на териториални искания! “, отсичат власите, които към този момент са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически напън от страна на Румънското държавно управление. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният план го разрешавал. Веднага след тази стъпка обаче по едно и също време реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война и всички гледали на България с неприятно око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския контракт. Под този интернационален напън от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо настойчиво да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „ смъкват “ лъва от върха на паметника и го „ слагат “ на козирката над основния вход от северната страна освен това извърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните околности? Сръбският дипломат даже връчил публична нота на външното министерство. „ Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните връзки сред двете страни. “ И по този начин, отново се събрал Министерският съвет и най-после било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са пристигнали Освободителите. След това решение, българите приели всичко на подбив. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, тъй като рибите в него са неми и не могат да стачкуват, а кабинетите на двама министри се занимавали с „ въртенето на лъва в другите направления на света… “. Така градежът на прекроеният монумент продължава още веднъж през 1931 година
Паметникът е построен на жестоко от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един голям каменен блок пречел вратата да бъде инсталирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се отстрани, с цел да влезе вратата в отвора, очакван за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да отстрани пречещото парче чрез… следено взривяване. Той пробил 7 отвора и сложил несъмнено количество взривно вещество. След гърмежа камъкът бил отсечен с акуратност до милиметри и вратата влезнала безусловно навръх мястото си.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ