Знам, знам – няма нужда от доказателства, знаем си го.

Знам, знам – няма потребност от доказателства, знаем си го. Но точно това, че всеобщо не одобряваме доказателства, причини и обстоятелства е една от аргументите да сме в това състояние, в което сме – в България. Непомръдващата и на милиметър България от десетилетия наред – тъй като все повтаряме, и повтаряме, и повтаряме:
Ченгетата не се научиха на нещо друго, с изключение на да заплащат на подготвени на всичко за няколко лв. обрулени от живота хорица, които да вършат контрапротести против дела, застрашаващи охолния живот на мутромилиционерщината. Има въпреки всичко нещо новичко – тези контрапротести се маскират като достоверни протестиращи, само че им се получава толкоз, колкото на Иван Гешев ще му се получи присъединяване в съревнование по художествена гимнастика.
Големите национални медии не се научиха, че като изритат някое знаково лице от категорията на Силвия Великова, няма просто ей по този начин да бъде подминато и недоизказано. И че ще си патят – макар увеличението на планктона, който зарибяват с медийната си политика.
Големи и значими " вложители " в българската стопанска система не се научиха, че като не съблюдават закона и я карат по течението на мощните на деня, то елементарно може да промени посоката и да ги натресе в подводен камък – Христо Ковачки може повече да опише по въпроса.
Най-важното, обаче, е следното – българите всеобщо не се научиха, че страната няма да им помогне. А няма да им помогне, тъй като те са страната! И по тази причина сме обречени да повтаряме ситуацийките от нагоре – още веднъж, и още веднъж, и още веднъж...
Автор: Ивайло Ачев