Знам само това, което ме е интересувало за живота на

Знам единствено това, което ме е интересувало за живота на Ламбо, споделя Мария

Пълен пепелник на масичката в хола. До него два телефона. Блистери с хапчета. И вестници. Така ме посрещаше Мария Данаилова, когато в последните месеци през седмица-две я посещавах. 

Завършила история, извънредно начетена осведомена и изключително сензитивна, тя беше зарязала своята кариера поради Стефан, прехвърляйки върху плещите му своята неосъществена упоритост.

На 19 години се омъжва за Вили Цанков, след три години се развежда и една среща на ул. „ Аксаков “ в София  дефинира смисъла на идващите 50 години от живота й – да се трансформира във второто „ аз “ на красавеца Стефан Данаилов, да диша с неговите дни, да живее с неговите функции, да умира с неговата тъга и да се изправя със силата на неговия оптимизъм. Справяше се ослепително с тази нелека житейска роля.

Никой не разбра тъгата й.

Мери не допускаше никой да наднича в дълбините на душата й, където болката забулваше насладата.

Когато Стефан се разболя, през седмица-две бях при нея – сред декември 2013 и април 2014. Искаше да споделя, да излее стаения яд, да признае за неточности. Разказът й пълнеше касетофона ми. Така се роди тази изповед на една Мария, която никой не познаваше.

–Мери, по кое време се срещнахте за първи път със Стефан?

-Бях още женена за Вили Цанков, а той беше доста непосредствен с Иван Кондов и сме ходили в тях на посетители. По това време Иван Кондов беше брачен партньор на сестрата на Стефан – Росица. Там съм го виждала, само че нищо не сме имали. И един ден през 1963-та, към този момент се бяхме развели с Вили, аз вървях по „ Аксаков “, отивах на ревю. Изведнъж някой ме удари по рамото – Стефан. И вика: “„ О, къде отиваш? “ На работа. – Аз ще вървя тази вечер на ваучър. Искаш ли да дойдеш с мен? – Ами да дойда, аз нямам работа. “ И вечерта отидох с него.

–Колко време търпя бракът ви с Вили Цанков?
-Три години.

–Защо се разведохте?
– Вили беше доста необикновен човек. Нищо друго не го интересуваше с изключение на работата му и театъра. А аз нямах 20 години, вятър ме вее на бяла кобила в същото време. Други неща ме интересуваха – следвах история, бях родила детето си и желаех да видя всичко от света.

–На какъв брой години беше, когато стана манекенка?
-Била съм на 21-22, към този момент имах Росен.

–Явила си се на кастинг, по този начин ли?
– Не, Мария Явашева ме срещна един ден на улицата и споделя: “Търсим момиче за Москва, ела да те видят “ Викам: “„ Я ме остави на мира! “ Бях студентка и кърмех Росен. Но тя ме убеди. Изкарах 6 години на подиума. Пътувахме непрестанно – Париж, Лондон… През 1972 година,когато брат ми почина в злополука, аз се отхвърлих.

–Неговата гибел ли те срути?
-Много скоро след него и майка ми умря. Нямаше 50 години. Не й споделих, че брат ми е умрял, тъй като тя доста го обичаше. Беше обичаният й наследник, по какъв начин да й кажа! Беше се разболяла тежко и я бяхме настанили в санаториум в Банкя. И като ходех при нея, свалях си на входа черните облекла и траура. Тя се поболя на нервна почва. На млади години е била грубо бита в полицията. Крила е партизани. Петър Панайотов, ръководителят на партизанския отряд, чиито членове тя е крила, постоянно е казвал: „ Майка ти беше по-голяма функционерка от татко ти. “ Много красива е била. Но с възрастта разви уплаха – доста се плашеше и бягаше, все я преследваха. Горката, по какъв начин бягаше! Като подгонена от кучета.

– Тя е била 20-годишна, когато е станала партизанка.
– Да, да. Когато я погребвахме, сутринта пристигна писмо, че я удостояват със звание „ деен герой срещу фашизма “. Баща ми го взе, скъса го и го хвърли. Знаеш ли какво е минало през мен! Как да приема приказките: „ Ах, ти живот си живееш! “…

-Колко време кри от майка гибелта на брат ти?
-Близо година.Когато тя умря, Стефан снимаше втората серия на „ километрите “. Бях сама. Мама издъхна в Банкя. Наех кола, прекарах я в Горна Оряховица. Намерих гроба на баба ми и… какво да ти описвам. Животът ми е бил чудничък. Искам да го опиша. Защото има неща, които ми изплуват, които съм не запомнила, които не желая да си ги припомням. Например когато брат ми е аварирал, не ми оповестиха, че е умрял. Стефан беше в БИАД, имаше прожекции, споделили му на него. Аз си бях у дома,, той се връща и ми споделя: „ Хайде да си вървим в Горна Оряховица. “ Пътуваме с колата и от самото начало Стефан се вайка: „ И да си е счупил ръката, краката, ще го виждам, ще му мине. “ Като пристигнахме в Горна Оряховица, той кара напряко в болничното заведение. Като пристигнахме, тя една остъклена болница, всичките лекари бяха събрани. Стефан слезе, отиде при тях и след момент наведе глава. По това разбрах, че брат ми е умрял. След гибелта на брат ми баща в никакъв случай не ме назова Мария. Все Жоро ми споделяше. Въпреки че до края на живота му всеки петък, събота и неделя ходех при него, тъй като той отхвърли да пристигна в София. Беше твърд човек. Винаги ме е обичал, само че в никакъв случай нито ме е милвал, нито ме е галил или целувал. Никога не е споделил: „ Ах, положителното ми момиче. “ Винаги се е държал с мен като с равна, като с огромна.
И може би по този начин остарях по-рано

– Много ти е мъчително, виждам.
– Често, изключително на празници ми става доста мъчително, тъй като останах сама. Сама! Понякога си закипявам главата в хладилника, с цел да изрева и да не ме чуят хората. Но си споделям, в края на краищата по този начин ми било писано. Вдигам глава и не преставам.

– То няма и различен метод, с изключение на да продължиш, тъй като поради Стефан би трябвало да се държиш.

– Откъде пристигна в този момент тази негова болест? Викам си: айде, на остарели години най-малко малко умерено да е към нас. Единствената ми мисъл е той да се оправи. Затуй продадох и земите, които имам, и всичко, единствено той да е добре.

– Да се върнем в младежките ти години. Като си останала у дома, откакто слизаш от подиума, а Стефан все е бил по фотоси, за какво не се захвана с нещо да работиш?
– Не знам, никакви упоритости не съм имала. За мен значимото беше да си чета у дома книжките. А той да върви напред.

– Но по този начин си се изолирала от хората.
– Изолирах се доста.

– Казваш ми: „ Искам да имам другари, а нямам. “ Как да стане това, като си стоиш единствено у дома?
– Много желаех да имам другари. Втурвах се в другарствата си, а след това в желанието си да ги запазя претърпях доста разочарования.
Готова бях на всичко – бърсалка да стана, само че да имам другари
Карала съм и Стефан на толкоз хора услуги да прави, с цел да запазя другарствата си, но… доста разочарования имам. Изглежда, са ме вземали за глупачка, не знам.

– Каза ми, че ти си била мощната във вашата връзка, че посредством Стефан си желала да реализираш своята упоритост.
– Да, някак си трансферирах моите упоритости върху него. Винаги съм го следила да е почтен, да е честен. Най-много ме е било боязън от това да не го обвинят, че е за парите. Баща ми беше почтен. И Стефан е подобен.

– Като ми ги разказваш тези неща в този момент, си мисля, че Стефан просто си е намерил дамата по негов шаблон.
– Стефан е живял доста удобно. Виж какво, Валерия, постоянно съм можела да си потегли, само че аз направих една страшна неточност в живота си. И те поучавам – в никакъв случай не я прави. Не създавай имидж на мъж! Аз го сътворих. От него по-добър нямаше, по- надарен нямаше, по-честен нямаше. Сигурно съм била обиждана, било ми е тежко. Но в случай че бях решила да си отида, всичките ми близки и другари щяха да застанат против мен. Аз и в този момент, в случай че някой път се оплача, те застават и споделят: „ А, ти, дето си… “ Това беше огромната ми неточност в живота. Аз се жертвах за мъжете си. И с Вили беше по този начин.

– Създавала си на Стефан непоклатимост, с цел да може той да върви напред и нагоре. Той е знаел, че има тил.
– Не знам. Аз като мъничка, когато ходех на учебно заведение и като се върна, все разправях какво е станало в клас. Баща ми доста ми се караше и току ми шибне един пестник и вика: „ Такива неща не искам да слушам. Какво е станало, какво се е говорело, какво е споделила учителката – да мълчиш! “ И по този начин се научих да мълча. Баба ми постоянно ми споделяше: „ Запомни едно – мълчанието е злато! “ Днес обаче бих й споделила: „ Бабо, мълчанието не е злато. Мълчанието се трансформира в мръсна дума. “ Защото в този момент внезапно като че ли светът се срина върху мен. Мълчанието ме събори. Самотата ме смазва. Но би трябвало да го преживея. Не се появявам на никое място, с никого не се срещам, тъй като не желая никой да ме съжалява.

– А по кое време се отпусна да напълнееш по този начин?
– Ами като се заврях вкъщи…

– Не си ли си мислила, че трябваше да се поддържаш повече? Все отново била си една от най-красивите дами на София!
– Не, аз не съм ходила нито по разтривки, нито по козметички. Когато се върнах от последното си ревю в Италия, се разгримирах и споделих: „ Повече в никакъв случай в живота си няма да си сложа грим! “ Тогава на Найо Тицин татко му ни води в Париж, в Италия. Много дълго седяхме там, доста снимахме и доста пари имахме тогава.

– Разкажи ми за времето след 1989-а, когато хората по улиците бягаха от Стефан?
– Той доста тежко претърпя тази експанзия. След 10 ноември 1989-а го оставиха със заплата на чистачка в Народния спектакъл. На всичките, които тогава го предадоха, им беше помагал. Обърнаха се против него. Викаха му „ червен парцал “, гонеха го от театъра. Беше ужасно! Не желая да им загатвам имената! Напиваха се у нас, а след това крещяха „ тоя да се маха от театъра “. Всички тези мемоари ме унищожават. Само се апелирам Стефан да се оправи, нищо друго не ме интересува. А да не ти разправям детето ми като се разболя, какво беше. Една година бях не запомнила, че има свят на открито.

– Най-тежкото изменничество, което те е раздрусало.
– Много тежко ги претърпявам, изключително другарските си изменничества. Защото постоянно съм била всеотдайна… Особено след измененията. Обаждаха се по телефона и ми викаха: „ комунистическа свиня “. А аз в никакъв случай не съм била член на партията. Никога! Нито татко ми ме е карал, нито някой от рода ми.

– А кой накара Стефан Данаилов да стане член на Българска комунистическа партия?
– Гришата Вачков.

– И това е след кино лентата „ На всеки километър “?
– Да, след „ километрите “ Гришата го хванал и му споделил: „ Айде, Цапе, време ти е да станеш член на партията. “ Цапе – те по този начин му викаха на Стефан. По-късно съм си мислила за Стефан, че без да е болшевик в тези години, той остана правилен на правилата. Стефан изгълта всичката горчилка, всичката нечистотия на прехода
Мъчно ми беше, като гледах по какъв начин го унижаваха. Затова, когато желаеха да го предлагат за президент, а пък той отхвърляше, аз му споделих: „ Ако ще седиш по този начин и ще натискаш канапето и за това, давай да лапаме по едно хапче и да ни няма. Ние към този момент на никого не сме нужни. “ И той стана, написа писмото до Станишев и влезе в акцията като вице на Калфин. Сега мога да ти кажа – от този момент Първанов изобщо не се е обадил, а преди този момент все звънеше. Станишев се обажда – и за рождения ден му прати една доста хубава икона, и за Коледа – кошница. И в този момент за заболяването сподели: „ Ако имаш потребност от нещо, постоянно можеш да разчиташ на мен. “ Което е истина. Сега ще ти опиша нещо, което никой не знае. Когато те, двамата, бяха в особени отношения…

– Имаш поради Станишев и Първанов?
– Да. Стефан ме подюрва един ден и ми споделя: „ Направи една вечеря, ще ги поканя двамата да им кажа, че по този начин не може да се гледат отдолу под вежди. “

– Кога тъкмо става това?
-Малко откакто Първанов излезе от президентството и съобщи, че ще взе участие в лидерската борба на конгреса на партията.

– Значи е било при започване на май 2012-а.
– Да, или в края на април. Нареди ми Стефан да подготвя вечеря и аз три дни готвих, сестро. Ходих в съветския магазин, купих сьомги, хайвери, вкуснотии, всичко. Натоварих се и си мисля – по какъв начин ще ги кача, тъй като тук има съседка, която ни скъсва нервите. Все на вратата стои. И след това най-важното – по какъв начин да не види, че у нас идват Станишев и Първанов. Нейсе, благодарение на портиера ги вкарахме у дома. Никой не ги видя. Влязоха. Посрещнах ги. Бах подредила масата. Настаних ги. И излязох. Отидох на посетители на моята другарка Мими Тенева. Беше към осем часа вечерта. Към 12 и нещо се прибирам. У нас единствено Първанов. Станишев го няма. Питам Стефан къде е Сергей. “Тръгна си. Говориха дълго. Казах им, че не може да раздират партията, че единият би трябвало да отстъпи, отговаря ми Стефан. Първанов поседя още малко и като си потегли, на вратата ми сподели: “Мери, май още веднъж би трябвало да дойдем. “ Моят отговор беше: “Георги, идващия път на Бонсови поляни ще ходите. Ще ви дам по един чадър и там да се разберете. Аз няма да сготвям още веднъж и да поставям маси, откакто не сте се разбрали тук. “

–Кой от двамата е по-прав в тази лидерска борба?
-По едно време ужасно харесвах Георги. След това настъпи някакво отчаяние от дейностите му. Къде е тръгнал в този момент против партията си? Изпял си си песента, изиграл си си ролята. Не мъти водата! И без това е размътена много. Трай си! Поне да минат изборите. Извинявай, един Желю Желев си трае, моите почитания към него. Не мога да си изкривя душата, разбираш ли? И в този момент, като се спомина жена му Мария, сърцето ми се къса. Чета му всички изявленията и знам какво е била тя за него. Желю беше почтен човек. Преди години, когато един ден се връщахме от Пловдив със Стефан, чухме по радиото, че е умряло детето му, ревах като луда. Не бях на себе си, когато му викаха „ да ти почине и другото дете “. Единствен Стефан от Българска социалистическа партия отиде и му сподели: „ Господин Желев, моите съболезнования. Не мога да се въздържа, това е детето ви. “ Желю споделил: „ Благодаря ти, Стефчо. “ Не може да не си човек… Знаеш ли, няма да си простя, че накарах Стефан да се кандидатира за вицепрезидент. Никога!

-Защо?
-Никога няма да си простя! И се усещам доста, доста, доста отговорна. Защото аз по този начин го насосах, че… Станишев в никакъв случай, в никакъв случай не го е навивал да влезе в акцията. Честен кръст! Когато се получи тази еуфория към кандидатурата на Стефан за президент, телефоните у дома загряха. Няма да не помни един диалог с възрастен човек, който плачеше по телефона и молеше Стефан да се кандидатира. Тази атмосфера стана тягостна за нас. Не устоях и споделих на Стефан: „ Сядай да пишем писмото. Влизаш в акцията! “

–БСП постоянно е употребила Стефан за акциите си. Защо не го спираше?
– Не можех. Последната акция за президент беше доста тежка. Два месеца живяхме в Пловдив, нали той оттова е претендент. На Георги Гергов шапка му смъквам. И на жена му Вили. Събраха в една зала 2500 дами. Огромна опашка за подписи. С часове съм чакала Стефан да подписва. Помня, идва при мен една жена, -висока, кокалеста, с една рокличка (още е пред очите ми) с копченца, и споделя: “Искам един подпис от господин Данаилов. “ Викам: „ Той ще ви даде, изчакайте. “ И тя знаеш ли какво ми сподели: “Аз съм майката на Бареков “. Чака на опашка! Ей такива неща доста са ме впечатлявали. За какво му е в този момент на Първанов партия да прави? Къде си тръгнал? Минало-заминало, изиграл си си ролята, беше добър президент, взе всичко. Един път съм ходила при Зорка и ще ти кажа за какво. Да я апелирам за подпомагане да подарят на онкологията уред за ранно разкриване на рак на гърдата. Зорка уреди тоя уред да отиде в Смолян, където бяха прегледани 2500 дами. Все съм се опитвала да оказвам помощ. Без да очаквам нищо. Глупачка!

-Каза ми, че Костов е звънял в този момент, подкрепил е Стефан човешки, дал му е кураж за заболяването.
-Да. Костов доста промени отношението си към него. Разбра, че Стефан е почтено момче, че почтено мисли, че не с всичко се съгласява, само че не може да съобщи правилата си. Има неща в политиката, които са дразнещи, които той не може да ги одобри като честност. И не криеше мнението си.

– Преживя ли към този момент абсурда, който сътвори Ирен с появяването на сина й Владимир на обществената сцена?
– Страшно беше! Много неистини, доста лъжи се изговориха
Но момчето не е отговорно. Аз си знам какво ми беше. Отварям тв приемника – Владко. Отварям вестниците – Ирен. Каква ли не ме изкараха – алкохоличка, диабетичка! И в един момент просто си споделих: „ Господи благи, благодаря ти, че татко ми умря. Поне няма да се тревожи. “ Исках да се постави завършек на тази сага. Било каквото било, минало-заминало. Миналата година на рождения ден на Стефан се звъни на вратата – Росен беше пристигнал да го поздрави, отваря и на стълбите седи Владо. Росен му споделя: „ Владо, заповядай, влез. “ Момчето влезе тук, черпихме го, пари му дадох. Той се чуди какво да каже. Росен го помоли: „ Владо, престани да приказваш, че всичко, което съм, е от Стефан Данаилов, аз не нося неговото име, аз съм Цанков. Тръгвам си, пристигнах единствено да поздравя боса. “ (Росен по този начин назовава Стефан.) И Росен си потегли.

– Ти всичко ли знаеше за живота на Стефан?
– Не, аз знам единствено това, което ме е интересувало. А другото, което не ме е интересувало, не го знам. Аз му простих за сина му и за всичко, дете му е, родило се е, да е живо и крепко. Но единствено аз си знам какво ми е на душата. И въпреки всичко за нищо не скърбя, тъй като животът ми беше доста богат. Какъв щеше да бъде без Стефан?! Пълен разгром!

Р.S. Седмица след последния ни разговорс Мария Данаилова, тя умря. Така и не можахме дружно да прочетем писмата й, да разгледаме фотосите й. Имаше болежки, които криеше. Но може би беше към този момент изтощена. От клюките, от обидите, от нараненото сърце, от тъгата в душата си. И изявлението ни остана недовършено…

Инфо: