Знам ли…?? Знам ли как да стъпя в тази тема

Знам ли…?? Знам ли по какъв начин да стъпя в тази тематика изобщо? Не е случай като за дискутиране и дебатиране, и прекачване на разновидности, и умуване. Не е. Защото… виждате ли—в България няма война. А ето има хора, които не знаят къде са заровени околните им. Къде са тленните им остатъци. 

Какво споделя Весела Стоянова, щерка на един от умрелите:

„ Използвам неговите услуги постоянно, когато имам умрял непосредствен. Преди три години умря майка ми, кремираха я. Миналата година умря татко ми, отново тази компания го кремира “.

След като схванала за фрапиращия случай, тя се поинтересувала и ето какво прибавя още: 

„ Една година непрестанно сънувам татко ми и взех решение да ревизира в крематориума. Майка ми е кремирана там, само че татко ми не е. Бог знае къде е, може и той да е в гората “. 

…

Тя не знае къде са тленните остатъци на татко ѝ. Все едно е липсващ на фронта. 

Война ли е? Защото, в случай че е – ужасно е: посред ни е. Все сме привикнали да споделяме „ до каква степен ни докараха! “; „ тия политици ни [окрадоха/измамиха/предадоха] “; „ те ни изложиха “; „ те ни направиха това, те ни направиха това “. 

А в този момент „ те “ липсват в уравнението. В него сме си единствено ние. Едни против други. Може да кажем: „ до каква степен ни докараха “, но това опрощение прекомерно елементарно го лепим под дърво и камък, че да не сме отговорни. А ние сме. 

А и дано да сме почтени за още нещо – тези „ те “ са едни от нас. Просто са имали шанса и връзките да станат представители на страната, надлежно да се качат на държавната хранилка.

Политиците ни са едни от нас, ние сме като тях, те са като нас. Не сме ги внесли от Заир или от Северния полюс. Те са едни от нас. Тук хората се възмущават по какъв начин я „ съсипàха тая страна “, а след това вървят да точат служебната нафта и да погребват нелегално мъртъвци, с цел да излъжат опечалените, че да им вземат парите. И след това с парите си купуват за „ на масата “, сядат, пускат тв приемника и цъкат с език против новините: „ Ц, ц, ц… ТИЯ я съсипàха тая страна! “

Ами ние?

А, не. Ние сме почтени. 

Ние сме принудени от събитията. „ Докъде ни докараха “. 

***

Шегувахме се тъмно, че ни убивали млади, да не им се налагало да ни заплащат пенсиите. Не ни дават достъп до обикновено опазване на здравето, споделяме, не ни дават задоволително, че да се храним качествено, не ни оправят пътищата, а колите си ги купуваме от автоморгите на Европа, че да пестим за погребението… нашето. 

Да де, но в тази смешка имаше най-малко един сигурен детайл: че с нашия край идва и краят на проблемите и към този момент не сме в тежест, а и на нас не ни тежи. 

И това не е константа към този момент. 

Оказва се, че и след края отново има кой да размаха злокобно пръст: „ Не, не, не… има и още! “ и шоуто на ужасите да продължи. 

И в гибелта няма покой. Искал си да те кремират, а те те заравят. Близките ти не знаят къде, че да дойдат да ти донесат цвете на гроба. 

Има ли значение за теб, мъртвеца? Не, несъмнено. Само че… единствено че ти си още жив и четеш това, прочел си и новината за заровените и към този момент не знаеш какво те чака „ по-късно “. И към този момент внезапно „ има значение “. Ще си идеш ли умерено? Как? Какво ще се случи? Ами околните ти? Дори не ми се мисли какво ти е, в случай че си набожен. Дано не си, де… че… 

И, както си към момента жив, по този начин се сещаш, че си изпратил близки в последния им път. А дали са кремирани, както е била волята им? 

„ Докъде ни докараха “ ли? 

А докараха ли ни, или ни пристигна от вътрешната страна да се цакаме със сметките в таксито, да се лъжем, че на изборите няма смисъл да се гласоподава, че „ всеки е самичък за себе си “, че в случай че пуснем повече водичка в кафето, ще създадем пет вместо три кафета и ще си приберем разликата, че „ до момента в който има балъци, ще има и тарикати, бате “, че „ това не е моя работа! “, че дебелият рушвет ни кара да забравим какво вършат подизпълнителите в общината, в която работим като дребни служители, че паркомястото си го отвоюваме с пирони по колите, че постоянно с ръце в джобовете обясняваме на хората по какъв начин да работят по-ефикасно, че даваме детето да ни го възпитава учебното заведение, до момента в който ние пишем мнения във фейса за какво са толкоз високи заплатите на тия хрантутници учителите, а…?

Докараха ли ни или ни пристигна от вътрешната страна? 

Този „ гробокопач “ „ докараха “ ли го до там? Или му пристигна от вътрешната страна да прибере парите? 

Не знам за вас, само че аз персонално се изморих да съм нащрек. А в този момент би трябвало да се пазим… да ни пазят и откакто умрем.