Трябва ли неграмотните да гласуват
Знам, че през вчерашния ден имаше избори и всички приказват за това какво ще стане оттук насетне - ще има ли коалиция, ще има ли държавно управление и прочие. Не стартира ли да ви омръзва? Не желаете ли да прочетете за нещо друго? Или има тематики, които засенчват всичко останало и политическата борба е от тях? Днес няма да разясняваме вчерашните избори, само че от почитание към тематиката ще останем в нея, въпреки и в нейната спекулативна външна страна.
Сред пенливия поток всевъзможни репортажи имаше и един подобен, който особено разказваше за някаква община, където хората са най-вече необразовани. Показваха дами и мъже - все възрастни, - отишли да гласоподават и попаднали в цивилизационния конфликт с една процедура, в която има странни машини, свъсени членове на изборни комисии и пъстри любопитни кореспонденти, които снимат с камерите си всичко това. " Те са необразовани! " прошепва навъсен член на изборна комисия на телевизионната камера и изяснява по какъв начин освен не умеят да четат, само че и не схващат какво тъкмо се прави, защо служат тези машини, по какъв начин работят и какъв артикул създават, в случай че въобще създават нещо, тъй като от тях нищо не излиза. Тоест народът (или най-малко тоя народ, за който става дума в репортажа) е освен номинално, само че и функционално необразован. Поради което за него демократичният избирателен развой се трансформира в почтено страдалчество.
Трябва ли всички да имат право на глас? Не е обидно необразованите да нямат. Не е обидно, тъй като те не са по-некачествени от " образованите ", в някои връзки - в противен случай, по-истински са, по-човечни. Трябва ли необразованите да гласоподават? А би трябвало ли дамите да водят война? Трябва ли мъжете да гледат бебета? Но ще кажете: доста дами водят война и доста мъже гледат бебета! Да, също по този начин и доста необразовани гласоподават. Друг е въпросът, че в случай че искаш да си съответен на този информационен свят, да си конкурентоспособен, да си намираш работа и прочие - би трябвало да си образован. Светът е към този момент подобен, какъвто е. Остава да си образован в него, с цел да можеш да го разбираш и при потребност да го разобличаваш. Но сега не приказваме за грамотността, а за гласуването.
Проблемът е, че гласуването е издигнато в сан на право, т.е. на нещо доста хубаво, от което не трябва да те лишават. Ако някой те лиши от това право, значи ти предизвиква зло. Знаете механизма: идват и ти споделят, че имаш права, за които до този миг не си подозирал. После стартират да те насъскват срещу всеки, който заплашва да ти ги отнеме. Знаете ли, че човешките права еволюират като всичко останало? Пише го в на Съвета на Европа за образование по правата на индивида за младежи. Там правата се преглеждат в три генерации, като в последното, естествено, са най-новите - тези, които до неотдавна не са съществували. Сред тях да вземем за пример са правото на мир и правото на здравословна околна среда. Тоест към този момент мога да осъждам всекиго, който държи запалена дизеловата си кола под прозореца ми. А пък руснаците нарушават правото на мир на украинците. Няма ли да променим някои термини в учебниците по история? Например: от 1939 до 1945 протича второто международно нарушение на човешкото право на мир.
Чудно нещо са правата. В Афганистан, да вземем за пример, мъжът има право да убие жена си с камъни, в случай че му изневери. А пък ние, като толерантни и мултикултурни, сме длъжни да зачитаме правата на всяка просвета, друга от нашата. Дори да вършим компромис с нашите обичаи за сметка на техните. И какво вършим с правата на мъжете в Афганистан? Очевидно правото и положителното не са едно и също.
Всеобщото изборно право би трябвало да е право от първо потомство. В една по конституционно право попаднах на следното определение:
" Избирателното право е главно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни правилото: на суверенитет и политически плурализъм. Посредством него жителите вземат участие в упражняването и реализирането на надзор, в това число и политическа отговорност към излъчените държавни институции за метода на реализиране на властта. Въз основа на ИП дейното поданство взе участие както в представителното ръководство посредством избиране на държавен орган, по този начин и в разнообразни форми на директна народна власт (референдумната активност, при която не се избират органи, а жителите директно гласоподават за политическите решения) ".
Забелязвате ли къде, в коя дума е разковничето - " дейното поданство взе участие ". Още в прекомерно надценената от нас древност са били наясно, че по обществено-политическите въпроси хората се разделят на дейни и пасивни и даже ще ви спестя термина за вторите, само че вие го знаете. И в него няма нищо обидно. Тоест демокрацията в процеса на своята консумация е за всички, само че в процеса на своето правене е за дейното поданство . Само за него. В реалност гласуването е като всяка друга активност - правят я тези, които могат и които желаят. Защото в случай че вкараш всички в този развой, отваряш вратата на популизма, на лъжите, на търговията с гласове, на корпоративния избор и на какво ли още не.
За да ги няма всички тези неща, може би е добре в действителност да има някакъв изборен ценз, на инат на всеобщото изборно право. Как да наподобява той? Имащите право на глас би трябвало да покриват следните условия:
Образование . Именно то подсигурява, че на избори няма да идат необразованите. Лесно е. В член 53 (1-3) от Конституцията се споделя: " Всеки има право на обучение. Училищното образование до 16-годишна възраст е наложително . Основното и междинното обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис ". В резултат на това образование човек, в случай че не друго, най-малко ще е образован и ще има визия по какъв начин почти е устроено обществото, в което живее. Ако учебното образование е обвързване, а гласуването е право, то дано приемем, че човек си употребява правата, откакто извърши отговорностите си. Не знам до каква степен е юридически разумно, само че звучи заслужено.
Познаване на институциите и демократичния развой . Няма никакъв смисъл да гласоподава подобен човек, който има вяра, че президентът може да вдигне пенсиите. Няма смисъл да гласоподава човек, който въпреки и в най-общи линии не е наясно с какво се занимава Парламентът, Президентът и държавното управление - кой прави законите и кой ги извършва. Гласуването на подобен човек освен е неефикасно, само че е и нездравословно.
Добродетелност . Не е редно хора, наказани за тежки закононарушения към обществото, да дефинират по какъв начин ще се ръководи и по какъв начин ще се развива същото това общество. В частност добродетелността включва и осъществяването на всички цивилен отговорности. Разбира се, в случай че не си платил парното, това не трябва да те лишава от изборни права, в случай че си покрил всички останали условия.
Би било доста потребно, в случай че има указател на гласоподавателите, нещо като гилдия. Да се попълня от самото начало посредством дейна регистрация - който желае да е гласоподавател подава нужните документи и в случай че те се окажат удовлетворителни, става подобен. При нарушаване, да вземем за пример продажба на гласа или нещо друго - правото да бъдеш гласоподавател се губи за безконечни времена. Ето тази гилдия от грамотни, способени и базисно морални хора дано взема решение кой да получи властта и да я упражнява. Но по какъв начин ще мотивираш хората да се записват в този указател, не на всички им се занимава. Избирателите могат да бъдат поощрявани с някакви придобивки - да речем, данъчни облекчения. Гражданите, които са дали своят вот на последните избори, могат да употребяват някакви привилегии - отстъпки при приемането на обществени услуги или нещо такова, знам ли.
Ще кажете, че всичко това са заболели мечти, че няма по какъв начин да стане или че е доста мъчно. Защо пък да не стане? Нали се вайкаме, че непрестанно вървим на избори и всякога се получава едно и също. Докато не настъпи някаква фрапантна смяна като описаната нагоре, все ще е по този начин. Ако искаш бе, пиле! Ако продължаваме по този метод ще процъфтяват всевъзможни извращения - ще се купуват и продават гласове, работодатели под строй ще карат към урните служащите си, инструктирани за кого да гласоподават, в случай, че евентуално не им се занимава с това и някои от тях напряко си мечтаят да им лишават правото на глас, ще се внасят венецуелски машини и ще се манипулират по този начин, че резултатите от изборите да нямат нищо общо с " волята на суверена ". То пък като че ли има някаква воля и някакъв суверен! Ако продължава по този начин, ще стигнем до печалния извод, че демокрацията или в никакъв случай не е съществувала, или към този момент е мъртвец.
Да, прави сте да кажете, че всичко това са спекулации или теории, в случай че предпочетем да се изразим на старогръцки - и двете значат " съзерцаване ". Продължаваме да си съзерцаваме, а керванът си върви. Но пък до момента от съзерцаване никой не е починал. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Сред пенливия поток всевъзможни репортажи имаше и един подобен, който особено разказваше за някаква община, където хората са най-вече необразовани. Показваха дами и мъже - все възрастни, - отишли да гласоподават и попаднали в цивилизационния конфликт с една процедура, в която има странни машини, свъсени членове на изборни комисии и пъстри любопитни кореспонденти, които снимат с камерите си всичко това. " Те са необразовани! " прошепва навъсен член на изборна комисия на телевизионната камера и изяснява по какъв начин освен не умеят да четат, само че и не схващат какво тъкмо се прави, защо служат тези машини, по какъв начин работят и какъв артикул създават, в случай че въобще създават нещо, тъй като от тях нищо не излиза. Тоест народът (или най-малко тоя народ, за който става дума в репортажа) е освен номинално, само че и функционално необразован. Поради което за него демократичният избирателен развой се трансформира в почтено страдалчество.
Трябва ли всички да имат право на глас? Не е обидно необразованите да нямат. Не е обидно, тъй като те не са по-некачествени от " образованите ", в някои връзки - в противен случай, по-истински са, по-човечни. Трябва ли необразованите да гласоподават? А би трябвало ли дамите да водят война? Трябва ли мъжете да гледат бебета? Но ще кажете: доста дами водят война и доста мъже гледат бебета! Да, също по този начин и доста необразовани гласоподават. Друг е въпросът, че в случай че искаш да си съответен на този информационен свят, да си конкурентоспособен, да си намираш работа и прочие - би трябвало да си образован. Светът е към този момент подобен, какъвто е. Остава да си образован в него, с цел да можеш да го разбираш и при потребност да го разобличаваш. Но сега не приказваме за грамотността, а за гласуването.
Проблемът е, че гласуването е издигнато в сан на право, т.е. на нещо доста хубаво, от което не трябва да те лишават. Ако някой те лиши от това право, значи ти предизвиква зло. Знаете механизма: идват и ти споделят, че имаш права, за които до този миг не си подозирал. После стартират да те насъскват срещу всеки, който заплашва да ти ги отнеме. Знаете ли, че човешките права еволюират като всичко останало? Пише го в на Съвета на Европа за образование по правата на индивида за младежи. Там правата се преглеждат в три генерации, като в последното, естествено, са най-новите - тези, които до неотдавна не са съществували. Сред тях да вземем за пример са правото на мир и правото на здравословна околна среда. Тоест към този момент мога да осъждам всекиго, който държи запалена дизеловата си кола под прозореца ми. А пък руснаците нарушават правото на мир на украинците. Няма ли да променим някои термини в учебниците по история? Например: от 1939 до 1945 протича второто международно нарушение на човешкото право на мир.
Чудно нещо са правата. В Афганистан, да вземем за пример, мъжът има право да убие жена си с камъни, в случай че му изневери. А пък ние, като толерантни и мултикултурни, сме длъжни да зачитаме правата на всяка просвета, друга от нашата. Дори да вършим компромис с нашите обичаи за сметка на техните. И какво вършим с правата на мъжете в Афганистан? Очевидно правото и положителното не са едно и също.
Всеобщото изборно право би трябвало да е право от първо потомство. В една по конституционно право попаднах на следното определение:
" Избирателното право е главно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни правилото: на суверенитет и политически плурализъм. Посредством него жителите вземат участие в упражняването и реализирането на надзор, в това число и политическа отговорност към излъчените държавни институции за метода на реализиране на властта. Въз основа на ИП дейното поданство взе участие както в представителното ръководство посредством избиране на държавен орган, по този начин и в разнообразни форми на директна народна власт (референдумната активност, при която не се избират органи, а жителите директно гласоподават за политическите решения) ".
Забелязвате ли къде, в коя дума е разковничето - " дейното поданство взе участие ". Още в прекомерно надценената от нас древност са били наясно, че по обществено-политическите въпроси хората се разделят на дейни и пасивни и даже ще ви спестя термина за вторите, само че вие го знаете. И в него няма нищо обидно. Тоест демокрацията в процеса на своята консумация е за всички, само че в процеса на своето правене е за дейното поданство . Само за него. В реалност гласуването е като всяка друга активност - правят я тези, които могат и които желаят. Защото в случай че вкараш всички в този развой, отваряш вратата на популизма, на лъжите, на търговията с гласове, на корпоративния избор и на какво ли още не.
За да ги няма всички тези неща, може би е добре в действителност да има някакъв изборен ценз, на инат на всеобщото изборно право. Как да наподобява той? Имащите право на глас би трябвало да покриват следните условия:
Образование . Именно то подсигурява, че на избори няма да идат необразованите. Лесно е. В член 53 (1-3) от Конституцията се споделя: " Всеки има право на обучение. Училищното образование до 16-годишна възраст е наложително . Основното и междинното обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис ". В резултат на това образование човек, в случай че не друго, най-малко ще е образован и ще има визия по какъв начин почти е устроено обществото, в което живее. Ако учебното образование е обвързване, а гласуването е право, то дано приемем, че човек си употребява правата, откакто извърши отговорностите си. Не знам до каква степен е юридически разумно, само че звучи заслужено.
Познаване на институциите и демократичния развой . Няма никакъв смисъл да гласоподава подобен човек, който има вяра, че президентът може да вдигне пенсиите. Няма смисъл да гласоподава човек, който въпреки и в най-общи линии не е наясно с какво се занимава Парламентът, Президентът и държавното управление - кой прави законите и кой ги извършва. Гласуването на подобен човек освен е неефикасно, само че е и нездравословно.
Добродетелност . Не е редно хора, наказани за тежки закононарушения към обществото, да дефинират по какъв начин ще се ръководи и по какъв начин ще се развива същото това общество. В частност добродетелността включва и осъществяването на всички цивилен отговорности. Разбира се, в случай че не си платил парното, това не трябва да те лишава от изборни права, в случай че си покрил всички останали условия.
Би било доста потребно, в случай че има указател на гласоподавателите, нещо като гилдия. Да се попълня от самото начало посредством дейна регистрация - който желае да е гласоподавател подава нужните документи и в случай че те се окажат удовлетворителни, става подобен. При нарушаване, да вземем за пример продажба на гласа или нещо друго - правото да бъдеш гласоподавател се губи за безконечни времена. Ето тази гилдия от грамотни, способени и базисно морални хора дано взема решение кой да получи властта и да я упражнява. Но по какъв начин ще мотивираш хората да се записват в този указател, не на всички им се занимава. Избирателите могат да бъдат поощрявани с някакви придобивки - да речем, данъчни облекчения. Гражданите, които са дали своят вот на последните избори, могат да употребяват някакви привилегии - отстъпки при приемането на обществени услуги или нещо такова, знам ли.
Ще кажете, че всичко това са заболели мечти, че няма по какъв начин да стане или че е доста мъчно. Защо пък да не стане? Нали се вайкаме, че непрестанно вървим на избори и всякога се получава едно и също. Докато не настъпи някаква фрапантна смяна като описаната нагоре, все ще е по този начин. Ако искаш бе, пиле! Ако продължаваме по този метод ще процъфтяват всевъзможни извращения - ще се купуват и продават гласове, работодатели под строй ще карат към урните служащите си, инструктирани за кого да гласоподават, в случай, че евентуално не им се занимава с това и някои от тях напряко си мечтаят да им лишават правото на глас, ще се внасят венецуелски машини и ще се манипулират по този начин, че резултатите от изборите да нямат нищо общо с " волята на суверена ". То пък като че ли има някаква воля и някакъв суверен! Ако продължава по този начин, ще стигнем до печалния извод, че демокрацията или в никакъв случай не е съществувала, или към този момент е мъртвец.
Да, прави сте да кажете, че всичко това са спекулации или теории, в случай че предпочетем да се изразим на старогръцки - и двете значат " съзерцаване ". Продължаваме да си съзерцаваме, а керванът си върви. Но пък до момента от съзерцаване никой не е починал. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ