Знам, че те е страх. Знам, че мислиш, че ще

Знам, че те е боязън. Знам, че мислиш, че ще прецакаш всичко. Знам, че е по-добре да бягаш, в сравнение с да пуснеш някого прекомерно покрай себе си – задоволително, с цел да ти аргументи болежка.

Нужно е доста, с цел да стане човек като теб. Ти вярваш в любовта, само че се боиш от нея. Осъзнаваш силата на любовта, която тя има над хората. И тъкмо това те плаши.

Боиш се от това, че не можеш да я контролираш.

Боиш се да допуснеш някого до сърцето си. Страхуваш се, че този човек ще научи всичко за теб и ще избяга. Затова го изпреварваш. Мислиш, че е по-лесно да избягаш от любовта, в сравнение с да позволиш на някого да те обича

Отнело ти е доста време, с цел да се научиш да обичаш себе си. И повярвай ми, когато ти споделям, че знам какъв брой ти е било мъчно. Знам, че е трябвало да опознаеш себе си и да забравиш цялата неистина, която хората в предишното са говорели за теб.

Защото в някой миг си почнала да вярваш в това, което те са говорели и това е повлияло освен на връзките ти с теб, само че и на връзките ти с другите.

Но повярвай ми, когато ти споделям, че те лъжат.

Трябва да заглушиш техните гласове, които приказват, че не си задоволително красива или не си задоволително интелигентна.

Знам, че се съмняваш в любовта, въпреки и да вярваш в нея.

Трябва да знаеш, че ти си почтена за обич. Достойна си за любовта повече, в сравнение с всеки различен. Защото умееш да обичаш по този начин мощно, че това дори учудва.

Защото по какъв начин може сърце, което е понесло единствено болежка и разочарования, да продължи по този начин мощно да обича?

Как може лице, което се е заливало с море от сълзи по нощите, да се усмихва и да прави по-цветеен живота на другите?

Как да не се прекършиш? Как към момента да даваш вяра на другите?

Но най-важното: по какъв начин да не виждаш себе си по този начин, както те виждат другите?

Може, тъй като ти си прелестна.

Ти не обичаш погрешно, просто обичаш неправилните хора. Моля те, разбери тази разлика.

Това не е минус. Това не значи че си направила нещата неверно.

Твърде доста анализираш всичко, тъй като знаеш, че човек може да размишления във всеки миг. Защото към този момент се е случвало. Защото се опитваш да се подготвиш за всеки излаз. Търсиш предупредителните признаци, че сърцето ти няма да се разбие по този начин ненадейно.

Допускаш хора до себе си, само че незадоволително близко, тъй като се страхуваш.

Разделяш се още веднъж и още веднъж и мислиш, че казусът е в теб.

Но внезапно разбираш, че всичко има смисъл. Срещаш оня, който е заслужен за теб. Срещаш оня, който в никакъв случай няма да те накара да се чувстваш дефектна или неправилна. Срещаш оня, който няма да те разлюби, даже в случай че допуснеш неточност.

Но най-важното, ще срещнеш оня, който освен няма да избяга, само че ще те сграбчи и ще те държи крепко, с цел да не отидеш на никое място.

Ти си почтена за него. Достойна си за тази същата обич, каквато сама отдаваш на другите.