Знам, че не бива да съдим за хората по външни

Знам, че не трябва да съдим за хората по външни белези, но откогато дядо Даниил стана патриарх, сън не ме лови. Светиня му, с тоя нетрепващ, катраненочерен взор, с рошавата, смолиста брада и с цялостното неявяване на лицева гримаса повече ми наподобява на злобен вълшебник от второкласен холивудски фим на ужасите, в сравнение с лидер на духовното ни стадо. Иначе по душа може да е доста преклонен, само че на тип е някаква комбинация сред Лорд Волдеморт и Карабас – Барабас.

След благия, наследник поглед на Неофит и умиротвореното дългоденствие на Максим, този Даниил много ме плаши. Добре, че на интронизацията нямаше дечица, да не се разпищят от смут и да се скрият в полите на майките си. Е, баба Елеонора Митрофанова беше там, но нея от нищо не я е боязън, пазят я пагоните от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и заветите на военачалник Решетников.

Не знам какъв брой е подобаващ за патриарх младият фаворит на Синода, но сигурно се оказа отличен воин на идиотското риалити, което се развъртя към гласуването. Все едно не определяхме глава на църквата, а се върнахме в средата на 90-те на някой конкурс за миски. Само дето журито беше от митрополити, а не от Илия Павлов, Трайчо Манекена и Христо Сираков. Телевизиите предаваха непосредствено през целия ден, отсъстваше само Ники Кънчев да посреща претендентите с микрофон и да ги пита ще има ли секс в къщата. Пардон, в манастира.

Ако денят се познава по заранта, не планувам лек предстой на дядо Даниил на високия пост. Това, което стартира като на ниска цена шоу с дърти съветски бабички, няма по какъв начин да приключи с последователност на вярата, духовна култура и консолидиране на православните християни в обществения живот на енорийската общественост. По-скоро ще си останем затънали в на ниска цена предразсъдък, астрология, окултизъм и червени кончета по китките.

За никого не е загадка, че големият % от българите, с изключение на декларативно, нямат нищо общо с православието. В черква влизат единствено на кръщене, женитба или опело и с едното око гледат към вратата, а с другото – към часовника, барем по-бързо свършат глупавите формалности и пристигна времето за кебапчетата и картофената салата.

Младостта на Даниил сама по себе си не е задоволителен мотив за смяна в това примитивно разбиране на църковното съществуване от целокупния ни народ. Близките му контакти с съветския патриарх Кирил пък слагат под въпрос по този начин чаканото отделяне на висшия ни клир от сянката на болшевишките служби.

Но да оставим всичко това настрани към този момент – времето ще покаже и потвърди кому служи новият ни нравствен лидер. Ще останем ли с празни храмове, съмнителни свещенослужители, без молитвен живот и с цялостна абдикация на църквата от значимите публични въпроси? Или пък Даниил ще преведе БПЦ най-сетне в случай че не в 21-и век, най-малко отвън средновековието.

На първо време обаче може сътрудниците му да поработят малко върху облика на патриарха. Да му кажат горе-долу да се усмихва и да не гледа толкоз ужасно. Все отново Иисус е споделил да пуснат децата при него, а нашият дядо може с едно мигане да им направи десетилетна психо контузия. Дано това да му е казусът.