Защо в Камчатка живеят най-общителните мечки на света?
Знаете ли за какво не би трябвало да храните дивите мечки? Веднъж пробвали човешката храна, мечките стават захласнати от нея.
Игор Шпиленок е един от най-известните фотографи в света. Той добива известност със фотосите си на дивата природа. Почти целия си живот Игор прекарва в гората. Още през 1980-та, ненавършил 30-годишна възраст, основава предпазената околност „ Брянска гора “. Тогава той се увлича по фотографирането на животни. Наскоро Игор съумя да показа, а в този момент радва почитателите си с роман за мечките.
Тъмната душа на гората
Долината на гейзерите, Камчатка
На пръв взор наподобява, че мечките са по-малко прочувствени от другите животни. Това не е манулът (вид дива котка) с неговия неудовлетворен взор или хитрата лисица, търсеща постоянно опция да заблуди индивида. „ Мечката – това е тъмната душа на гората “, споделя Игор Шпиленок, цитирайки руския публицист Николай Сладков. „ При тях не са развити лицевите мускули, по тази причина и не могат да се усмихват като кучетата. Когато отиваш към една мечка би трябвало да гледаш нейните уши и поза на тялото. Те могат да бъдат най-различни, да вземем за пример, поза за смиреност, когато минава доминант. По-дребните постоянно изпадат в такава поза. Кучетата имат сходно държание, когато притежателят им ги строява “.
Есенна стихия на езеро
Мечките имат строга подчиненост, при тях всичко се дефинира от размерите, споделя фотографът. „ Човекът не постоянно може да я впечатли с размери. Но може и да я обърка. “
На предния проект артисти, на междинния – снимачния екип, а на задния са феновете
„ Когато работя с мечки, постоянно си поставям избавителна жилетка под необятното яке. Понякога поставям в раницата си навит дунапрен. Всички мечки се разбягват, тъй като си мислят, че това е доста развъртян и мускулест тил. Те изобщо не могат да си показват, че ги подлъгвам. “
Горски взор
„ Увереността в себе си изисква още доста. Мечката, която идва към теб, постоянно следи дали ще отстъпиш. В дивата природа по-малкият звяр отстъпва първи. Все отново има и случаи, в които по-малкият мечок е намислил някакъв непредвиден трик, с който да подплаши по-големия си съперник. Човек може да подплаши мечка, в случай че внезапно разкопчее якето си, звярът ще си намерения, че размерът на индивида внезапно се е нараснал. Това постоянно ги удивлява и може да ги докара до мечешка болест “, споделя Игор.
Защо му е на мечока камера?
Усмивка
Веднъж мечка изпуска камерата на хората в езерото, което доста ги разстроило. Така се ражда концепцията да се даде уред на мечките, с който да се снимат сами, щом толкоз доста им харесва техниката. „ Обърнахме се към компанията GoPro, те ни дадоха 10 екшън камери със стативи за селфи, – споделя фотографът. – Мечките започнаха да ги носят, да снимат себе си и обкръжаващата ги среда “. Не всички камери са оживели.
„ Сега ще създадем роман “
„ Оказва се, че мечките могат да се снимат, само че не доста сполучливо. Всичко е изкривено или наобратно. Те са прелестни видео оператори, тъй като съумяват да снимат такива фрагменти, които човек в никакъв случай не може да направи. “
Блондинки измежду мечките
Изглежда някой е изгорен на слънце
Кафявата мечка единствено се споделя кафява, само че тя може да има четина от светло-сламен до мрачно кафяв цвят. Понякога си мислиш, че мечокът е ярък, това значи, че е изгорен на слънце.
Мечка и гейзер, Камчатка
„ Мечките излизат от зимния си сън през април и стартират да вървят из Камчатка. По това време на годината там към момента има доста сняг, което ги кара да мижат непрекъснато и очите им не стопират да сълзят. Хората пазят очите си със слънчеви очила, мечките нямат тази опция. Така очите им се повреждат, а козината изгаря. Мечките стартират да линеят и още веднъж стават тъмни. Самият аз съумях да си изгоря пет ризи през лятото “.
Най-щастливите мечки
Мече на Курилското езеро
Защо Камчатка е толкоз примамлива за мечешките фотографи? Тук има огромни резервати, в които мечките са на сигурност. Никой не ги заплашва – нито бракониери, нито ловци. Камчатка е целогодишно цялостна с храна за зверовете, от време на време те дори не заспиван зимен сън.
Мечка и сьомга
„ В Камчатка живеят най-щастливите мечки на света! – споделя Игор Шпиленок. – Храната е в обилие, има ядки, горски плодове и сьомга. Мечките не губят доста време за базовите си потребности, по този начин им остава време за другарство. Най-социалните и най-игривите мечки са тук, даже възрастните не престават да се забавляват “.
Мечото детство
„ Най-плътно заселеното място с мечки е Южнокамчатският резерват, в който се намира и Курилското езеро. Там има близо 2000 мечки на не доста огромна повърхност. В този резерват има и различен феномен – мечките са научени да живеят с хората и изобщо не се опасяват от тях. Затова е толкоз комфортно да се следят “.
Моля, не хранете мечките!
Среща по пътеката
В резервата няма друга опция за предвижване с изключение на ходенето по мечите пътеки. Най-безопасно е хората да вървят на групи, да беседват шумно и да пеят песни. „ Ако видите мечка е добре да се съберете на група, да се хванете за ръце и да сте доста шумни. Така мечката ще види, че сте един огромен организъм “.
„ Хайде да се разходим! “
Най-важното е мечката да не разбере, че имате храна. Веднъж пробвала човешка храна, мечката ще пожелае да я похапва още доста пъти. В Кроноцкия резерват дори трохите, които остават след обяда на туристите, се изгарят или се хвърлят във вода. Цялата храна е нужно да се съхранява настрана от лагера. „ Човешката калорийна храна за тях е неустоимо привлекателна. Мечките може да не виждат добре, само че обонянието им е извънредно мощно. Те съумяват да почувстват и храната, която се намира в затворените консерви. “
Наблюдател
„ Много хора хранят мечките от коли, тъй като се усещат безвредно в машините. След това мечките още веднъж ще пожелаят човешка храна и по този начин могат да атакуван пешеходна група. Съдбата на такива мечки е печална – те биват застрелвани. Затова в случай че някой си намерения да нахрани мечка, дано не не помни, че по този начин я обрича на сигурна гибел “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Игор Шпиленок е един от най-известните фотографи в света. Той добива известност със фотосите си на дивата природа. Почти целия си живот Игор прекарва в гората. Още през 1980-та, ненавършил 30-годишна възраст, основава предпазената околност „ Брянска гора “. Тогава той се увлича по фотографирането на животни. Наскоро Игор съумя да показа, а в този момент радва почитателите си с роман за мечките.
Тъмната душа на гората
Долината на гейзерите, Камчатка
На пръв взор наподобява, че мечките са по-малко прочувствени от другите животни. Това не е манулът (вид дива котка) с неговия неудовлетворен взор или хитрата лисица, търсеща постоянно опция да заблуди индивида. „ Мечката – това е тъмната душа на гората “, споделя Игор Шпиленок, цитирайки руския публицист Николай Сладков. „ При тях не са развити лицевите мускули, по тази причина и не могат да се усмихват като кучетата. Когато отиваш към една мечка би трябвало да гледаш нейните уши и поза на тялото. Те могат да бъдат най-различни, да вземем за пример, поза за смиреност, когато минава доминант. По-дребните постоянно изпадат в такава поза. Кучетата имат сходно държание, когато притежателят им ги строява “.
Есенна стихия на езеро
Мечките имат строга подчиненост, при тях всичко се дефинира от размерите, споделя фотографът. „ Човекът не постоянно може да я впечатли с размери. Но може и да я обърка. “
На предния проект артисти, на междинния – снимачния екип, а на задния са феновете
„ Когато работя с мечки, постоянно си поставям избавителна жилетка под необятното яке. Понякога поставям в раницата си навит дунапрен. Всички мечки се разбягват, тъй като си мислят, че това е доста развъртян и мускулест тил. Те изобщо не могат да си показват, че ги подлъгвам. “
Горски взор
„ Увереността в себе си изисква още доста. Мечката, която идва към теб, постоянно следи дали ще отстъпиш. В дивата природа по-малкият звяр отстъпва първи. Все отново има и случаи, в които по-малкият мечок е намислил някакъв непредвиден трик, с който да подплаши по-големия си съперник. Човек може да подплаши мечка, в случай че внезапно разкопчее якето си, звярът ще си намерения, че размерът на индивида внезапно се е нараснал. Това постоянно ги удивлява и може да ги докара до мечешка болест “, споделя Игор.
Защо му е на мечока камера?
Усмивка
Веднъж мечка изпуска камерата на хората в езерото, което доста ги разстроило. Така се ражда концепцията да се даде уред на мечките, с който да се снимат сами, щом толкоз доста им харесва техниката. „ Обърнахме се към компанията GoPro, те ни дадоха 10 екшън камери със стативи за селфи, – споделя фотографът. – Мечките започнаха да ги носят, да снимат себе си и обкръжаващата ги среда “. Не всички камери са оживели.
„ Сега ще създадем роман “
„ Оказва се, че мечките могат да се снимат, само че не доста сполучливо. Всичко е изкривено или наобратно. Те са прелестни видео оператори, тъй като съумяват да снимат такива фрагменти, които човек в никакъв случай не може да направи. “
Блондинки измежду мечките
Изглежда някой е изгорен на слънце
Кафявата мечка единствено се споделя кафява, само че тя може да има четина от светло-сламен до мрачно кафяв цвят. Понякога си мислиш, че мечокът е ярък, това значи, че е изгорен на слънце.
Мечка и гейзер, Камчатка
„ Мечките излизат от зимния си сън през април и стартират да вървят из Камчатка. По това време на годината там към момента има доста сняг, което ги кара да мижат непрекъснато и очите им не стопират да сълзят. Хората пазят очите си със слънчеви очила, мечките нямат тази опция. Така очите им се повреждат, а козината изгаря. Мечките стартират да линеят и още веднъж стават тъмни. Самият аз съумях да си изгоря пет ризи през лятото “.
Най-щастливите мечки
Мече на Курилското езеро
Защо Камчатка е толкоз примамлива за мечешките фотографи? Тук има огромни резервати, в които мечките са на сигурност. Никой не ги заплашва – нито бракониери, нито ловци. Камчатка е целогодишно цялостна с храна за зверовете, от време на време те дори не заспиван зимен сън.
Мечка и сьомга
„ В Камчатка живеят най-щастливите мечки на света! – споделя Игор Шпиленок. – Храната е в обилие, има ядки, горски плодове и сьомга. Мечките не губят доста време за базовите си потребности, по този начин им остава време за другарство. Най-социалните и най-игривите мечки са тук, даже възрастните не престават да се забавляват “.
Мечото детство
„ Най-плътно заселеното място с мечки е Южнокамчатският резерват, в който се намира и Курилското езеро. Там има близо 2000 мечки на не доста огромна повърхност. В този резерват има и различен феномен – мечките са научени да живеят с хората и изобщо не се опасяват от тях. Затова е толкоз комфортно да се следят “.
Моля, не хранете мечките!
Среща по пътеката
В резервата няма друга опция за предвижване с изключение на ходенето по мечите пътеки. Най-безопасно е хората да вървят на групи, да беседват шумно и да пеят песни. „ Ако видите мечка е добре да се съберете на група, да се хванете за ръце и да сте доста шумни. Така мечката ще види, че сте един огромен организъм “.
„ Хайде да се разходим! “
Най-важното е мечката да не разбере, че имате храна. Веднъж пробвала човешка храна, мечката ще пожелае да я похапва още доста пъти. В Кроноцкия резерват дори трохите, които остават след обяда на туристите, се изгарят или се хвърлят във вода. Цялата храна е нужно да се съхранява настрана от лагера. „ Човешката калорийна храна за тях е неустоимо привлекателна. Мечките може да не виждат добре, само че обонянието им е извънредно мощно. Те съумяват да почувстват и храната, която се намира в затворените консерви. “
Наблюдател
„ Много хора хранят мечките от коли, тъй като се усещат безвредно в машините. След това мечките още веднъж ще пожелаят човешка храна и по този начин могат да атакуван пешеходна група. Съдбата на такива мечки е печална – те биват застрелвани. Затова в случай че някой си намерения да нахрани мечка, дано не не помни, че по този начин я обрича на сигурна гибел “.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ