Да знаете - супер за футбола ни е, че не елиминирахме Ейре
Знаете ли вица, в който тя си признава, че не е художничка, а просто бояджийка. Момъкът въздъхва и също признава, че не е банкер, а е теглил заем. Та, драги ми смехурко, това е ситуацията и в българския футбол. Ирландците ни бяха отворили необятно вратата за мачове в Група Б, но ние половин час преди края на плейофа в Дъблин я затворихме с мощен ритник.
Честно казано, нямаме и работа в по-горното равнище на шампионата, фиктивен да смени контролните мачове с гръцкото наименование Лига на нациите. Защо ли? Защото, който ни хване, под път и над път ще ни разнася по терена като гладно куче празна чиния.
Ето вижте - Ирландия приключи на трето място в групата си след две победи над новобранеца Финландия и беше с съсловия над нас и в двата мача, че ни би и даже ходом.
Ако не беше забранено, то умерено можехме да разпуснем националния си тим и да работим изпод за създаване на нова мрежа от футболни паралелки с треньори, за които футболът не е единствено отблъскване на номера, а вяра. Знаете, че националният тим е лицето на футбола на една страна. Ми то лицето е доста, но доста неприятно, в случай че съдим по изявите на националите през последните години. Представяте ли си, че дори футболист на България за 2024 година Кирил Десподов е запаса през множеството време в своя ПАОК. Та за лицето. Коментарът е като във вица: " Дедо попе, какъв брой коства венчавката ", попита младоженецът. " Ами колкото дадеш, синко, съгласно хубостта на булката. " Младоженецът извадил и дал на попа един лев. Отецът погледнал булката и върнал 90 стотинка на момъка.
Това е истината за футбола ни - 90 стотинки ресто. Че и по какъв начин другояче, откакто във всички ДЮШ в България системата е порочна и този, който може да заплати 100-120 лв. на месец, той тренира, а играе този, чийто татко може да бутне нЕкой лев на тренера.
Затова доста хубаво, че не се качихме в по-горна група от лигата. За да не берем позор като, примерно, при 15-годишните национали, които посред София бяха отупани с 9:0 от испанските си връстници.
Няма по какъв начин да се случи нещо по-различно, в случай че не променим радикално политиката си при подрастващите, че и освен. Давам ви един образец - Радостин Александров е треньор на втория в словенската втора лига отбор на Табор Сежана (предишен треньор е бил Душан Косич от Локо Пд) и в предишния кръг на терена там бяха четирима българи - повече от тези в Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Враца и тъкмо толкоз, колкото в Ботев Пловдив. Така няма да се случат нещата.
И най-после няколко думи за националния тим. Ние играем нещо сходно на футбол. Нещо като модерните в последно време напитки, приготвени вместо със захар - със захарен сироп. Обидно е национали на страната да не знаят какво да вършат и да ги е боязън да играят с топката.
И приключвам оптимистично - не се класирахме в по-горна група, само че по този начин можем да спечелим квота за Европейско, в случай че станем първи в равнището. Иначе няма по какъв начин да стане. Това е грозната действителност, за жал!
Честно казано, нямаме и работа в по-горното равнище на шампионата, фиктивен да смени контролните мачове с гръцкото наименование Лига на нациите. Защо ли? Защото, който ни хване, под път и над път ще ни разнася по терена като гладно куче празна чиния.
Ето вижте - Ирландия приключи на трето място в групата си след две победи над новобранеца Финландия и беше с съсловия над нас и в двата мача, че ни би и даже ходом.
Ако не беше забранено, то умерено можехме да разпуснем националния си тим и да работим изпод за създаване на нова мрежа от футболни паралелки с треньори, за които футболът не е единствено отблъскване на номера, а вяра. Знаете, че националният тим е лицето на футбола на една страна. Ми то лицето е доста, но доста неприятно, в случай че съдим по изявите на националите през последните години. Представяте ли си, че дори футболист на България за 2024 година Кирил Десподов е запаса през множеството време в своя ПАОК. Та за лицето. Коментарът е като във вица: " Дедо попе, какъв брой коства венчавката ", попита младоженецът. " Ами колкото дадеш, синко, съгласно хубостта на булката. " Младоженецът извадил и дал на попа един лев. Отецът погледнал булката и върнал 90 стотинка на момъка.
Това е истината за футбола ни - 90 стотинки ресто. Че и по какъв начин другояче, откакто във всички ДЮШ в България системата е порочна и този, който може да заплати 100-120 лв. на месец, той тренира, а играе този, чийто татко може да бутне нЕкой лев на тренера.
Затова доста хубаво, че не се качихме в по-горна група от лигата. За да не берем позор като, примерно, при 15-годишните национали, които посред София бяха отупани с 9:0 от испанските си връстници.
Няма по какъв начин да се случи нещо по-различно, в случай че не променим радикално политиката си при подрастващите, че и освен. Давам ви един образец - Радостин Александров е треньор на втория в словенската втора лига отбор на Табор Сежана (предишен треньор е бил Душан Косич от Локо Пд) и в предишния кръг на терена там бяха четирима българи - повече от тези в Лудогорец, Левски, ЦСКА, Ботев Враца и тъкмо толкоз, колкото в Ботев Пловдив. Така няма да се случат нещата.
И най-после няколко думи за националния тим. Ние играем нещо сходно на футбол. Нещо като модерните в последно време напитки, приготвени вместо със захар - със захарен сироп. Обидно е национали на страната да не знаят какво да вършат и да ги е боязън да играят с топката.
И приключвам оптимистично - не се класирахме в по-горна група, само че по този начин можем да спечелим квота за Европейско, в случай че станем първи в равнището. Иначе няма по какъв начин да стане. Това е грозната действителност, за жал!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ