Знаете ли този куплет: Защо не съм и аз поет,

Знаете ли този куплет: " Защо не съм и аз стихотворец, стихотворец като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! " Ако сте почитатели на " Ботев ", е закононарушение да не знаете тези строфи на патрона на клуба.

Битието и страданията на неверния " Ботев " през последната декада край нямат. Сега обаче настана време разделно, време, в което би трябвало да проличи кой какъв е. Феновете на най-стария клуб демонстрират учудваща резистентност в примирението си със протичащото се в клуба.

Вече половин години смирено чакат какво ще им щукне на мажоритарите в " Ботев " - къде ще бъде продаден футболист, къде ще навлезем в цифровата виртуалност и къде ще ни смъкват от влака. Е, " Ботев " слезе към този момент на перона, слезе " гол като пушка ". Даже не гол, ами с чеиз - 11 милиона, които не са цедирани. А в този момент накъде?

Накъдето и да е, само че е значимо хората да загърбят ежбите и егото си, с цел да поддържат същински този " Ботев ", който с по-малко от 3 седмици подготовка ще пази " жълто-черния " екип. Трябва да е ясно, че борбата ще е много сложна. Затова и тимът има потребност от всеки почитател на трибуните. Не единствено от неговите левчета за билет или кетъринг, а за ръкопляскането му, окуражителните възгласи. 

След четири години блуждаене е извънредно време всеки почитател да разбере, че Робин Худ към този момент няма да граби " Ботев ", защото няма какво да му вземе повече. От обир се плашат единствено богатите, а " Ботев " не е измежду тях. Той обаче има едно благосъстояние - почитателите, които няма по какъв начин да му ги откраднат. Сега е време те да покажат " какъв брой пари костват " и да пълнят стадиона. 

Напоследък новините за и към " Ботев " са като негоден телефон. Единият недочул, другият го преразказал. Нещо като във вица: " Ало, кой е там? - Магазин за обувки сме. - Объркал съм номера! - Нищо, минете, ще ги сменим. "  

В този миг няма никакво значение дали харесвате Илиян Филипов, или не. В момента става въпрос за оцеляване, а различен претендент на хоризонта няма.

Важно е да се дава късмет на всеки, който има предпочитание, само че и благоприятни условия, да оказва помощ на клуба в този сложен миг. Място за софраджии от дълго време няма в " Ботев ", най-малко от половин година, защото всичко свърши и клубът минава на нов " уровень " (б.а. равнище на руски).

Следете, за Бога, какво се случва с " Ботев " и не спете, защото е допустимо да няма на следващия ден, в случай че през днешния ден нищо не стане.