Откъде идва името Шенген?
Знаете ли от кое място идва името Шенген? Едно малко селце в Люксембург дава името на шенгенското съглашение от 1985 година
Тогава дребното корабче " Принцеса Мария-Астрид “ във водите на река Мозел събира публични представители на страните Германия, Франция и Бенелюкс. Те отстранен изцяло вътрешните си граници, само че едвам през 1990 година съглашението влиза напълно в действие.
" Бях на 40 години, а през днешния ден съм на 80 години “, изяснява Робърт Гьобълс.
14 юни 1985 година – името на Робърт Гьобълс остава вечно в историята на Европа, тъй като е един от петте държавни секретари по това време, които са подписали шенгенското съглашение.
" Предложих да подпишем съглашението в село Шенген, тъй като мястото е алегорично поради разположението си. Никой не вярваше в процеса и триумфа на това. Помня добре речта си от този ден. В края прибавих изречението, че това, което ще подпишем, ще остане в историята. Всички се засмяха – даже и аз. Но съм бил прав. Ние написахме история “, регистрира обстоятелствата Робърт Гьобълс.
Днес близо 230 000 от работещите в Люксембург не живеят там. Част от служащите в една от винарните в село Шенген идват от Франция, Германия и даже от Пължа и България, написа bTV.
" Аз пребивавам във Франция. Студент съм там. Отскоро пребивавам в малко гранично селце, което е близо до тук. Всяка заран прекосявам границата, с цел да дойда тук на работа. Но това е Европа, не се усещат границите “, твърди французинът Джулс.
Анри работи в същата винарна, само че като келнер в ресторанта към избата. Точно както всеки един жител на Люксембург, той владее четири езика, а евентуално и повече.
" Какво ме докара тук в Люксембург?! Главното езиците, тъй като тук се приказват доста повече езици от един – немски, френски, люксембургски и британски. И по този начин както се споделя всичките народи към нас се съберат в Люксембург “, регистрира Анри Михайлов.
Според него приемането ни в Шенген ще е едно ново начало за България.
" Аз съм от Варна и татко ми е българин. Майка ми идва от Хаити. Аз също съм роден в Хаити. Израснал съм в България до 15 годишна възраст. След това се преместихме в Германия, тук – на границата. Живяхме пет години. И по-късно се преместихме в Люксембург “, споделя Анри Михайлов.
" Вчера ме попитаха от къде си. Аз споделих: " Европеец съм “. Харесва ми да давам отговор по този начин. Тук е такова интернационално място. Живея в Люксембург, само че пазаря от магазините в Германия. Ходя на ресторант или да спортувам във Франция “, твърди Никола Рупърт, шеф на винарска маза в с. Шенген, Люксембург.
" Да, отворените граници оказват въздействие на националната еднаквост, само че в позитивен аспект.
Национализмът основава граници. Когато приказваме за отворени граници, за мен това значи да отворим и психическите, интелектуалните граници също “, разяснява Никола Рупърт.
В страните от Шенген – като да вземем за пример Люксембург, на никое място няма работещи гранични пунктове. Преминаването от една страна в друга става изцяло незабелязано.
" Казвам се Роджър. Дълги години бях кмет на община Шенген. През 2007-а засадихме дръвчета тук. Бройката им още тогава включваше България и Румъния “, отбелязва Роджър Вебър.
Освен дръвчетата, когато България стане пълновръстен член на шенгенското пространство, националният байрак на страната ни ще се вее паралелно до другите в сърцето на Европа – село Шенген.
Тогава дребното корабче " Принцеса Мария-Астрид “ във водите на река Мозел събира публични представители на страните Германия, Франция и Бенелюкс. Те отстранен изцяло вътрешните си граници, само че едвам през 1990 година съглашението влиза напълно в действие.
" Бях на 40 години, а през днешния ден съм на 80 години “, изяснява Робърт Гьобълс.
14 юни 1985 година – името на Робърт Гьобълс остава вечно в историята на Европа, тъй като е един от петте държавни секретари по това време, които са подписали шенгенското съглашение.
" Предложих да подпишем съглашението в село Шенген, тъй като мястото е алегорично поради разположението си. Никой не вярваше в процеса и триумфа на това. Помня добре речта си от този ден. В края прибавих изречението, че това, което ще подпишем, ще остане в историята. Всички се засмяха – даже и аз. Но съм бил прав. Ние написахме история “, регистрира обстоятелствата Робърт Гьобълс.
Днес близо 230 000 от работещите в Люксембург не живеят там. Част от служащите в една от винарните в село Шенген идват от Франция, Германия и даже от Пължа и България, написа bTV.
" Аз пребивавам във Франция. Студент съм там. Отскоро пребивавам в малко гранично селце, което е близо до тук. Всяка заран прекосявам границата, с цел да дойда тук на работа. Но това е Европа, не се усещат границите “, твърди французинът Джулс.
Анри работи в същата винарна, само че като келнер в ресторанта към избата. Точно както всеки един жител на Люксембург, той владее четири езика, а евентуално и повече.
" Какво ме докара тук в Люксембург?! Главното езиците, тъй като тук се приказват доста повече езици от един – немски, френски, люксембургски и британски. И по този начин както се споделя всичките народи към нас се съберат в Люксембург “, регистрира Анри Михайлов.
Според него приемането ни в Шенген ще е едно ново начало за България.
" Аз съм от Варна и татко ми е българин. Майка ми идва от Хаити. Аз също съм роден в Хаити. Израснал съм в България до 15 годишна възраст. След това се преместихме в Германия, тук – на границата. Живяхме пет години. И по-късно се преместихме в Люксембург “, споделя Анри Михайлов.
" Вчера ме попитаха от къде си. Аз споделих: " Европеец съм “. Харесва ми да давам отговор по този начин. Тук е такова интернационално място. Живея в Люксембург, само че пазаря от магазините в Германия. Ходя на ресторант или да спортувам във Франция “, твърди Никола Рупърт, шеф на винарска маза в с. Шенген, Люксембург.
" Да, отворените граници оказват въздействие на националната еднаквост, само че в позитивен аспект.
Национализмът основава граници. Когато приказваме за отворени граници, за мен това значи да отворим и психическите, интелектуалните граници също “, разяснява Никола Рупърт.
В страните от Шенген – като да вземем за пример Люксембург, на никое място няма работещи гранични пунктове. Преминаването от една страна в друга става изцяло незабелязано.
" Казвам се Роджър. Дълги години бях кмет на община Шенген. През 2007-а засадихме дръвчета тук. Бройката им още тогава включваше България и Румъния “, отбелязва Роджър Вебър.
Освен дръвчетата, когато България стане пълновръстен член на шенгенското пространство, националният байрак на страната ни ще се вее паралелно до другите в сърцето на Европа – село Шенген.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ