Невидимите хора ще спасят Русия
Знаете ли коя е Надежда Яшмолкина? А с какво се популяризира Максим Иванников? Боя се, че без подсказка от интернет няма да си спомните.
Днес осведомителното ни пространство е гъсто засято с разнообразни токсични персони, които се състезават в скандалност. Всички ги познават, всички се отвращават от тях, само че от медийния дневен ред не могат да бъдат изгонени: ние ги изхвърляме през вратата, а те се връщат през прозореца.
А нашите същински герои, прелестните хора, които учат, творят, играят, опознават света, украсяват нашия живот, в това осведомително поле няма място. Те са съвсем тридесет и три милиона души – тъкмо толкоз са децата и младежите в Русия. И всички те са невидими хора.
Рядко-рядко, след невероятни старания и реализиране на невъзможното, те стават известни, само че съвсем незабавно биват изместени от възрастни, по-възрастни и искрено остарели хора. Мисля, че това е незаслужено.
17-годишната Надежда Яшмолкина е московска ученичка, която преди малко е издържала четири изпита на ЕГЕ с 400 точки. Самата аз имам наследник, който сега се явява на ЕГЕ, и доста добре разбирам какъв брой труд и гений стоят зад тази цифра. Поздравявам Надежда, тя е красива и интелигентна. Покланям се на родителите й – какъв прелестен човек са отгледали!
Петнадесетгодишният Максим Иванников, също от Москва, преди малко победи международния първенец по шахмат Магнус Карлсен в онлайн шампионата „ Титулен вторник “. Представям си по какъв начин ликува фамилията му сега!
Ние като че ли не виждаме какъв брой прелестни деца порастват в нашата страна. Те печелят интернационалните олимпиади по всички науки, побеждават в спортни надпревари, учат, работят, веселят се. Те са нашата наслада и разтуха, нашата вяра за бъдещето.
Но медиите като че ли не ги виждат. По всички въпроси, свързани с децата и младежите, се изричат извънредно възрастни господа в сака и дами, от дълго време излезли от детеродна възраст. Всички тези експертни събрания наподобяват на някакъв съд над малолетни – освен това на самите малолетни не се дава думата.
В актуалното кино децата са извънредно инструмент за изтръгване на сълзи, второстепенни участници в драмите на възрастните.
Съвременните художници избират да рисуват нереални квадратчета.
За актуалната литература въобще не приказвам. Можете ли да си визиите, че актуален публицист ще напише нещо като „ О, Боже! Когато тази красива птичка ви гледа, доверчиво и щастливо, вие се срамувате да я излъжете! <…> Чрез децата се лекува душата “? Това е Достоевски, апропо.
Детските лица на нашите екрани са замъглени – като че ли са някакви нарушители. Децата, всъщност, са анулирани. С викането, шума и шумът си те по никакъв начин не се вписват в стерилното пространство на актуалния свят, нямат място в него, извинете за израза, в отвореното пространство.
Хилядолетия наред художници и скулптори украсявали публичните пространства с симпатични деца. Влезте в която и да е черква в Рим – стените и таваните са осеяни с херувими, летящи нанякъде по своите каузи.
В началото на XX век децата окупираха рекламите, пощенските картички, афишите.
На всяка крачка розово личице популяризираше мляко, шоколад, зърнени храни, какао, какво ли не. Сега по някакви аргументи това не се приветства. От старите времена е останала единствено една шоколадка „ Аленка ”. Наскоро се пробваха да й повдигнат монумент, само че се получи такова страшилище, че бързо го събориха.
А чудесните руски плакати, където потребни морални максими бяха опаковани в красива картинка? Красива майка мие съдове, а й оказват помощ очарователни деца – щерка и наследник: „ Всичко можем да вършим сами, оказваме помощ на нашата майка! ”. Къде изчезна всичко това?
В актуалното осведомително пространство децата попадат или по отношение на престъпни случаи, или когато всички дружно събираме пари за заболели деца. По този метод в подсъзнанието на евентуалните майки се запечатва, че децата са източник на страшни проблеми, закононарушения, заболявания, премеждия. След такова нещо не ти се желае да раждаш. Това е неуместно, ирационално? Но тъкмо по този начин работят нашите инстинкти.
Я прелестно помню, че желаех да родя първото си дете, когато видях по какъв начин моят другар взима на ръце дребния наследник на мои другари. О, какъв брой прелестно изглеждаха – хубав мъж с очарователно бебе на ръце. Веднага ми се прииска да имам същия красавец – в това нямаше никакви калкулации, никакви рационални измислици. Просто ми се прииска да родя.
Да не забравяме в паниката на всекидневието, че децата са голямо благополучие. Не бизнес план, не инвестиция в бъдещето, не източник на проблеми, а просто наслада. Те в доста връзки са по-мъдри от нас и сигурно са доста по-добри. С тях е потребно да се беседва, те могат да ни научат на доста неща. Приятно е да се гледат, те са изобилен източник на забавление, а виковете им на моравата са най-хубавата музика на света.
Не желая тези прелестни хора – бъдещето на нашата страна – да останат невидими. Време е да ги изведем на светлина.
създател: Виктория Никифорова
източник: ria.ru
Днес осведомителното ни пространство е гъсто засято с разнообразни токсични персони, които се състезават в скандалност. Всички ги познават, всички се отвращават от тях, само че от медийния дневен ред не могат да бъдат изгонени: ние ги изхвърляме през вратата, а те се връщат през прозореца.
А нашите същински герои, прелестните хора, които учат, творят, играят, опознават света, украсяват нашия живот, в това осведомително поле няма място. Те са съвсем тридесет и три милиона души – тъкмо толкоз са децата и младежите в Русия. И всички те са невидими хора.
Рядко-рядко, след невероятни старания и реализиране на невъзможното, те стават известни, само че съвсем незабавно биват изместени от възрастни, по-възрастни и искрено остарели хора. Мисля, че това е незаслужено.
17-годишната Надежда Яшмолкина е московска ученичка, която преди малко е издържала четири изпита на ЕГЕ с 400 точки. Самата аз имам наследник, който сега се явява на ЕГЕ, и доста добре разбирам какъв брой труд и гений стоят зад тази цифра. Поздравявам Надежда, тя е красива и интелигентна. Покланям се на родителите й – какъв прелестен човек са отгледали!
Петнадесетгодишният Максим Иванников, също от Москва, преди малко победи международния първенец по шахмат Магнус Карлсен в онлайн шампионата „ Титулен вторник “. Представям си по какъв начин ликува фамилията му сега!
Ние като че ли не виждаме какъв брой прелестни деца порастват в нашата страна. Те печелят интернационалните олимпиади по всички науки, побеждават в спортни надпревари, учат, работят, веселят се. Те са нашата наслада и разтуха, нашата вяра за бъдещето.
Но медиите като че ли не ги виждат. По всички въпроси, свързани с децата и младежите, се изричат извънредно възрастни господа в сака и дами, от дълго време излезли от детеродна възраст. Всички тези експертни събрания наподобяват на някакъв съд над малолетни – освен това на самите малолетни не се дава думата.
В актуалното кино децата са извънредно инструмент за изтръгване на сълзи, второстепенни участници в драмите на възрастните.
Съвременните художници избират да рисуват нереални квадратчета.
За актуалната литература въобще не приказвам. Можете ли да си визиите, че актуален публицист ще напише нещо като „ О, Боже! Когато тази красива птичка ви гледа, доверчиво и щастливо, вие се срамувате да я излъжете! <…> Чрез децата се лекува душата “? Това е Достоевски, апропо.
Детските лица на нашите екрани са замъглени – като че ли са някакви нарушители. Децата, всъщност, са анулирани. С викането, шума и шумът си те по никакъв начин не се вписват в стерилното пространство на актуалния свят, нямат място в него, извинете за израза, в отвореното пространство.
Хилядолетия наред художници и скулптори украсявали публичните пространства с симпатични деца. Влезте в която и да е черква в Рим – стените и таваните са осеяни с херувими, летящи нанякъде по своите каузи.
В началото на XX век децата окупираха рекламите, пощенските картички, афишите.
На всяка крачка розово личице популяризираше мляко, шоколад, зърнени храни, какао, какво ли не. Сега по някакви аргументи това не се приветства. От старите времена е останала единствено една шоколадка „ Аленка ”. Наскоро се пробваха да й повдигнат монумент, само че се получи такова страшилище, че бързо го събориха.
А чудесните руски плакати, където потребни морални максими бяха опаковани в красива картинка? Красива майка мие съдове, а й оказват помощ очарователни деца – щерка и наследник: „ Всичко можем да вършим сами, оказваме помощ на нашата майка! ”. Къде изчезна всичко това?
В актуалното осведомително пространство децата попадат или по отношение на престъпни случаи, или когато всички дружно събираме пари за заболели деца. По този метод в подсъзнанието на евентуалните майки се запечатва, че децата са източник на страшни проблеми, закононарушения, заболявания, премеждия. След такова нещо не ти се желае да раждаш. Това е неуместно, ирационално? Но тъкмо по този начин работят нашите инстинкти.
Я прелестно помню, че желаех да родя първото си дете, когато видях по какъв начин моят другар взима на ръце дребния наследник на мои другари. О, какъв брой прелестно изглеждаха – хубав мъж с очарователно бебе на ръце. Веднага ми се прииска да имам същия красавец – в това нямаше никакви калкулации, никакви рационални измислици. Просто ми се прииска да родя.
Да не забравяме в паниката на всекидневието, че децата са голямо благополучие. Не бизнес план, не инвестиция в бъдещето, не източник на проблеми, а просто наслада. Те в доста връзки са по-мъдри от нас и сигурно са доста по-добри. С тях е потребно да се беседва, те могат да ни научат на доста неща. Приятно е да се гледат, те са изобилен източник на забавление, а виковете им на моравата са най-хубавата музика на света.
Не желая тези прелестни хора – бъдещето на нашата страна – да останат невидими. Време е да ги изведем на светлина.
създател: Виктория Никифорова
източник: ria.ru
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ