Колко значения може да има една дума? Силен има 35, сила - 25, свивам...
Знаете ли какъв брой думи в българския език стартират с 18-ата писмен знак от писмеността ни?
С начална писмен знак " С " единствено заглавните думи - от предлога " с " до съществителното " методичност " - са 4200. Те са детайлно разказани и разтълкувани върху 1208 страници в 16-и том на университетския Речник на българския език, дело на Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " към Българска академия на науките. Томът е отпечатан преди няколко месеца с помощта на финансовата поддръжка на Националния дарителски фонд " 13 века България ". Публикуван е от Издателството на Българска академия на науките " Проф. Марин Дринов ". Главни редактори на тома са проф.д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова и проф. доктор Диана Благоева.
" Изданието е неповторимо по обсег и темперамент, защото словното благосъстояние на националния ни език отпреди 200 години до през днешния ден е изчерпателно показано в многотомен разяснителен речник, съчетаващ чертите и на равнозначен, антонимен, фразеологичен и частично диалектен и етимологичен речник ", споделя един от създателите на изданието - гл. ас. доктор Ванина Сумрова, в изявление за Dir.bg.
Освен в книжно тяло, наличието на Речника на българския език е налично и в електронна форма. Чрез свободен достъп в интернет от страницата на Института по български език към Българска академия на науките може да се направи търсене на заглавна единица по нейната съществена форма. Това освен улеснява използването на речника, само че и го прави разполагаем когато и да е и на всяко място, където има интернет.
Надникваме в тази словна съкровищница на българския език благодарение на езиковеда Ванина Сумрова. Гл. ас. доктор Ванина Сумрова е съавтор (от т. 12) в многотомния научен " Речник на българския език ". Редактор е на третото издание на " Правоговорен и правописен речник на българския език " (2004). Тя е измежду създателите на " Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI в.) " (2021) на издателство " Наука и изкуство " наред с сътрудниците си от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българска академия на науките. Монографията ѝ " Новите феминални названия в българския език " е издадена през 2018 година Има голям брой изявления по въпросите на българската морфология, лексикология, лексикография и езикова просвета.
Кои са най-ценните находки в новия 16-и том на речника?
Многотомният научен Речник на българския език е един от огромните планове с национално значение на Института за български език. Това е следващ том. Лексикографският труд показва сложно изложение освен на актуалното положение на лексикалната система на българския език, само че и на нейния процес от построяването и оформянето на новобългарския литературен език до през днешния ден. Хронологичният обсег на застъпената в речника лексика е 200 години - от лексиката на Рибния буквар (1824 г.) до наши дни. Затова в речника участват както модерни лексикални единици, по този начин и остарели, а също и лексика от всички стилове и регистри на българския език - книжовна, разговорна, терминологична, диалектна, просторечна и жаргонна. Не са пропуснати и най-новите думи, които, навлезли в езика ни през последните 30 години и към този момент утвърдили се, са станали част от речниковия му фонд.
Секцията разполага с богат списък от 6 милиона фиша и с огромен електронен корпус, непрестанно попълващ се с нови документи, съдържащи текстове от художествена, публицистична, научна, научнопопулярна литература и от оповестено българско национално творчество - това е надеждно средство при търсене на думите и на техните смисли.
Томът стартира с обяснението на 18-ата писмен знак на писмеността, следвана от предлога с (с разновидностите му със и со (диалектно или поетично) и представката с-/съ-. В т. 16 участват производните думи с тази представка (сближавам, сръгвам, варя, смъквам, готвя, прегъвам, помирявам и т.н.), голям брой комплицирани думи с първа съставка само-, свръх-, светло- (самоанализ, самоуважение, самокритичен, самоснимачка, самоучител, самоинициатива, свръхбогат, свръхбърз, свръхпечалба, свръхвъоръжаване, светлозелен, светлосин, светлокос, светлоок, светлолюбив).
В този том ще открием смислите на редица термини от разнообразни области на знанието: сечение, секцио, мощ, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. други, както и техните производни епитети. В смислите на съществителното свят се разкрива българската езикова картина за света, а смислите на имената свобода и светлина отразяват освен съответните термини, само че и концептите за тях. Прилагателните сакрален, свят и свещен показват кой и какво е обвързвано със светостта.
В този том ще открием смислите на редица термини от разнообразни области на знанието: сечение, секцио, мощ, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. други, както и техните производни епитети. Съществителното свят разкрива българската езикова картина за света. Значенията на имената независимост и светлина отразяват освен съответните термини, само че и концептите за тях. Прилагателните сакрален, свят и заветен демонстрират кой и какво е обвързвано със светостта.
Какви нови думи и смисли може да открием в том 16?
Тъй като това не е речник на неологизмите, от новите думи са включени единствено тези, които са се утвърдили в системата на българския език, а не са в интервал, от който ще се види дали ще бъдат с краткотрайна приложимост, или не. Така най-новата лексика, за която има задоволително брой допустими (т.е. приспособени към системата на езика ни) образци, регистрирани в писмени източници (не от интернет), намира място в речника.
Такива в том 16 са например думите уебсайт и салатиер (чието значение е готвач, който подготвя салати и други студени предястия). Отразени са и новите смисли на от дълго време съществуващи думи. Такова е смисъла " част от ефирен сериал, построена от обособени епизоди, която е релативно независима и сюжетно приключена " на думата сезон, онагледено с образеца " От идната седмица ще гледаме третия сезон на новия български ефирен сериал ".
Тук ще откриете и нови устойчиви словосъчетания като напр. светлинно замърсяване, което е със значение " нарушение на естествената осветеност на избрана територия, дължащо се на изкуствените източници на светлина (улично осветяване, изкуствено осветяване на здания, светлинни реклами и др.), което оказва неподходящо влияние върху здравето на индивида и върху някои екосистеми ".
Речникът включва и непознати думи. Какво ново ще открием при тях?
Тъй като Речникът на българския език показва най-подробно смислите на думите, единствено в него ще откриете, допускам с изненада, че глаголът " санирам ", заемка от немския глагол sanieren, има 4 профилирани смисли, а освен едно (посочено тук като 3. значение), в което най-често се среща използван глаголът през последните десетилетия:
1. Мед. Отстранявам зараза, инфекциозен развой в организма (чрез хирургическа интервенция, медикаментозно лекуване или други мерки). Направихме повторна проверка на коремните органи, подробно санирахме коремната празнина. Д. Радойнова.
2. Иконом. Подобрявам икономическото положението на дружество, компания и под. посредством промени в организацията, структурата, финансирането и други, с цел да се избегне банкрут. Въпрос на време е да санираме сдружението и оздравяването му да мине през приватизация. В-к " Дума ".
3. Спец. Чрез реорганизация и усъвършенствания върша постройка и под. да стане градивно по-здрава, с по-висока енергийна успеваемост и др. Столичната община ще санира учебни заведения и детски градини. В-к " Преса ".
4. Юрид. Осъществявам правно деяние за потвърждаване на редовността на юридически акт (съдебно решение, контракт и др.) посредством премахване на недостатък в него. Законодателят може да придаде противоположна мощ на разпореждания на новия цивилен закон за да санира подписани преди влизането му в действие оскъдни покупко-продажби. М. Павлова.
Още един образец: скандинавската дума " сага ", заета в езика ни през немски, също е с 4 смисли, които няма да намерите отразени всичките на друго място:
1. Литер. Древно исландско, норвежко или келтско произведение в прозаична форма с вплетени в него стихове, основано на фолклорна основа, в което се споделя за героични събития, исторически персони, именити и митологични герои или за остарели родове, като се преплитат действителни събития и фантастични претекстове. Наред с поетичния род в Исландия се създавал и необикновен тип роман - сага - прозаични разкази, доближаващи се до фолклора. С. Кюпрюбашиев.
2. Разш. Легенда (в 1 знач.) (Да поясня, че дефиницията е синонимна, т. е. смисъла на думата сага е тълкувано посредством смисъла на думата легенда1 в 1. знач.: Народно или персонално повествователно произведение с фантастичноприказен темперамент, в основата на което стои фактически събитие или историческа личност). Каравелов се е поставял в услуга на тези възгледи, които толкоз съветски и европейски учени са внедрявали навсякъде: да се съберат колкото се може по-бързо " изчезващите остатъци от традиции, песни и саги " на славянските нации, с цел да се добави посредством тях общата духовна картина на човечеството. М. Арнаудов.
3. Прен. Литературно или кино произведение, в което се наблюдава дълъг интервал от живота на героите или ориста на няколко генерации, пресъздават се исторически събития. Той [сериалът] изрично се разграничава от досегашните продукции, а с качествата си изтънченост и класа може да бъде избран като мелодрама от вида историческа фамилна сантиментална сага. Д. Кръстева.
Родова сага. Документална сага. // Ирон. Дълъг ефирен сериал с театрален сюжет и посредствени художествени качества; сапунка, сапунена опера, сапунен сериал. Мелодраматична сага.
4. Прен. Поредица от събития, житейска история, която обгръща нескончаем интервал от време и е обвързвана с редица затруднения, усложнения, обрати. Интересна е житейската сага на Милю Касабов и през останалите години от живота му. Г. Янев. Политическа сага. Любовна сага.
Колко доста смисли може да има една дума?
За съпоставяне и като доказателство за изчерпателността при тълкуването на смислите в Речника на българския език ще отбележа единствено обстоятелството, че в никой различен речник предлогът с не е показан с 30 смисли.
Сред многозначните думи в том 16 се срещат съществителни, сказуеми, епитети. Така например силен има 35 смисли, сила - 25, свивам - 20, седя - 19, свободен - 23, система - 16, свобода - 12.
Интересно е също, че при значително думи от тома, както и във всеки от предходните томове, има огромен брой устойчиви словосъчетания и фразеологизми, които също се поясняват, показва се сферата на приложимост и се илюстрират с образци. Съществителното система участва в 48 устойчиви съчетания като метрична система, мажоритарна система, изборна система, десетопръстна система, кръвоносна система, координатна система и т. н., а прилагателното свободен - в 26 устойчиви словосъчетания като борба свободен жанр, задача със свободен отговор, свободен електрон, свободен словоред, свободен час, свободен стих и други, които не могат да бъдат открити събрани в нито един различен речник.
Съществителното свят участва в 62 фразеологизма, като измежду тях са известните: на другия завършек на света; излизам / изляза на бял свят; виждам / видя <бял> свят; върнах се от оня свят; обръщам / обърна света; няма да пропадне светът; светът ми е крив; светът се върти към мене; до момента в който свят светува; за нищо на света; от сътворението на света; остарял като света и мн. други
Можете ли да предположите, че дори дума като " свещ " например се съдържа в 17 фразеологични единици (с техните варианти), напр. изправям се / изправя се (заставам / застана, стоя) като свещ; не съм светил със свещ на някого; със свещ <да го търсиш,> не можеш да го намериш (го намери); диря (диря) със свещ <в ръка> някого или нещо, и в 10 устойчиви словосъчетания, например запалителна свещ, римска свещ, чаена свещ и други
Какви са жаргонните думи с начална писмен знак " с ", разказани в том 16?
Не по-малко от 30 са думите (най-вече сказуеми и съществителни), смислите или фразеологичните единици в речника, квалифицирани като жаргонни. Такива са светвам, сдухвам се, сбърканяк, свалка, сваляч, свежар и други
Речникът ще ви уточни, че думата сбърканяк ( " анормален или перверзен човек " ) освен е жаргонна, само че и пренебрежителна, затова би трябвало да се съобразяваме по кое време (или дали) да я използваме, в случай че не желаеме да засегнем някого или да имаме недопустимо речево държание.
Три (от 19-те) смисли на глагола светвам/светна са жаргонни:
Обяснявам на някого нещо или го информирам за нещо, което той не знае или за което не се е сетил;
Поставям, натрапвам (глоба, наказване и др.);
Удрям мощно или улучвам човек или животно с нещо.
Глаголът свивам/свия има едно жаргонно значение " присвоявам ", в което е синоним на глаголите гепя и тафя. Той обаче взе участие в редица фразеологизми, три от които са жаргонни: свивам/свия <някакъв> номер някому, чието значение е умишлено организирам неприятна смешка на някого, майтапя го за някаква постъпка или му сътворявам някаква тягост, свивам / свия перките на някого, който е със значение държа се строго, спречквам се остро някому и го принуждавам да се подчинява, да се държи обичайно, дисциплинирано, уважително, да не своеволничи, и свивам <си> / свия <си> перките, означаващ преустановявам да се държа пренебрежително, недисциплинирано, непочтително и под. и стартирам да имам обичайно държание.
От речника ще разберете, че глаголът " сдрусвам " в предишното е бил синоним на глаголите разкъсвам и спрасквам, защото е имал жаргонно значение " слагам слаба записка на някого на изпит ".
Каква информация ни дава остарялата лексика?
Ако сте чували думата " свинец ", само че не знаете какво значи, отваряйки речника, ще видите, че тази дума е освен остаряла, само че и книжна и че има две смисли:
1. Куршум. Ще викнем ние: " Хляб или свинец! ". Хр. Ботев;
2. Химическият детайл олово. Думите му паднаха тежки като излети от свинец. Ст. Загорчинов.
Ако погледнете заглавките " симпурен " и " симпуров ", които са остарели епитети имена, ще откриете, че са означавали производното прилагателно от думата сяра - серен: В София има положителни симпурни бани. Ив. Шишманов; Полярната земля има в себе си симпурово вещество. В-к " Читалище ", 1871 година Техни синоними, т. е. със същото значение, са и другите остарели прилагателни жупелен, жупелов.
Доколко огромно е приложението на този извънредно огромен речник?
Речникът е за всеки, който демонстрира интерес към езика. Има доста огромно приложение в работата на учителите и учениците при образованието на българския език, а и по литература с показаните непознати за учениците думи, техните смисли и стилистични окраски.
Преводачите също с неспокойствие чакат всеки том от речника. Филолозите - в страната и в чужбина - са измежду най-често ползващите Речник на българския език, защото той е базов за сформиране на други речници - българо-чужди, специализари, правописни. Колегите от другите секции на Института за български език употребяват нашия речник, изработвайки своите лексикографски писания. Речникът е надеждно средство за голям брой лингвистични проучвания и неведнъж е представен.
Все повече речникът намира приложение и при правосъдни проблеми, при водене на правосъдни каузи за засегнатост и други С речника разполагат и разнообразни институции, с цел да могат при нужда да създадат информация за дума, значение, стилистичен колорит и под.
Наскоро създател на кръстословици, притежаващ 15-те тома на речника, се достави и с т. 16, тъй като е потребен в работата му. Така че всеки употребява речника за разнообразни потребности.
Що се отнася до броя на думите в българския език, започващи с буквата " с ", занапред следва да разберем какъв брой е, тъй като и идващите два тома на Речник на българския език ще разказват лексиката с 18-ата писмен знак от писмеността ни.
Последвайте канала на
С начална писмен знак " С " единствено заглавните думи - от предлога " с " до съществителното " методичност " - са 4200. Те са детайлно разказани и разтълкувани върху 1208 страници в 16-и том на университетския Речник на българския език, дело на Секцията за българска лексикология и лексикография на Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " към Българска академия на науките. Томът е отпечатан преди няколко месеца с помощта на финансовата поддръжка на Националния дарителски фонд " 13 века България ". Публикуван е от Издателството на Българска академия на науките " Проф. Марин Дринов ". Главни редактори на тома са проф.д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова и проф. доктор Диана Благоева.
" Изданието е неповторимо по обсег и темперамент, защото словното благосъстояние на националния ни език отпреди 200 години до през днешния ден е изчерпателно показано в многотомен разяснителен речник, съчетаващ чертите и на равнозначен, антонимен, фразеологичен и частично диалектен и етимологичен речник ", споделя един от създателите на изданието - гл. ас. доктор Ванина Сумрова, в изявление за Dir.bg.
Освен в книжно тяло, наличието на Речника на българския език е налично и в електронна форма. Чрез свободен достъп в интернет от страницата на Института по български език към Българска академия на науките може да се направи търсене на заглавна единица по нейната съществена форма. Това освен улеснява използването на речника, само че и го прави разполагаем когато и да е и на всяко място, където има интернет.
Надникваме в тази словна съкровищница на българския език благодарение на езиковеда Ванина Сумрова. Гл. ас. доктор Ванина Сумрова е съавтор (от т. 12) в многотомния научен " Речник на българския език ". Редактор е на третото издание на " Правоговорен и правописен речник на българския език " (2004). Тя е измежду създателите на " Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI в.) " (2021) на издателство " Наука и изкуство " наред с сътрудниците си от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език " Проф. Любомир Андрейчин " при Българска академия на науките. Монографията ѝ " Новите феминални названия в българския език " е издадена през 2018 година Има голям брой изявления по въпросите на българската морфология, лексикология, лексикография и езикова просвета.
Кои са най-ценните находки в новия 16-и том на речника?
Многотомният научен Речник на българския език е един от огромните планове с национално значение на Института за български език. Това е следващ том. Лексикографският труд показва сложно изложение освен на актуалното положение на лексикалната система на българския език, само че и на нейния процес от построяването и оформянето на новобългарския литературен език до през днешния ден. Хронологичният обсег на застъпената в речника лексика е 200 години - от лексиката на Рибния буквар (1824 г.) до наши дни. Затова в речника участват както модерни лексикални единици, по този начин и остарели, а също и лексика от всички стилове и регистри на българския език - книжовна, разговорна, терминологична, диалектна, просторечна и жаргонна. Не са пропуснати и най-новите думи, които, навлезли в езика ни през последните 30 години и към този момент утвърдили се, са станали част от речниковия му фонд.
Секцията разполага с богат списък от 6 милиона фиша и с огромен електронен корпус, непрестанно попълващ се с нови документи, съдържащи текстове от художествена, публицистична, научна, научнопопулярна литература и от оповестено българско национално творчество - това е надеждно средство при търсене на думите и на техните смисли.
Томът стартира с обяснението на 18-ата писмен знак на писмеността, следвана от предлога с (с разновидностите му със и со (диалектно или поетично) и представката с-/съ-. В т. 16 участват производните думи с тази представка (сближавам, сръгвам, варя, смъквам, готвя, прегъвам, помирявам и т.н.), голям брой комплицирани думи с първа съставка само-, свръх-, светло- (самоанализ, самоуважение, самокритичен, самоснимачка, самоучител, самоинициатива, свръхбогат, свръхбърз, свръхпечалба, свръхвъоръжаване, светлозелен, светлосин, светлокос, светлоок, светлолюбив).
В този том ще открием смислите на редица термини от разнообразни области на знанието: сечение, секцио, мощ, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. други, както и техните производни епитети. В смислите на съществителното свят се разкрива българската езикова картина за света, а смислите на имената свобода и светлина отразяват освен съответните термини, само че и концептите за тях. Прилагателните сакрален, свят и свещен показват кой и какво е обвързвано със светостта.
В този том ще открием смислите на редица термини от разнообразни области на знанието: сечение, секцио, мощ, синтаксис, синонимия, синтез, синтезатор, символизъм, синус и мн. други, както и техните производни епитети. Съществителното свят разкрива българската езикова картина за света. Значенията на имената независимост и светлина отразяват освен съответните термини, само че и концептите за тях. Прилагателните сакрален, свят и заветен демонстрират кой и какво е обвързвано със светостта.
Какви нови думи и смисли може да открием в том 16?
Тъй като това не е речник на неологизмите, от новите думи са включени единствено тези, които са се утвърдили в системата на българския език, а не са в интервал, от който ще се види дали ще бъдат с краткотрайна приложимост, или не. Така най-новата лексика, за която има задоволително брой допустими (т.е. приспособени към системата на езика ни) образци, регистрирани в писмени източници (не от интернет), намира място в речника.
Такива в том 16 са например думите уебсайт и салатиер (чието значение е готвач, който подготвя салати и други студени предястия). Отразени са и новите смисли на от дълго време съществуващи думи. Такова е смисъла " част от ефирен сериал, построена от обособени епизоди, която е релативно независима и сюжетно приключена " на думата сезон, онагледено с образеца " От идната седмица ще гледаме третия сезон на новия български ефирен сериал ".
Тук ще откриете и нови устойчиви словосъчетания като напр. светлинно замърсяване, което е със значение " нарушение на естествената осветеност на избрана територия, дължащо се на изкуствените източници на светлина (улично осветяване, изкуствено осветяване на здания, светлинни реклами и др.), което оказва неподходящо влияние върху здравето на индивида и върху някои екосистеми ".
Речникът включва и непознати думи. Какво ново ще открием при тях?
Тъй като Речникът на българския език показва най-подробно смислите на думите, единствено в него ще откриете, допускам с изненада, че глаголът " санирам ", заемка от немския глагол sanieren, има 4 профилирани смисли, а освен едно (посочено тук като 3. значение), в което най-често се среща използван глаголът през последните десетилетия:
1. Мед. Отстранявам зараза, инфекциозен развой в организма (чрез хирургическа интервенция, медикаментозно лекуване или други мерки). Направихме повторна проверка на коремните органи, подробно санирахме коремната празнина. Д. Радойнова.
2. Иконом. Подобрявам икономическото положението на дружество, компания и под. посредством промени в организацията, структурата, финансирането и други, с цел да се избегне банкрут. Въпрос на време е да санираме сдружението и оздравяването му да мине през приватизация. В-к " Дума ".
3. Спец. Чрез реорганизация и усъвършенствания върша постройка и под. да стане градивно по-здрава, с по-висока енергийна успеваемост и др. Столичната община ще санира учебни заведения и детски градини. В-к " Преса ".
4. Юрид. Осъществявам правно деяние за потвърждаване на редовността на юридически акт (съдебно решение, контракт и др.) посредством премахване на недостатък в него. Законодателят може да придаде противоположна мощ на разпореждания на новия цивилен закон за да санира подписани преди влизането му в действие оскъдни покупко-продажби. М. Павлова.
Още един образец: скандинавската дума " сага ", заета в езика ни през немски, също е с 4 смисли, които няма да намерите отразени всичките на друго място:
1. Литер. Древно исландско, норвежко или келтско произведение в прозаична форма с вплетени в него стихове, основано на фолклорна основа, в което се споделя за героични събития, исторически персони, именити и митологични герои или за остарели родове, като се преплитат действителни събития и фантастични претекстове. Наред с поетичния род в Исландия се създавал и необикновен тип роман - сага - прозаични разкази, доближаващи се до фолклора. С. Кюпрюбашиев.
2. Разш. Легенда (в 1 знач.) (Да поясня, че дефиницията е синонимна, т. е. смисъла на думата сага е тълкувано посредством смисъла на думата легенда1 в 1. знач.: Народно или персонално повествователно произведение с фантастичноприказен темперамент, в основата на което стои фактически събитие или историческа личност). Каравелов се е поставял в услуга на тези възгледи, които толкоз съветски и европейски учени са внедрявали навсякъде: да се съберат колкото се може по-бързо " изчезващите остатъци от традиции, песни и саги " на славянските нации, с цел да се добави посредством тях общата духовна картина на човечеството. М. Арнаудов.
3. Прен. Литературно или кино произведение, в което се наблюдава дълъг интервал от живота на героите или ориста на няколко генерации, пресъздават се исторически събития. Той [сериалът] изрично се разграничава от досегашните продукции, а с качествата си изтънченост и класа може да бъде избран като мелодрама от вида историческа фамилна сантиментална сага. Д. Кръстева.
Родова сага. Документална сага. // Ирон. Дълъг ефирен сериал с театрален сюжет и посредствени художествени качества; сапунка, сапунена опера, сапунен сериал. Мелодраматична сага.
4. Прен. Поредица от събития, житейска история, която обгръща нескончаем интервал от време и е обвързвана с редица затруднения, усложнения, обрати. Интересна е житейската сага на Милю Касабов и през останалите години от живота му. Г. Янев. Политическа сага. Любовна сага.
Колко доста смисли може да има една дума?
За съпоставяне и като доказателство за изчерпателността при тълкуването на смислите в Речника на българския език ще отбележа единствено обстоятелството, че в никой различен речник предлогът с не е показан с 30 смисли.
Сред многозначните думи в том 16 се срещат съществителни, сказуеми, епитети. Така например силен има 35 смисли, сила - 25, свивам - 20, седя - 19, свободен - 23, система - 16, свобода - 12.
Интересно е също, че при значително думи от тома, както и във всеки от предходните томове, има огромен брой устойчиви словосъчетания и фразеологизми, които също се поясняват, показва се сферата на приложимост и се илюстрират с образци. Съществителното система участва в 48 устойчиви съчетания като метрична система, мажоритарна система, изборна система, десетопръстна система, кръвоносна система, координатна система и т. н., а прилагателното свободен - в 26 устойчиви словосъчетания като борба свободен жанр, задача със свободен отговор, свободен електрон, свободен словоред, свободен час, свободен стих и други, които не могат да бъдат открити събрани в нито един различен речник.
Съществителното свят участва в 62 фразеологизма, като измежду тях са известните: на другия завършек на света; излизам / изляза на бял свят; виждам / видя <бял> свят; върнах се от оня свят; обръщам / обърна света; няма да пропадне светът; светът ми е крив; светът се върти към мене; до момента в който свят светува; за нищо на света; от сътворението на света; остарял като света и мн. други
Можете ли да предположите, че дори дума като " свещ " например се съдържа в 17 фразеологични единици (с техните варианти), напр. изправям се / изправя се (заставам / застана, стоя) като свещ; не съм светил със свещ на някого; със свещ <да го търсиш,> не можеш да го намериш (го намери); диря (диря) със свещ <в ръка> някого или нещо, и в 10 устойчиви словосъчетания, например запалителна свещ, римска свещ, чаена свещ и други
Какви са жаргонните думи с начална писмен знак " с ", разказани в том 16?
Не по-малко от 30 са думите (най-вече сказуеми и съществителни), смислите или фразеологичните единици в речника, квалифицирани като жаргонни. Такива са светвам, сдухвам се, сбърканяк, свалка, сваляч, свежар и други
Речникът ще ви уточни, че думата сбърканяк ( " анормален или перверзен човек " ) освен е жаргонна, само че и пренебрежителна, затова би трябвало да се съобразяваме по кое време (или дали) да я използваме, в случай че не желаеме да засегнем някого или да имаме недопустимо речево държание.
Три (от 19-те) смисли на глагола светвам/светна са жаргонни:
Обяснявам на някого нещо или го информирам за нещо, което той не знае или за което не се е сетил;
Поставям, натрапвам (глоба, наказване и др.);
Удрям мощно или улучвам човек или животно с нещо.
Глаголът свивам/свия има едно жаргонно значение " присвоявам ", в което е синоним на глаголите гепя и тафя. Той обаче взе участие в редица фразеологизми, три от които са жаргонни: свивам/свия <някакъв> номер някому, чието значение е умишлено организирам неприятна смешка на някого, майтапя го за някаква постъпка или му сътворявам някаква тягост, свивам / свия перките на някого, който е със значение държа се строго, спречквам се остро някому и го принуждавам да се подчинява, да се държи обичайно, дисциплинирано, уважително, да не своеволничи, и свивам <си> / свия <си> перките, означаващ преустановявам да се държа пренебрежително, недисциплинирано, непочтително и под. и стартирам да имам обичайно държание.
От речника ще разберете, че глаголът " сдрусвам " в предишното е бил синоним на глаголите разкъсвам и спрасквам, защото е имал жаргонно значение " слагам слаба записка на някого на изпит ".
Каква информация ни дава остарялата лексика?
Ако сте чували думата " свинец ", само че не знаете какво значи, отваряйки речника, ще видите, че тази дума е освен остаряла, само че и книжна и че има две смисли:
1. Куршум. Ще викнем ние: " Хляб или свинец! ". Хр. Ботев;
2. Химическият детайл олово. Думите му паднаха тежки като излети от свинец. Ст. Загорчинов.
Ако погледнете заглавките " симпурен " и " симпуров ", които са остарели епитети имена, ще откриете, че са означавали производното прилагателно от думата сяра - серен: В София има положителни симпурни бани. Ив. Шишманов; Полярната земля има в себе си симпурово вещество. В-к " Читалище ", 1871 година Техни синоними, т. е. със същото значение, са и другите остарели прилагателни жупелен, жупелов.
Доколко огромно е приложението на този извънредно огромен речник?
Речникът е за всеки, който демонстрира интерес към езика. Има доста огромно приложение в работата на учителите и учениците при образованието на българския език, а и по литература с показаните непознати за учениците думи, техните смисли и стилистични окраски.
Преводачите също с неспокойствие чакат всеки том от речника. Филолозите - в страната и в чужбина - са измежду най-често ползващите Речник на българския език, защото той е базов за сформиране на други речници - българо-чужди, специализари, правописни. Колегите от другите секции на Института за български език употребяват нашия речник, изработвайки своите лексикографски писания. Речникът е надеждно средство за голям брой лингвистични проучвания и неведнъж е представен.
Все повече речникът намира приложение и при правосъдни проблеми, при водене на правосъдни каузи за засегнатост и други С речника разполагат и разнообразни институции, с цел да могат при нужда да създадат информация за дума, значение, стилистичен колорит и под.
Наскоро създател на кръстословици, притежаващ 15-те тома на речника, се достави и с т. 16, тъй като е потребен в работата му. Така че всеки употребява речника за разнообразни потребности.
Що се отнася до броя на думите в българския език, започващи с буквата " с ", занапред следва да разберем какъв брой е, тъй като и идващите два тома на Речник на българския език ще разказват лексиката с 18-ата писмен знак от писмеността ни.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ