Знаете ли какво е пицикато ​- да свириш на цигулка,

„ Знаете ли какво е пицикато ​- да свириш на цигулка, придърпвайки с пръсти струните ѝ. Нещо като Димана - това по този начин надарено пицикато върху струните на най-младата ни българска лирика. “ Така писателят Недялко Славов разказва надарената поетеса Димана Йорданова. 

Димана е родена във Велико Търново. Завършва гимназия с профил " Изобразително изкуство ", по-късно следва балканистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Нейни стихотворения са оповестени в литературните издания " Страница ", " Кръстопът ", " Море, " Литературен вестник ". Издава стихосбирките „ Жената и мъжете, които бях “, „ По гръбнака “, „ Писма до Ния, която не родих “ и детската книга „ Ама че работа! “.



Последното ѝ произведение „ Писма до Ния, която не родих “ съгласно писателя Елин Рахнев е хирургическа интервенция в литературата. Скалпел, който безотказно минава през всички елементи на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник офанзива, припадък, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е допустима единствено за китарата на Джими Хендрикс.

„ Имаш рана и търсиш лирика, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, тъй като тя не признава лъжовни изцеления “ , написа авторката Веселина Седларска. А проф. Христофор Караджов мисли, че стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на диалозите, минаващи през тях. Той се усеща като съгледвач измежду преплетените споделяния и не може да спре да попива думите.