Учените може би откриха тайната за дълъг живот над 100 години
Знаете ли каква е тайната за дълъг живот?
Очакваната дълготрайност на живота на хората се е нараснала от 1900 година насам. се е нараснала от към 30 години през 1900 години на 73,2 години през 2023 години и се чака да нарасне в допълнение до 77,1 години през 2050 година
Увеличава се и броят на хората над 100 години, известни като . Учените , че е имало към 450 000 столетници в международен мащаб през 2015 година, като този брой се чака да нарасне до 3,7 милиона през 2050 година
от началото на 2000-те години пресметнаха, че в международен мащаб броят на хората, живеещи до 100 години или повече, ще се усили повече от пет пъти сред 2005 и 2030 година
Едно към момента незнайно нещо е какво разрешава на някои хора да доживеят до 100 години, до момента в който на други не.
Ново изследване в Медицинския факултет на Бостънския университет оказва помощ да се отговори на този въпрос, като открива, че столетниците имат неповторим състав и интензивност на имунните кафези, което им дава високофункционална имунна система и им разрешава да живеят по – дълго.
Учените имат вяра, че тези открития могат евентуално да се употребяват за създаване на лечебни средства за здравословно стареене.
Проучването беше оповестено неотдавна в списание .
Какво се случва с нашата имунна система, до момента в който остаряваме?
С напредването на възрастта всички елементи на тялото търпят промени, в това число и имунната система.
Когато става дума за това по какъв начин имунната система се трансформира с придвижване на възрастта, е обвързваният с възрастта развой на имунна дисфункция.
Така че измененията в състава и функционалността на нашата имунна система с течение на времето могат да доведат до неприятна имунна функционалност при по-възрастните хора. И това е тясно обвързвано с уязвимостта на хората към инфекции , автоимунни болести и даже разнообразни типове рак .
Също по този начин и обвързваните с възрастта нараствания на поради високите равнища на провъзпалителни маркери в кръвта и различните тъкани в тялото. Това е мощен рисков фактор за всевъзможни болести, в това число невродегенеративни процеси като заболяването на Алцхаймер , да вземем за пример.
Така че има какво да се прегледа във връзка с имунната функционалност с течение на времето и по какъв начин имунната ни система се трансформира с възрастта може или да ни направи по-уязвими, или да ни отбрани.
Проучването
Водещият създател на това изследване и нейният екип вземат решение да изследват имунната системи на столетници, тъй като с възрастта настъпват промени в нашата имунна система, в това число в тяхната функционалност и клетъчен състав, като тези промени могат да доведат до болести, свързани със стареенето.
Много столетници имат закъснение при започване на болестта, обвързвано със стареенето, и това допуска съществуването на първокласен имунитет, който продължава да остава мощно функционален даже в последна напреднала възраст.
За това изследване учените направиха върху категория имунни кафези, наречени (PBMCs) от кръвни проби, взети от седем столетници, включени в .
Те използваха данни от една клетка и приложиха нови изчислителни способи за разбор на имунни кафези, които циркулират през имунната система през целия човешки живот. Също по този начин разгледаха разликите в наличието на характерни видове имунни кафези в по-млади възрасти и несъразмерна напреднала възраст и откриха характерни за вида кафези промени при остаряването и несъразмерната напреднала възраст.
Освен това взеха също едни и същи видове кафези и изследваха разликите в през другите възрасти, с цел да открият разнообразни модели на генна експресия с рискова дългоденствие, които се трансформират с възрастта, само че също по този начин са неповторими за рисковата напреднала възраст.
Уникални видове кафези при столетници
След разбор учените потвърдиха наблюденията, направени в предходни изследвания на стареенето, които идентифицираха неповторими характерни за клетъчния вид композиционни и транскрипционни промени, открити единствено при столетници, които отразяват естествения имунен отговор.
Те също по този начин разкрили, че столетниците имат клетъчен вид сигнатури, характерни за извънредно дългоденствие, както в гените с промени, свързани с възрастта, по този начин и в гените, експресирани неповторимо при столетниците.
Това, което беше изненадващо, били другите модели на стареене, които разпознали, в това число гени, които бяха характерни за стареенето, при които равнищата на експресия се трансформират с възрастта, само че не и при рискова дългоденствие в другите клетъчни популации.
Нови лечения за заболявания, свързани със стареенето
Потенциалните уроци тук са в това какво ни прави по-устойчиви.
Гледайки тези хора, които са имали извънредно дългоденствие, живели до 100 години и даже по-късно, можем да разберем каква е природата, каква е характерността на тяхната имунна система, тъй че да можем по-добре да разберем какво може да се случва и по-късно да разберем по какъв начин това може да се трансформира в евентуални лечения за други хора, тъй че повече хора да могат да се насладят на това.
Ако можем да определим какво основава тази имунна резистентност за тези, които живеят над 100 години, това може да докара до лекуване, което може да помогне на хората да живеят по-дълго. Или, в случай че има несъмнено здравословно държание, което води до тази резистентност, това също би ни помогнало.
Необходими са обаче повече изследвания, с цел да се разбере резултатът, който тези имунни модели имат върху дълголетието. Има ли нещо в фамилната история на столетниците или други неща, случили се в живота им, излагане на избрани неща, които може да са трансформирали имунната им система.
Разбирането на повече за това може да докара до нови лечения или нови способи за възстановяване на имунната система.
Прочети още:
- Оптимизма удължава живота, твърди изследване
- Как да бъдем здрави и витални?
- Как упражненията и контрола на тежестта, могат да прибавят десетилетие към живота ви
- 5 трика за повишение на жизнеността при дамите
- Каква е естествената периодичност на дишане съгласно вашата възраст?
