Знаете ли къде отишъл да се моли Вашку да Гама,

Знаете ли къде отишъл да се моли Вашку да Гама, преди да тръгне да търси морския път към Индия? В португалския град Назарé – там и до ден-днешен има параклис на Черната Мадона, където великият мореплавател се помолил за благословия, преди корабите му да вдигнат платна към непознатите морета. Когато се завърнал от експедицията, още веднъж посетил параклиса – с цел да благодари на Черната Богородица за сполучливия завършек на своето начинание. Сега до параклиса се издига колона в негова чест, увековечаваща това събитие. Самата „ Черна Мадона “ съставлява неголяма статуетка от черно дърво – Света Богородица с младенеца Христос.

Освен в Португалия, т. нар „ Черна Мадона “ е почитана във Франция, Италия, Испания, Германия и други европейски страни. Това е една от най-странните загадки в католическата черква.

Ясно е, че Света Богородица няма нищо общо с черната раса. И въпреки всичко 272 скулптури на Черната Дева има във Франция, 50 в Испания, 30 в Италия, 19 в Германия. Близо до Париж, в катедралата в Шартр, се намира „ Подземната света Богородица “. В католическа Полша Черната Дева Мария е една от най-почитаните реликви – „ Матка Боска Ченстоховска “.

Черната мадона в Ченстохова. Източник – Уикипедия

А Черната Богородица от френския Лангедок била открита покрай извор. По-късно, по време на разкопки на това място, разкрили парещ термален извор, облицован с мрамор от римляните. Подобна история се случила и в Льо Пюи ен Велай. Там имало долмен на друиди, от който останала единствено горната плоча. Наричали я „ камък срещу тресчица “. Римляните създали това място част от храм, а плочата траяла да служи за „ медицински цели “. По-късно тук се явила Света Богородица, която показала на една вдовица лечебното място.

Някои считат, че преданията за Черната Мадона са реликтов излишък от езически култове. Но, в случай че е по този начин, за какво е черна на цвят? Египетската Изида, да вземем за пример, не е черна. А и измежду фараоните нямало негри. Въобще, чернокожи няма в нито един фетиш, който римляните заимствали от народите, с които се сблъсквали. Впрочем, за разлика от през днешния ден, измежду нашите прародители негрите не били изключително известни.

Според други историци, скулптурите просто потъмнели от времето и от дима на свещите. Но скулптурите на Черните Мадони не са с подобен цвят заради захабяване. Те просто постоянно са направени от редки сортове мрачен и черен абанос. В някои случаи даже били комбинирани – лицето и ръцете от черна дървесина, а облеклата от по-светла. Освен това, каменните скулптури били извайвани от черен камък. Така било в по-старо време, а след това особено боядисвали камъка в черно.

Повечето от достигналите до нас скулптури на Черни Мадони са френски. Те произлизат основно от места, където се заселвали еретици: катари, албигойци, както и… тамплиери. В фамозната с еретическите си въздействия Тулуза и до през днешния ден има традиция: на Черната Мадона подаряват колан, изтъкан от алена и бяла шнур – цветовете на плащовете на рицарите от Ордена на тамплиерите. В техните църкви Черната Богородица стояла на най-почетното място. Най-почитаните скулптури на Черната Дева Мария били донесени точно от тамплиери по веме на кръстоносните походи. Тя била изобразявана върху флаговете на рицари, които взели участие в шампионати в нейна чест.

Следователно, най-вероятно точно тамплиерите са носителите на култа към Черната Мадона, който се популяризирал в цяла Европа. За 100 години (1170 – 1270 г.) се появили към 80 катедрали и 500 църкви, отдадени на нея.

За Черната Света Богородица били изграждани специфични храмове. Започвала ерата на готическия жанр и ги строели отново… тамплиерите. През 1139 година папа Инокентий II дал на Ордена позволение да издига свои църкви. Всичко това било преди всеобщото строителство на готически здания в цяла Европа.

„ Черната Богородица “ от Несебър

В катедралата на Шартр можете да видите черна скулптура на Дева Мария – тази статуя се смята за най-старата. Казват, че това било антично изображение на Изида, направено преди ерата на християнството. Но днешната скулптура е единствено копие, направено по образеца от края на 18 век. Оригиналът бил опустошен през XV-ти век и сменен с дървена статуя, която през 1793 година изгоряла в огъня по време на всеобщите опожарявания на християнски църкви от страна на републиканците.

Колкото повече учим тази тематика, толкоз повече се сблъскваме с историите, които описват по какъв начин са били унищожавани тези черни мадони. В множеството случаи става въпрос за статуите на тамплиерите. „ Унищожена от хугеноти “, „ разрушена от протестанти “, „ изгорена по време на революцията “, „ открадната “, „ изгубена “ – разновидностите са най-различни. При това протестантите и по-късно републиканците ги унищожавали пред доста хора: секли ги с брадви, отмъквали ги от църквите измежду бял ден. Понякога обособени храбреци спасявали статуите, като ги заравяли в земята или зазиждали в стените. Но те били откривани и унищожавани. А „ великите “ френски революционери работили още по-рафинирано: най-напред разрязвали статуите, по-късно ги изгаряли.

Полската Черна Мадона също потърпевша. Дори два пъти. Първият път от татарите. Втория път била открадната от хуситите. Те даже съумели два пъти да ударят светинята с меч, само че били убити. Иконата била възобновена, само че по лицето на Мадона белезите останали.

А Черната Мадона на Вашку да Гама в Назаре е недокосната до ден-днешен – и в този момент е обект на уважение от страна на поклонници и туристи. Може би, тъй като португалците в никакъв случай не позволили врагове и еретици да осквернят параклиса й.