Знаете ли историята на великият варненец Васил Арнаудов и чий баща е той?
Знаете ли, че във Варна има незабравим знак, който е живата връзка сред градът и Андрей от известния ефирен екип Иван и Андрей?
Паметната плоча се намира на ул. ул. " 27 юли “ 36. Това е родният дом на Васил Арнаудов – бащата на Андрей.
Васил Арнаудов е изтъкнат българин - хоров диригент и музикален възпитател, дълготраен началник на Софийския камерен хор. Арнаудов е измежду най-ярките представители на българската музикална просвета от втората половина на XX век.
Роден е на 1 май 1933 година във Варна в семейство на бежанци от Егейска Македония, майка му е от южномакедонския град Лерин, през днешния ден Флорина, Гърция. От първия си брак има щерка, Боряна, а от втория – наследник – известния ефирен водещ и продуцент Андрей Арнаудов.
Васил Арнаудов приключва класа по хорово диригентство в Българската държавна консерватория през 1956 година при професор Георги П. Димитров. Дирижира хора на софийските учителки (1954 – 1968), хор " Родина “ в град Русе от 1963 година, Българската хорова шапка " Светослав Обретенов “ (1966 – 1969).
През 1966 година дружно с Ирина Щиглич избира 20 девойки от най-хубавите детски хорови сформира и основава Софийския камерен хор " Любомир Пипков “. Този хор си печели международно самопризнание основно поради чистотата на женските, още леко детски гласове. Васил Арнаудов посвещава огромна част от живота си на русенския хор " Родина “ – един от най-хубавите в България.
В 1971 година Арнаудов получава званието " заслужил актьор “. В 1974 година става доцент по хорово диригентство в Консерваторията, а от 1976 година е декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Консерваторията. Хоровете, ръководени от Васил Арнаудов са изтъкнати български самодейни сформира.
В началото на 1990 година Васил Арнаудов е определен за пръв ръководител на новосъздадения Български хоров съюз, приемник на Съюза на националните хорове и Българския певчески съюз.
Умира на 19 март 1991 година.
Удивително необятен е репертоарният диапазон на диригента. Под негово управление са прозвучали десетки български и непознати песенни и кантатно-ораториални произведения. Той е извършил за пръв път редица произведения от П. Стайнов, Л. Пипков, Д. Петков, С. Пиронков, Ал. Танев, К. Илиев, Кр. Кюркчийски, В. Казанджиев, Хр. Тодоров и други известни български композитори. Трябва да се упоменат и прелестните реализации на известните български национални песни " Димянинка “ и " Лале ли си, зюмбюл ли си “ от Ф. Кутев, " Моя да бъде госпожица “ от Ал. Танев, " Момчето и вятърът “ и " Седенкарски песни “ от К. Илиев, " Пиленце пее “ от Кр. Кюркчийски. Маестро Васил Арнаудов е срещнал музикалната аудитория и с доста песенни и кантатно-ораториални произведения от Хайдн, Моцарт, Бетховен, Верди, Берлиоз, Дмитрий Шостакович, Свиридов, Стравински, Рахманинов, Мартину, Яначек, Мийо, Бритън, Хиндемит, Барток.
Със своите хорови обединения Васил Арнаудов реализира триумфи освен на българска сцена, само че и в чужбина – на концертни турнета и състезания в съвсем всички европейски страни, в Съюз на съветските социалистически републики, Япония. Много са и премиите от тези влиятелни музикални конгреси: на интернационалните хорови състезания в Ланголен и Мидълсбъроу – Англия, в Арецо и Гориция – Италия, в Корк – Ирландия, в Лимбург, Полхайм, Лайпциг, в Марктобердорф, Германия и други
През 1988 година Васил Арнаудов реализира с хор " Родина “, Русе най-голямото самопризнание за българското хорово изкуство – 5 първи награди и званието " Хор на света “ в Ланголен (Великобритания). С доста труд, упоритост и педагогичен такт проф. Арнаудов извисява музикалното ниво на хора, прави го обичан и скъп както от поданството, по този начин и от музикалната общност.
Паметната плоча се намира на ул. ул. " 27 юли “ 36. Това е родният дом на Васил Арнаудов – бащата на Андрей.
Васил Арнаудов е изтъкнат българин - хоров диригент и музикален възпитател, дълготраен началник на Софийския камерен хор. Арнаудов е измежду най-ярките представители на българската музикална просвета от втората половина на XX век.
Роден е на 1 май 1933 година във Варна в семейство на бежанци от Егейска Македония, майка му е от южномакедонския град Лерин, през днешния ден Флорина, Гърция. От първия си брак има щерка, Боряна, а от втория – наследник – известния ефирен водещ и продуцент Андрей Арнаудов.
Васил Арнаудов приключва класа по хорово диригентство в Българската държавна консерватория през 1956 година при професор Георги П. Димитров. Дирижира хора на софийските учителки (1954 – 1968), хор " Родина “ в град Русе от 1963 година, Българската хорова шапка " Светослав Обретенов “ (1966 – 1969).
През 1966 година дружно с Ирина Щиглич избира 20 девойки от най-хубавите детски хорови сформира и основава Софийския камерен хор " Любомир Пипков “. Този хор си печели международно самопризнание основно поради чистотата на женските, още леко детски гласове. Васил Арнаудов посвещава огромна част от живота си на русенския хор " Родина “ – един от най-хубавите в България.
В 1971 година Арнаудов получава званието " заслужил актьор “. В 1974 година става доцент по хорово диригентство в Консерваторията, а от 1976 година е декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Консерваторията. Хоровете, ръководени от Васил Арнаудов са изтъкнати български самодейни сформира.
В началото на 1990 година Васил Арнаудов е определен за пръв ръководител на новосъздадения Български хоров съюз, приемник на Съюза на националните хорове и Българския певчески съюз.
Умира на 19 март 1991 година.
Удивително необятен е репертоарният диапазон на диригента. Под негово управление са прозвучали десетки български и непознати песенни и кантатно-ораториални произведения. Той е извършил за пръв път редица произведения от П. Стайнов, Л. Пипков, Д. Петков, С. Пиронков, Ал. Танев, К. Илиев, Кр. Кюркчийски, В. Казанджиев, Хр. Тодоров и други известни български композитори. Трябва да се упоменат и прелестните реализации на известните български национални песни " Димянинка “ и " Лале ли си, зюмбюл ли си “ от Ф. Кутев, " Моя да бъде госпожица “ от Ал. Танев, " Момчето и вятърът “ и " Седенкарски песни “ от К. Илиев, " Пиленце пее “ от Кр. Кюркчийски. Маестро Васил Арнаудов е срещнал музикалната аудитория и с доста песенни и кантатно-ораториални произведения от Хайдн, Моцарт, Бетховен, Верди, Берлиоз, Дмитрий Шостакович, Свиридов, Стравински, Рахманинов, Мартину, Яначек, Мийо, Бритън, Хиндемит, Барток.
Със своите хорови обединения Васил Арнаудов реализира триумфи освен на българска сцена, само че и в чужбина – на концертни турнета и състезания в съвсем всички европейски страни, в Съюз на съветските социалистически републики, Япония. Много са и премиите от тези влиятелни музикални конгреси: на интернационалните хорови състезания в Ланголен и Мидълсбъроу – Англия, в Арецо и Гориция – Италия, в Корк – Ирландия, в Лимбург, Полхайм, Лайпциг, в Марктобердорф, Германия и други
През 1988 година Васил Арнаудов реализира с хор " Родина “, Русе най-голямото самопризнание за българското хорово изкуство – 5 първи награди и званието " Хор на света “ в Ланголен (Великобритания). С доста труд, упоритост и педагогичен такт проф. Арнаудов извисява музикалното ниво на хора, прави го обичан и скъп както от поданството, по този начин и от музикалната общност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ