6 ситуации, в които да можем да излъжем, без да чувстваме вина
Знаете ли, че учени са разкрили, че човек лъже от 10 до 100 пъти на ден. Да, прекалено много е, само че това са обстоятелствата. Дали някой лъже благородно или просто скрива истината няма значение - лъжата си е неистина под всякаква форма. Понякога една привидно незначителна неистина може да преобърне ориста на хората.
Но съществуват някои случаи, в които не би трябвало да се усещаме гузно, когато сме изрекли някоя неистина. С
Сега ще разберете кои са тези 6 обстановки.
1. Когато желаеме да опазим персоналното си пространство и сигурността си
Когато приказваме с токсични хора, те постоянно ни карат да се усещаме неспокойни. Тези хора постоянно ни тормозят, а ние искрено не ги харесваме. Щом такива хора не ни харесват, когато скрием нещо от тях или не им кажем истината, ние не би трябвало да се усещаме отговорни за лъжата, която сме изрекли. Важното е да запазим своя персонален комфорт и да сме в сигурност.
2. Когато подлагаме някого на градивна рецензия
Истината постоянно боли, а още по-болезнено става, когато подлагаме на критика някой и му изложим всички обстоятелства непосредствено. Рискуваме да го разстроим и ядосаме съществено. Затова може да вмъкнем някоя дребна неистина, с цел да омекотим метода на показаните причини.
Добре е да стартираме диалога с позитивизъм и последователно да поднесем мъчителната истина. По този метод няма да проявим експанзия към другия и нещата бъдат признати по-леко и за двете страни.
3. В случай, че желаеме някой да си прекара по-добре
Ако на някого не му е удобно на обещано мероприятие, ние прибягваме до неистина, с цел да го убедим, че всичко е доста хубаво. Правим го, с цел да може да се отпусне и да се забавлява. След края на събитието към този момент може да му признаем, че в действителност е бил прав и в действителност не е било това, което е очаквал. Важното е да не развалим моментът, който може да се окаже специфичен.
4. Ако не сме прекомерно близки с индивида против нас
Все отново в случай че не познаваме отсрещната страна няма по какъв начин да му кажем всички детайлности за нас. Защото той може да се възползва от тях, да ни открадне концепцията или да ни съобщи. Затова разкриваме единствено дребна част от информацията, която би трябвало да му предоставим.
5. Когато си имаме персонални проекти
Егоистично или не, ние би трябвало да помислим и за личния си комфорт. Ако променим проектите си в последния миг, не е нужно да уведомяваме хората за тях. Вместо това може да изречем дребна неистина, с цел да си спестим дългите пояснения.
6. Когато някой ни попита дали се оправяме добре
Нежелани са въпросите от вида " Как е в работата? ", " Какво става в любовта? ", " Диетата върви ли? ". На тях с чисто сърце може да скалъпим някоя неистина. Може да не ни се приказва за себе си, а другият да ни пита от чисто любознание. Затова лъжата е нашият излаз от обстановката. Така не се постанова да даваме непотребни пояснения и да отговаряме на следващи въпроси.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Но съществуват някои случаи, в които не би трябвало да се усещаме гузно, когато сме изрекли някоя неистина. С
Сега ще разберете кои са тези 6 обстановки.
1. Когато желаеме да опазим персоналното си пространство и сигурността си
Когато приказваме с токсични хора, те постоянно ни карат да се усещаме неспокойни. Тези хора постоянно ни тормозят, а ние искрено не ги харесваме. Щом такива хора не ни харесват, когато скрием нещо от тях или не им кажем истината, ние не би трябвало да се усещаме отговорни за лъжата, която сме изрекли. Важното е да запазим своя персонален комфорт и да сме в сигурност.
2. Когато подлагаме някого на градивна рецензия
Истината постоянно боли, а още по-болезнено става, когато подлагаме на критика някой и му изложим всички обстоятелства непосредствено. Рискуваме да го разстроим и ядосаме съществено. Затова може да вмъкнем някоя дребна неистина, с цел да омекотим метода на показаните причини.
Добре е да стартираме диалога с позитивизъм и последователно да поднесем мъчителната истина. По този метод няма да проявим експанзия към другия и нещата бъдат признати по-леко и за двете страни.
3. В случай, че желаеме някой да си прекара по-добре
Ако на някого не му е удобно на обещано мероприятие, ние прибягваме до неистина, с цел да го убедим, че всичко е доста хубаво. Правим го, с цел да може да се отпусне и да се забавлява. След края на събитието към този момент може да му признаем, че в действителност е бил прав и в действителност не е било това, което е очаквал. Важното е да не развалим моментът, който може да се окаже специфичен.
4. Ако не сме прекомерно близки с индивида против нас
Все отново в случай че не познаваме отсрещната страна няма по какъв начин да му кажем всички детайлности за нас. Защото той може да се възползва от тях, да ни открадне концепцията или да ни съобщи. Затова разкриваме единствено дребна част от информацията, която би трябвало да му предоставим.
5. Когато си имаме персонални проекти
Егоистично или не, ние би трябвало да помислим и за личния си комфорт. Ако променим проектите си в последния миг, не е нужно да уведомяваме хората за тях. Вместо това може да изречем дребна неистина, с цел да си спестим дългите пояснения.
6. Когато някой ни попита дали се оправяме добре
Нежелани са въпросите от вида " Как е в работата? ", " Какво става в любовта? ", " Диетата върви ли? ". На тях с чисто сърце може да скалъпим някоя неистина. Може да не ни се приказва за себе си, а другият да ни пита от чисто любознание. Затова лъжата е нашият излаз от обстановката. Така не се постанова да даваме непотребни пояснения и да отговаряме на следващи въпроси.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ