Ръгбито - големият вдъхновител на олимпийските игри
Знаете ли, че спортът ръгби е огромният подстрекател на олимпийските игри?
Барон Пиер дьо Кубертен - бащата на актуалното олимпийско придвижване, освен е разпален ръгбист, само че и постоянно е подчертавал, че дължи своята съвременна спортна идея точно на играта ръгби. Великата му концепция за възобновление на олимпийския блян в края на 19. век е въодушевена от английската просветителна система и сериозното място на спортните занимания в нея.
Най-силно въздействие върху дьо Кубертен оказва философията на Томас Арнолд - шеф на учебното заведение в град Ръгби. При завръщането си във Франция, баронът основава първият учебен ръгби шампионат през 1890, а малко по-късно даже е арбитър на финала на националното ръгби състезание сред парижките тимове на " Стад дьо Франс " и " Расинг “. И до през днешния ден вторият клуб носи тази славна година в името си - " Расинг 92 ".
След основаването на Международния олимпийски комитет (МОК) през 1894 – Пиер дьо Кубертен е директно виновен за включването на ръгбито в игрите през 1900, 1908, 1920 и 1924 - последната му година като президент на МОК. След отдръпването му от управлението на МОК, този спорт отпада от олимпийската стратегия, само че ще се завърне със своята блиц-версия ръгби 7 - цели 92 години по-късно. Това се случа през 2016 година на Игрите в Рио, когато Фиджи печели златото.
На Игрите в Токио 2020 още веднъж Фиджи става олимпийски първенец. В Париж 2024 шампионатът стартира през днешния ден, 24 юли, два дни преди формалното разкриване.
Но какво се случва през 1924 година, с цел да бъде извадено ръгбито от олимпийската стратегия толкоз дълго време?
На 18 май се играе финалът по ръгби на Олимпийските игри в Париж 1924, в който националният тим на Франция отстъпва пред изумителните американци с 3:17.
Предлагаме ви фрагмент от историческата публикацията на Жером Прево в ‘Rugbyrama’ – профилирания ръгби уебсайт на ‘Евроспорт-Франция’ отпреди няколко години.
В този край, държанието на играчите на домакините и публиката на стадиона в Париж е безпределно пошло и нападателно. И поради тях, ръгби спортът като цяло ще заплати голяма цена.
Загубата в мача е първото същинско отчаяние в историята на френския народен ръгби тим. В разгара на лудата ера на 20-те, “петлите ” си мислят, че златото към този момент е паднало в тяхната кошница, тъй като събитията се развиват в “техния двор ”.
В този миг (1924 година) френското ръгби претърпява необикновен подем – в страната към този момент има 891 настоящи ръгби клуба, от които изригват същински гении – центърът Рьоне Крабос от ‘Сен-Север’, боецът от втора линия Еме Касайе и расовият бегач на крилото Адолф Жореги са национални звезди.
Френският тим се показва извънредно добре в шампионата на 5-те народи след възобновяването му през 1920 (след края на Първата международна война) и цяла Франция чака олимпийската купа като логически венец на този напредък.
Още повече, че събитията се развиват на локална почва – по-точно на 40-хилядния стадион ‘Коломб’ – дом на могъщия Спортен клуб ‘Расинг’, който поема половината разноски за всички надпревари на тези олимпийски игри.
Бойкотът на британците
Въпреки горещата поддръжка на самия барон Пиер дьо Кубертен на тези игри ръгби въпреки всичко остава " дребен " спорт, откакто тимовете от Англия отхвърлят да вземат участие. В формалните документи, те стимулират решението си по този начин:
" След 1 май, заради топлото време, умората и прекратените тренировки, не може да се чака резултатите да бъдат справедливи. "
Британските тимове упорстват, че ръгби би трябвало да си остане “спорт за зимата, за калта и дъжда ” и изрично отхвърлят да активизират още веднъж своите играчи-аматьори след края на постоянния им клубен ръгби сезон.
Така, в олимпийския ръгби шампионат през 1924 в последна сметка се включват общо три тима – Франция, Съединени американски щати и Румъния, която съгласно всички експерти в онази ера е с най-скромни благоприятни условия.
Четири години преди този момент – на Олимпийските игри в белгийския град Антверпен се играе един единствен мач, в който американците надиграват тъкмо французите и сграбчват златото, само че този пъти в Париж домакините са повече от сигурни, че успеха ще бъде тяхна...
И по този начин - тъкмо преди 100 години - на 18 май - хиляди обсаждат гара Сен Лазар в опит да се качат на влаковете до стадиона. В тълпата преобладават прекомерно многото патриоти, които подпийнали веят френския трибагреник и пеят радостни песни, нищо че са надалеч от тънкостите на играта, нито уви, както ще се окаже малко по-късно – са чували за нейните изконни полезности.
В този родолюбив въртоп, същинските френски ръгби познавачи се усещат изгубени и даже обезпокоени... Още повече, че железопътната компания без срам е вдигнала цената на билета до стадиона на нечуваните за времето 5 франка. Пресата дефинира това като “истински рекет ”.
При идването си на стадиона, в контрастност с тоталната обща еуфория, публицистите незабавно виждат набръчканите от угриженост лица на ръководителите на френския тим. А играчите на Съединени американски щати впечатляват с това, че напълно явно са невероятни спортисти. Средните им габарити пораждат подозрения и у най-смелите и борбени петли.
Американският център Р.Ф. Хайланд, да вземем за пример, има тип на създание паднало от друга планета, което съчетава силата на френските схваткаджии с бързината на техните тричетвъртници. Октав Лери – президентът на Френската Ръгби Федерация ще признае по-късно: " Видях няколко от нашите нападатели, фамозни със своята смелост и безстрашност, напряко да бягат от този човешки феномен. "
Франция има единствено едно опрощение – Рьоне Крабос – мозъкът на тяхната офанзива е счупил крайник и не може да взе участие във финала. Но американците влизат в него с неособено огромен опит.
По-голямата част от играчите на Съединени американски щати са научили ръгби разпоредбите особено за Олимпийските игри – множеството от тях са събрани от университетите в Калифорния и тимовете им по американски футбол и баскетбол. Да не приказваме, че са минали цели 10 хиляди километра до Париж. Треньорът Чарли Остин се възползва от дългия път, с цел да рафинира ръгби познанията на своите питомци, а също така прави и нещо доста рационално и умно.
Стаж в Англия
По пътя към Париж, американците стопират на Острова. Оттам взимат освен играещия в Оксфорд А.С. Валънтайн (втора линия), само че и доста скъпи тактически препоръки и на практика игрови опит. Правят няколко другарски мача с най-хубавите британски тимове и губят всичките, само че по време на този екшън сформират проект по какъв начин да изненадат французите.
Обаче първите сюрпризирани се оказват те, откакто при идването във Франция в продължение на цели 6 часа митничарите ги задържат на кораба, поради някакъв проблем с визите. Изнервени, американските спортисти в последна сметка се сглобяват като за битка и по този начин минават през френските стражи, че фуражките летят на всички страни. Местната преса отразява случая като дефинира гостите за “каубои, които се бият като че ли са в механа ”.
В дните преди решителната среща, напрежението се повишава – мениджърът на американците – Сам Гудман с неособено ясни причини желае промяна на назначения съдия, само че капитанът Колби Слейтър (ветеран от войната) съумява да го вразуми.
От своя страна, французите не разрешават на своите посетители да стъпват на стадиона, на който ще бъде мачът и им отпускат терен със съмнителни качества покрай хотела. Гудман още веднъж е гневен и намира стълба, с която целият тим прескача оградата на формалния стадион. Естествено, никой не пази съблекалните и до момента в който американците упражняват, някои ги лишава от портфейлите им.
Следващият спор е за правата за снимане на мача. Американците си носят камера, само че френските ръководители упорстват, че са сключили извънреден контракт с кино компания. Разменят се думи, които несъмнено излизат от положителния звук, само че откакто ловкият Гудман напомня, че този контракт не може да визира и изображенията на неговите състезатели, домакините смъкват гарда. Ясно е, че в един групов и контактен спорт е мъчно да снимаш единствено единия тим в деяние.
На 18 май, още в първите минути на стадиона излиза наяве, че локалната аудитория тотално се е объркала в упованията си. Американците печелят съвсем всяко единоборство, а битката им изтезава тази на домакините. Тези пращящи от здраве студенти тичат по-бързо, по-дълго и блокират по-категорично. Дори вършат няколко зрелищни комбинации, които напълно явно са авансово заучени и тренирани, а не плод на импровизация.
Насилие на трибуните
Отборът на Франция стартира да потъва и публиката очевидно не харесва това. А когато двама от домакините – Жан Вейс и Адолф Жореги са изнесени на носилка - стартират бурни освирквания и псувни. Феновете са уверени, че техните играчи са били нарочени от Клийвланд и Слейтър. И въпреки всичко, блокажите им са по разпоредбите, а травмите са разследване на по-слабата подготовка на французите. Оказва се, че до момента в който американците са упражнявали " като луди ", то домакините, нагледно казано, са си " гледали пъпа ". Толкова самоуверени били след насъбраните триумфи.
Тълпата избухва от гняв при петото есе на гостите и 8 от техните почитатели са удряни от група от най-радикалните фенове с бастуни дотам, че са откарани по неотложност в болница.
Долу на терена, трима от най-известните петли – Биуса, Касайе и Етчебери вземат решение, че могат да спасят ситуацията с плесници, само че против тях не е детската градина.
Посредственост и принуждение! Звездата на френската спортна публицистика – Франц Рейшел се хваща с две ръце за главата – репутацията на неговата Франция се оттича в канала – представители на всички огромни международни медии виждат с очите си този позор.
Последен съдийски сигнал!
Американците печелят мача със 17:3. Просто са по-добри – доста по-добри! Но публиката заглушава с дюдюкания и насмешки химна на спечелилите " Star Spangled Banner ". И даже съвсем пребиват с камъни оператора, който се пробва да снима връчването на златните медали. 250 служители на реда се събират на входа към съблекалните, към който все по-притеснено се насочват играчите.
" Наистина си мислехме, че ще ни линчуват! " – свидетелства последният оживял от оня Олимпийски тим – Норман Клийвланд (почина през 1997).
Чистачите още не са измели стадиона, когато френската преса се пробва по всевъзможен метод да измие срама, като написа невероятни публикации във прослава на американския тим: " След мача, към този момент всички ни ухажваха. Трябваше единствено да влезем в някое кафене и всички незабавно започваха да ни черпят. ”
И въпреки всичко, следствията от този край ще се окажат трагични. Не единствено ръгбито е изключено за близо цялостен век от олимпийската стратегия, само че това води и до внезапно прекършване на стремежа му в Америка. Последното нещо, което заслужава този удивителен тим и неговите наследници.
Години по-късно, играчът с №15 – Чарли Доу (починал на 106-годишна възраст през 1995) ще въздъхне:
" Успехът ни през 1924 бе по-невероятен и въодушевяващ даже и от успеха на младите ни хокеисти над великия тим на Съюз на съветските социалистически републики през 1980. Но преди навлизането на малкия екран, Олимпийските игри нямаха изключително огромно въздействие. С медийното покритие, което имат те през днешния ден, нашата купа от това време щеше да издигне ръгби до един от водещите спортове в Съединени американски щати. "
Но следствията от това безконтролно " патриотично " държание на френската аудитория и на част от играчите ще докара до отстраняването на ръгби за близо век от олимпийското семейство.
Няколко години по-късно, Франция ще бъде краткотрайно отстранена от шампионата на 5-те народи заради неспазване на етичния кодекс на играта, само че това е друга тематика!
Олимпийските първенци по ръгби:
1900 – Франция
1908 – Австралия
1920 - Съединени американски щати
1924 – Съединени американски щати
2016 – Фиджи - към този момент ръгби 7
2020 - Фиджи
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Барон Пиер дьо Кубертен - бащата на актуалното олимпийско придвижване, освен е разпален ръгбист, само че и постоянно е подчертавал, че дължи своята съвременна спортна идея точно на играта ръгби. Великата му концепция за възобновление на олимпийския блян в края на 19. век е въодушевена от английската просветителна система и сериозното място на спортните занимания в нея.
Най-силно въздействие върху дьо Кубертен оказва философията на Томас Арнолд - шеф на учебното заведение в град Ръгби. При завръщането си във Франция, баронът основава първият учебен ръгби шампионат през 1890, а малко по-късно даже е арбитър на финала на националното ръгби състезание сред парижките тимове на " Стад дьо Франс " и " Расинг “. И до през днешния ден вторият клуб носи тази славна година в името си - " Расинг 92 ".
След основаването на Международния олимпийски комитет (МОК) през 1894 – Пиер дьо Кубертен е директно виновен за включването на ръгбито в игрите през 1900, 1908, 1920 и 1924 - последната му година като президент на МОК. След отдръпването му от управлението на МОК, този спорт отпада от олимпийската стратегия, само че ще се завърне със своята блиц-версия ръгби 7 - цели 92 години по-късно. Това се случа през 2016 година на Игрите в Рио, когато Фиджи печели златото.
На Игрите в Токио 2020 още веднъж Фиджи става олимпийски първенец. В Париж 2024 шампионатът стартира през днешния ден, 24 юли, два дни преди формалното разкриване.
Но какво се случва през 1924 година, с цел да бъде извадено ръгбито от олимпийската стратегия толкоз дълго време?
На 18 май се играе финалът по ръгби на Олимпийските игри в Париж 1924, в който националният тим на Франция отстъпва пред изумителните американци с 3:17.
Предлагаме ви фрагмент от историческата публикацията на Жером Прево в ‘Rugbyrama’ – профилирания ръгби уебсайт на ‘Евроспорт-Франция’ отпреди няколко години.
В този край, държанието на играчите на домакините и публиката на стадиона в Париж е безпределно пошло и нападателно. И поради тях, ръгби спортът като цяло ще заплати голяма цена.
Загубата в мача е първото същинско отчаяние в историята на френския народен ръгби тим. В разгара на лудата ера на 20-те, “петлите ” си мислят, че златото към този момент е паднало в тяхната кошница, тъй като събитията се развиват в “техния двор ”.
В този миг (1924 година) френското ръгби претърпява необикновен подем – в страната към този момент има 891 настоящи ръгби клуба, от които изригват същински гении – центърът Рьоне Крабос от ‘Сен-Север’, боецът от втора линия Еме Касайе и расовият бегач на крилото Адолф Жореги са национални звезди.
Френският тим се показва извънредно добре в шампионата на 5-те народи след възобновяването му през 1920 (след края на Първата международна война) и цяла Франция чака олимпийската купа като логически венец на този напредък.
Още повече, че събитията се развиват на локална почва – по-точно на 40-хилядния стадион ‘Коломб’ – дом на могъщия Спортен клуб ‘Расинг’, който поема половината разноски за всички надпревари на тези олимпийски игри.
Бойкотът на британците
Въпреки горещата поддръжка на самия барон Пиер дьо Кубертен на тези игри ръгби въпреки всичко остава " дребен " спорт, откакто тимовете от Англия отхвърлят да вземат участие. В формалните документи, те стимулират решението си по този начин:
" След 1 май, заради топлото време, умората и прекратените тренировки, не може да се чака резултатите да бъдат справедливи. "
Британските тимове упорстват, че ръгби би трябвало да си остане “спорт за зимата, за калта и дъжда ” и изрично отхвърлят да активизират още веднъж своите играчи-аматьори след края на постоянния им клубен ръгби сезон.
Така, в олимпийския ръгби шампионат през 1924 в последна сметка се включват общо три тима – Франция, Съединени американски щати и Румъния, която съгласно всички експерти в онази ера е с най-скромни благоприятни условия.
Четири години преди този момент – на Олимпийските игри в белгийския град Антверпен се играе един единствен мач, в който американците надиграват тъкмо французите и сграбчват златото, само че този пъти в Париж домакините са повече от сигурни, че успеха ще бъде тяхна...
И по този начин - тъкмо преди 100 години - на 18 май - хиляди обсаждат гара Сен Лазар в опит да се качат на влаковете до стадиона. В тълпата преобладават прекомерно многото патриоти, които подпийнали веят френския трибагреник и пеят радостни песни, нищо че са надалеч от тънкостите на играта, нито уви, както ще се окаже малко по-късно – са чували за нейните изконни полезности.
В този родолюбив въртоп, същинските френски ръгби познавачи се усещат изгубени и даже обезпокоени... Още повече, че железопътната компания без срам е вдигнала цената на билета до стадиона на нечуваните за времето 5 франка. Пресата дефинира това като “истински рекет ”.
При идването си на стадиона, в контрастност с тоталната обща еуфория, публицистите незабавно виждат набръчканите от угриженост лица на ръководителите на френския тим. А играчите на Съединени американски щати впечатляват с това, че напълно явно са невероятни спортисти. Средните им габарити пораждат подозрения и у най-смелите и борбени петли.
Американският център Р.Ф. Хайланд, да вземем за пример, има тип на създание паднало от друга планета, което съчетава силата на френските схваткаджии с бързината на техните тричетвъртници. Октав Лери – президентът на Френската Ръгби Федерация ще признае по-късно: " Видях няколко от нашите нападатели, фамозни със своята смелост и безстрашност, напряко да бягат от този човешки феномен. "
Франция има единствено едно опрощение – Рьоне Крабос – мозъкът на тяхната офанзива е счупил крайник и не може да взе участие във финала. Но американците влизат в него с неособено огромен опит.
По-голямата част от играчите на Съединени американски щати са научили ръгби разпоредбите особено за Олимпийските игри – множеството от тях са събрани от университетите в Калифорния и тимовете им по американски футбол и баскетбол. Да не приказваме, че са минали цели 10 хиляди километра до Париж. Треньорът Чарли Остин се възползва от дългия път, с цел да рафинира ръгби познанията на своите питомци, а също така прави и нещо доста рационално и умно.
Стаж в Англия
По пътя към Париж, американците стопират на Острова. Оттам взимат освен играещия в Оксфорд А.С. Валънтайн (втора линия), само че и доста скъпи тактически препоръки и на практика игрови опит. Правят няколко другарски мача с най-хубавите британски тимове и губят всичките, само че по време на този екшън сформират проект по какъв начин да изненадат французите.
Обаче първите сюрпризирани се оказват те, откакто при идването във Франция в продължение на цели 6 часа митничарите ги задържат на кораба, поради някакъв проблем с визите. Изнервени, американските спортисти в последна сметка се сглобяват като за битка и по този начин минават през френските стражи, че фуражките летят на всички страни. Местната преса отразява случая като дефинира гостите за “каубои, които се бият като че ли са в механа ”.
В дните преди решителната среща, напрежението се повишава – мениджърът на американците – Сам Гудман с неособено ясни причини желае промяна на назначения съдия, само че капитанът Колби Слейтър (ветеран от войната) съумява да го вразуми.
От своя страна, французите не разрешават на своите посетители да стъпват на стадиона, на който ще бъде мачът и им отпускат терен със съмнителни качества покрай хотела. Гудман още веднъж е гневен и намира стълба, с която целият тим прескача оградата на формалния стадион. Естествено, никой не пази съблекалните и до момента в който американците упражняват, някои ги лишава от портфейлите им.
Следващият спор е за правата за снимане на мача. Американците си носят камера, само че френските ръководители упорстват, че са сключили извънреден контракт с кино компания. Разменят се думи, които несъмнено излизат от положителния звук, само че откакто ловкият Гудман напомня, че този контракт не може да визира и изображенията на неговите състезатели, домакините смъкват гарда. Ясно е, че в един групов и контактен спорт е мъчно да снимаш единствено единия тим в деяние.
На 18 май, още в първите минути на стадиона излиза наяве, че локалната аудитория тотално се е объркала в упованията си. Американците печелят съвсем всяко единоборство, а битката им изтезава тази на домакините. Тези пращящи от здраве студенти тичат по-бързо, по-дълго и блокират по-категорично. Дори вършат няколко зрелищни комбинации, които напълно явно са авансово заучени и тренирани, а не плод на импровизация.
Насилие на трибуните
Отборът на Франция стартира да потъва и публиката очевидно не харесва това. А когато двама от домакините – Жан Вейс и Адолф Жореги са изнесени на носилка - стартират бурни освирквания и псувни. Феновете са уверени, че техните играчи са били нарочени от Клийвланд и Слейтър. И въпреки всичко, блокажите им са по разпоредбите, а травмите са разследване на по-слабата подготовка на французите. Оказва се, че до момента в който американците са упражнявали " като луди ", то домакините, нагледно казано, са си " гледали пъпа ". Толкова самоуверени били след насъбраните триумфи.
Тълпата избухва от гняв при петото есе на гостите и 8 от техните почитатели са удряни от група от най-радикалните фенове с бастуни дотам, че са откарани по неотложност в болница.
Долу на терена, трима от най-известните петли – Биуса, Касайе и Етчебери вземат решение, че могат да спасят ситуацията с плесници, само че против тях не е детската градина.
Посредственост и принуждение! Звездата на френската спортна публицистика – Франц Рейшел се хваща с две ръце за главата – репутацията на неговата Франция се оттича в канала – представители на всички огромни международни медии виждат с очите си този позор.
Последен съдийски сигнал!
Американците печелят мача със 17:3. Просто са по-добри – доста по-добри! Но публиката заглушава с дюдюкания и насмешки химна на спечелилите " Star Spangled Banner ". И даже съвсем пребиват с камъни оператора, който се пробва да снима връчването на златните медали. 250 служители на реда се събират на входа към съблекалните, към който все по-притеснено се насочват играчите.
" Наистина си мислехме, че ще ни линчуват! " – свидетелства последният оживял от оня Олимпийски тим – Норман Клийвланд (почина през 1997).
Чистачите още не са измели стадиона, когато френската преса се пробва по всевъзможен метод да измие срама, като написа невероятни публикации във прослава на американския тим: " След мача, към този момент всички ни ухажваха. Трябваше единствено да влезем в някое кафене и всички незабавно започваха да ни черпят. ”
И въпреки всичко, следствията от този край ще се окажат трагични. Не единствено ръгбито е изключено за близо цялостен век от олимпийската стратегия, само че това води и до внезапно прекършване на стремежа му в Америка. Последното нещо, което заслужава този удивителен тим и неговите наследници.
Години по-късно, играчът с №15 – Чарли Доу (починал на 106-годишна възраст през 1995) ще въздъхне:
" Успехът ни през 1924 бе по-невероятен и въодушевяващ даже и от успеха на младите ни хокеисти над великия тим на Съюз на съветските социалистически републики през 1980. Но преди навлизането на малкия екран, Олимпийските игри нямаха изключително огромно въздействие. С медийното покритие, което имат те през днешния ден, нашата купа от това време щеше да издигне ръгби до един от водещите спортове в Съединени американски щати. "
Но следствията от това безконтролно " патриотично " държание на френската аудитория и на част от играчите ще докара до отстраняването на ръгби за близо век от олимпийското семейство.
Няколко години по-късно, Франция ще бъде краткотрайно отстранена от шампионата на 5-те народи заради неспазване на етичния кодекс на играта, само че това е друга тематика!
Олимпийските първенци по ръгби:
1900 – Франция
1908 – Австралия
1920 - Съединени американски щати
1924 – Съединени американски щати
2016 – Фиджи - към този момент ръгби 7
2020 - Фиджи
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ