Знаете ли, че КАТ има законово право не само да

Знаете ли, че КАТ могат да глобяват АПИ за лоши пътища? Правят ли го?

Знаете ли, че КАТ има законово право освен да глобява водачи, само че и да глоби институциите , които не поддържат безвредно пътищата? И още по-важният въпрос – случвало ли се е действително да чуете КАТ да глобят за дупки, изчезнала маркировка или рисков пътен сектор? Законът дава такава опция. Но дали тя се употребява на процедура, остава въпрос без явен публичен отговор.

Всеки водач в България знае по какъв начин наподобяват част от пътищата – дупки, изтрита маркировка, изчезнали знаци и сектори , които при първия дъжд се трансформират в капан. Само през последните месеци обществените мрежи са цялостни със сигнали за дълбоки дупки, пропаднала настилка и изчезнала маркировка по републиканската пътна мрежа. Когато се случи злополука, най-често се приказва за превишена скорост или нехайство на лидера . Но рядко се задава другият въпрос: каква е отговорността на институциите, които би трябвало да поддържат самия път?

Оказва се, че законът планува напълно съответен механизъм – пътната полиция може да сформира актове, да издава разпоредби и даже да постанова наказания на стопаните на пътищата , когато те не са поддържани безвредно.

Какво споделя законът

планува ясно обвързване за институциите, които стопанисват пътната инфраструктура.

Съгласно член 167 от Закона за придвижването по пътищата, стопаните на пътищата са длъжни да поддържат пътната мрежа в положение, което подсигурява сигурността на придвижването, както и навреме да алармират и отстраняват заплахите по пътя.

За републиканската пътна мрежа този собственик е Агенция „ Пътна инфраструктура “.

Контролът върху положението на пътищата може да се реализира и органите на Министерството на вътрешните работи.

Това е записано в член 165, алинея 1, т. 3 от Закона за придвижването по пътищата, съгласно който избраните от министъра на вътрешните работи служби:

• наблюдават за положението на пътя и пътните принадлежности;
• издават писмени предизвестия, сигнални писма или разпоредби до притежателите или администрацията, която ръководи пътя;
• могат да разпоредят премахване на открити неизправности.

С други думи – в случай че служителите на реда открият рискова дупка, изчезнала маркировка, развален знак или друга заплаха, те имат право публично да разпоредят на стопанина на пътя да я в профил.

От предизвестие до санкция

Процедурата не стопира с предизвестие.

Ако институцията, която стопанисва пътя, не извърши разпореждането, законът планува наказания .

Съгласно член 178, алинея 1 от Закона за придвижването по пътищата, санкцията може да бъде сред 2000 и 7000 лв. .

Наказанието се постанова да вземем за пример когато:

• длъжностно лице не предприеме навреме ограничения за премахване или сигнализиране на затруднение или нередовност на пътя, която може да заплаши сигурността на придвижването (чл. 178, алинея 1, т. 7);
• не бъде изпълнено предписание на Министерство на вътрешните работи, издадено по реда на член 165, алинея 1, т. 3 за премахване на открита нередовност (чл. 178, алинея 1, т. 9).

Това значи, че длъжностни лица от институцията, която стопанисва пътя – в това число АПИ – могат действително да бъдат санкционирани, в случай че не реагират на рисково положение на пътната инфраструктура.

Пътищата – фактор за злополуките

Експерти по пътна сигурност, както и редица цивилен организации, от години слагат въпроса за положението на пътната инфраструктура.

Според тях неприятното положение на пътищата е фактор за забележителна част от злополуките .

Най-често се показват проблеми като:

• дълбоки дупки по съществени пътни артерии;
• изтрита или изчезнала пътна маркировка;
• необезопасени ремонти;
• неравности и пропадания на настилката;
• изчезнали или развалени пътни знаци.

В редица случаи водачи настояват, че точно сходни проблеми са довели до произшествия – от развалени коли до тежки произшествия.

Въпреки това публичното чувство остава, че контролът е ориентиран главно към водачите , до момента в който институционалната отговорност за положението на пътната мрежа рядко стига до действителни наказания.

Въпросите, които ще зададем на Министерство на вътрешните работи

За да стане ясно дали законът се ползва на процедура, от Искра.бг ще отправим публично питане до Министерството на вътрешните работи.

Ще желаяме съответни данни за последната година:

• какъв брой писмени предизвестия и разпоредби са издадени на Агенция „ Пътна инфраструктура “ за рискови участъци;
• какъв брой административни нарушавания са открити за неприятно положение на пътищата;
• какъв брой санкции са наложени и за кои съответни пътни сектори.

Тези данни ще покажат дали законовите пълномощия на пътната полиция се употребяват действително – или остават единствено на хартия.

Един неуместен въпрос

Държавата всяка година влага милиони левове в техника , нови коли за полицията и системи за надзор на скоростта.

Това несъмнено е значима част от пътната сигурност.

Но доста водачи си задават и различен въпрос:

Не би трябвало ли положението на пътищата да бъде също толкоз висок приоритет?

Защото до момента в който патрулите наблюдават за превишена скорост край пътя, дупките, изчезналата маркировка и рисковите сектори постоянно остават там – седмици, месеци, от време на време и години.

А законът е безапелационен:

когато пътят е рисков, някой би трябвало да носи отговорност. Но има ли кой да я потърси?

Присъединете се към нашия