Кой е истинският връх Шипка? – историята на една грешка
Знаете ли, че има два върха, които де споделят „ Шипка “? Анита Миланова споделя за „ Панорама “.
Чавдар Ангелов: „ Върхът, върху който е построен паметникът на Свободата, от 1977 година се назовава връх Шипка. Връх Шипка. Парадоксалното в тази ситуация е, че в региона на Шипченския проход има два върха, които носят това име. Това е този, който се намира зад тила ми, който виждат феновете. И този, който се намира на изток от нас. Това е връх Шипка. Историческия връх Шипка. “
Кой е същинският връх „ Шипка “? Тук е този, за който приказва Вазов в „ Опълченците на Шипка “. На него е останала дребната паметна плоча. И следите от окопите.
А това е връх „ Свети Никола “. Там, където българите се покланят на всеки 3 март. И също назоваваме „ Шипка “.
проф. Петко Петков: „ По-високият връх се е казвал „ Свети Никола “. За това няма никакъв спор. И преди войната, и по време на нея, а изключително след нея, поради славата, която придобива по-ниския връх, се назовава нормално Шипка. “
Така че паметникът на Свободата е издигнат през 34-та не на “Шипка ”, а на „ Свети Никола “.
проф. Петко Петков: „ Не тъй като е по-голям връх или са произлезли някакви по-значими събития, а тъй като е по-висок. И ще се вижда от двете страни на Балкана.
През 1951 обаче властта стартира да сменя името на „ Свети Никола “. Първо го кръщава „ Столетов връх “, след това – „ Шипка “. Така два върха се оказват с едно и също име. В своята книга проф. Петков изследва тази неточност.
проф. Петко Петков: „ Не е инцидентна. В духа на времето след 44 година всички огромни обекти с национално значение пък и по-малки и селища, които имат по този начин някаква връзка религиозно с монархизъм, са заменени имената им. “ Чавдар Ангелов: „ Вероятните аргументи по тази причина са с това желанието на новата комунистическа власт всевъзможни обитаеми места и топографски обекти, да не носят в името си някакъв набожен знак.
Докато истината се изгубила в партийните решения, хората запомнили новите имена, само че старите не не запомнили. Като Пенчо Бастрев. Който е от остарял шипченски жанр.
Пенчо Бастрев: „ За мен това място си остава реликва. Местото, по тази причина, тъй като там са умрели хората, които са се борили за нашата независимост, с цел да живеем ние. И свети Никола е било последна момент и портичка за свободата сред Турция и България. Когато по времето на соцлагера, тогава го кръстиха Генерал Столетов, и започнаха да се бъркат хората. Един споделя желая да отида на връх Столетов, различен споделя на Свети Никола, различен споделя на Шипка. “
След 90-та опитвали да поправят грешката.
Чавдар Ангелов: „ Три пъти са подемани начинания от жители, главно поданици на Казанлък, Габрово, град Шипка, Стара Загора. “ проф. Петко Петков: „ По конституция президентската институция е тази, която има право да трансформира имената на обекти с национално значение. “
Тази седмица стартира следващият опит. Проф. Петков показа книгата си в Софийския университет, а историци и общественици желаеха да се върне името “Свети Никола ”.
Димитър Томов: „ Това е една плодородна и благородна идея. За да се показа пред българската история, общност, актуалност, и да оставим на потомците един исторически факт. “ акад. Константин Косев: „ Когато боравим с историческото познание би трябвало да сме постоянно оптимално прецизни и точни. Това могат да го създадат единствено професионални историци, експерти и по този метод внасят един ред в историческото познание. “ проф. Петко Петков: „ Това е един доста прекрасен късмет, доста прелестен късмет, в едно мъчно време, пределно политизирано и партизирано, българите да покажат, че още могат да сбират силата си, за положителни, позитивни неща . . В момента нямаме написан народен блян. Никой не е питал българите за подобен. А и те мъчно ще го формулират ясно в нашето съвремие. Ето ви една скромна, само че в това време значима цел към, която би могла да се събере националната сила. “ Пенчо Бастрев: поколенията би трябвало да знаят, че Шипка, е място, където би трябвало да бъдем признателни на тези хора. На опълченците и на всички паднали герои. Паметен си остава този връх и няма в никакъв случай да се не помни. “
Чавдар Ангелов: „ Върхът, върху който е построен паметникът на Свободата, от 1977 година се назовава връх Шипка. Връх Шипка. Парадоксалното в тази ситуация е, че в региона на Шипченския проход има два върха, които носят това име. Това е този, който се намира зад тила ми, който виждат феновете. И този, който се намира на изток от нас. Това е връх Шипка. Историческия връх Шипка. “
Кой е същинският връх „ Шипка “? Тук е този, за който приказва Вазов в „ Опълченците на Шипка “. На него е останала дребната паметна плоча. И следите от окопите.
А това е връх „ Свети Никола “. Там, където българите се покланят на всеки 3 март. И също назоваваме „ Шипка “.
проф. Петко Петков: „ По-високият връх се е казвал „ Свети Никола “. За това няма никакъв спор. И преди войната, и по време на нея, а изключително след нея, поради славата, която придобива по-ниския връх, се назовава нормално Шипка. “
Така че паметникът на Свободата е издигнат през 34-та не на “Шипка ”, а на „ Свети Никола “.
проф. Петко Петков: „ Не тъй като е по-голям връх или са произлезли някакви по-значими събития, а тъй като е по-висок. И ще се вижда от двете страни на Балкана.
През 1951 обаче властта стартира да сменя името на „ Свети Никола “. Първо го кръщава „ Столетов връх “, след това – „ Шипка “. Така два върха се оказват с едно и също име. В своята книга проф. Петков изследва тази неточност.
проф. Петко Петков: „ Не е инцидентна. В духа на времето след 44 година всички огромни обекти с национално значение пък и по-малки и селища, които имат по този начин някаква връзка религиозно с монархизъм, са заменени имената им. “ Чавдар Ангелов: „ Вероятните аргументи по тази причина са с това желанието на новата комунистическа власт всевъзможни обитаеми места и топографски обекти, да не носят в името си някакъв набожен знак.
Докато истината се изгубила в партийните решения, хората запомнили новите имена, само че старите не не запомнили. Като Пенчо Бастрев. Който е от остарял шипченски жанр.
Пенчо Бастрев: „ За мен това място си остава реликва. Местото, по тази причина, тъй като там са умрели хората, които са се борили за нашата независимост, с цел да живеем ние. И свети Никола е било последна момент и портичка за свободата сред Турция и България. Когато по времето на соцлагера, тогава го кръстиха Генерал Столетов, и започнаха да се бъркат хората. Един споделя желая да отида на връх Столетов, различен споделя на Свети Никола, различен споделя на Шипка. “
След 90-та опитвали да поправят грешката.
Чавдар Ангелов: „ Три пъти са подемани начинания от жители, главно поданици на Казанлък, Габрово, град Шипка, Стара Загора. “ проф. Петко Петков: „ По конституция президентската институция е тази, която има право да трансформира имената на обекти с национално значение. “
Тази седмица стартира следващият опит. Проф. Петков показа книгата си в Софийския университет, а историци и общественици желаеха да се върне името “Свети Никола ”.
Димитър Томов: „ Това е една плодородна и благородна идея. За да се показа пред българската история, общност, актуалност, и да оставим на потомците един исторически факт. “ акад. Константин Косев: „ Когато боравим с историческото познание би трябвало да сме постоянно оптимално прецизни и точни. Това могат да го създадат единствено професионални историци, експерти и по този метод внасят един ред в историческото познание. “ проф. Петко Петков: „ Това е един доста прекрасен късмет, доста прелестен късмет, в едно мъчно време, пределно политизирано и партизирано, българите да покажат, че още могат да сбират силата си, за положителни, позитивни неща . . В момента нямаме написан народен блян. Никой не е питал българите за подобен. А и те мъчно ще го формулират ясно в нашето съвремие. Ето ви една скромна, само че в това време значима цел към, която би могла да се събере националната сила. “ Пенчо Бастрев: поколенията би трябвало да знаят, че Шипка, е място, където би трябвало да бъдем признателни на тези хора. На опълченците и на всички паднали герои. Паметен си остава този връх и няма в никакъв случай да се не помни. “
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ