Странни чуждестранни думи без еквивалент в българския
Знаете ли, че ескимосите имат повече от 64 думи за обозначаване на снега, а албанците 27 думи за мустаците, растящи върху мъжкото (или женското) лице? А знаете ли, че при американското племе индиаанци микмак всеки месец носи доста тъкмо наименование? Например октомври се назовава «wikewikus» или буквално „ времето, когато животните ни стават тлъсти и мързеливи “. Българският е необикновен език, тъй като в него накратко можеш да изразиш куп страсти и неща. Но и в другите езици има думи, които с цел да се опишат на български, е нужно да се впускаш в дълги и пространни пояснения:
Ханяуку (руквангали) – да вървиш на пръсти по горещия пясък.
Собремеса (испански) – времето след обяда или вечерята, когато участниците сладко-сладко си приказват с часове без да стават от масата.
Ретрувай (френски) – наслада от срещата след дълга разлъка с човек или пък разлъка с обичано място.
Валтайнзамкайт (немски) – възприятие на самотност в гората.
Куалачино (италиански) – отпечатък, оставен на масата от студена чаша
Тартъл (шотландски) – объркването, което изпитва човек, когато желае да показа някого на различен и не може да се сети името му.
Катахари итаи (японски) – смях до болки в корема.
Кафуне (португалски) – процесът на нежно глезене на пръстите по непознати коси.
Комореби (японски) – слънчевата светлина, процеждаща се през дърветата.
Мангата (шведски) – блестяща лунна пътека върху вода.
Бъмф (английски) – да се занимаваш с документи (писма, контракти, книжа като цяло), които би трябвало да прочетеш и изучиш, само че от които ти става отвратително скучно.
Серендипити (английски) – способността да си вадиш дълбоки заключения от инцидентни наблюдения, да откриваш това, което не си желал Интуитивна проницателност, която за жалост не имат всички.
Ладрамхайола (ирландско-галски) – ден, прекаран на вятъра, въпреки да си бил възнамерявал голям брой задания.
Слампадато (италиански) – човек, който прекарва прекалено много време в солариум, по тази причина и зиме, и лете е с присъщ тъмно-оранжев цвят.
Сварпафатагбар (шведски) – един тип „ Неуловимият Джо “. Човек, на който звъниш, а в никакъв случай не си подвига слушалката или отиваш при него на работа, само че секретарката споделя, че той преди малко е излязъл.
Цехпелер (немски) – човек, който в никакъв случай не си заплаща сметката. Онази персона, която другарски викаш да обядвате дружно, а сметката плащащ единствено ти. Или си му дал пари назаем, а той в никакъв случай не ги връща. Позната обстановка?
Вар-нам-нихадан (фарси) – да убиеш някого, да го погребеш и да посадиш от горната страна цветя, с цел да скриеш прстъплението.
Безанвил (френски) – показа си, че си решил да прекараш нощта не у дома, а на някое по-приятно място, където се допуска, че ще има секс с всичкитесипоследици. Взимаш си четка за зъби дезодорант, долни дрехи за промяна, парфюм, бръсначка ( и всичко друго, което е нужно). Целият този набор, който носиш, се назовава безанвил.
Гигил (тагалски) – непреодолимото предпочитание да ощипеш или ухапеш своя обичан, провокирано от изблик на усеща.




