10 героични защити в Югоизточна Европа
Знаете ли, че едни от най-интересните и обилни борби в човешката история са се провели точно в Югоизточна Европа? Човешката история познава хиляди сражения, всяко от които е неповторимо единствено по себе си. Многобройни подвизи, геройства, смелост. В тази публикация можете да прочетете за някои от най-вълнуващите отбрани, извършени в Югоизточна Европа:
Термопилите. 480г. прочие Хр.
В борбата при Термопилите, състояла се през 480 година прочие хр., армията на спартанците, водена от Леонид се е била против персийската войска, водачи на която са били Ксеркс, Мирдоний и Хидам. Армията на персийците е към 70 000 индивида, до момента в който спартанците са били доста по-малочислени: 8 000 индивида при започване на борбата. Армията на спартанците е разграничена и Леонид остава да брани прохода отпред на 300 бойци.
Това било изключителна постъпка – самият факт, че 300 души са били задоволително смели, с цел да се изправят против 70 000 и да отстояват позицията си. Знаем какъв е изхода – персийците побеждават, всичките 300 бойци умират.
Обсадите на Перник (1004, 1016г.)
В обсадата над Перник се срещнали войските на българи и византийци. Начело на пернишкият гарнизон, който бил нищо спрямо многочислените византийци, стоял Кракра, до момента в който византийската войска се водела от Василий II. Настъпвайки към Средец, Василий II срещнал един от най-верните самуилови воеводи – Кракра. Това станало след неуспеха на Самуил по долината на Вардар през 1003г. Кракра и пернишкият гарнизон отблъснали ромеите, които подвили опашка към дома. Няколко години по-късно, през 1016г., след кончината на Гаврил Радомир, Василий II повторил грешката си. Отново нападнал Перник – този път обсадата траяла три месеца. И още веднъж се натъкнал на Кракра, който дружно с пернишките бойци разрушили армията му.
Обсадата на Търново (април-юли, 1393г.)
Събитията се развиват в Търново. Начело на търновският гарнизон стои Патриарх Евтимий, а многочислената османска армия е поведена от Сюлейман Челеби. Патриарх Евтимий героично се борил против османските завоеватели, само че след тримесечна блокада бил заставен да съобщи крепостта. Условията били ясни, което приказва, че българите не са имали никакъв късмет за победа. Когато Челеби напуснал града, оставил османски гарнизон, който провел залавянето и убийствата на градските първенци.
Обсадата на Белград (1456г.)
В обсадата на Белград, състояла се през 1456г., армията на Османската империя, водена от Мехмед II наброявала 70 000 и се срещнала с по-малобройната кръстоносна войска на Кралство Унгария, състояща се от 50 000 бойци, които били под управлението на Янош Хуняди, Михай Силажи, Джовани Капистрано.
Белград бил обкръжен от три места. Османските войски разположили деликатно артилерията и речният флот, който да блокира Дунав. Под знамето на кръстоносците, Янош Хуняди събрал към 45,000 бойци и селяни-доброволци, които повел по Дунав. Унгарците елементарно разгромили водната обсада и завзели крепостта. Тук Мехмед II подхванал рисков ход и изпратил еничарите си да щурмуват стените. Те пробили една от секциите на яката цитадела и сполучливо нахлули в града, след това траяли към вътрешната крепост. Това било неточност – по този начин бранителите съумели да запушат пробива и да приклещят и избият нападателите, които били вътре в града. Унгарските селяни почнали да заграбват всичко, което им се изпречи до момента в който не достигнали османския лагер. Там били нападнати от спахиите на Мехмед, само че желанието им за благосъстояния им дало мощ да победят османските конници. По този мотив Мехмед заел цялата си войска, а на Янош Хуняди се наложило да поддържа мародерите. В последвалата борба, османците били разрушени от унгарците.
Обсадата на Гюнс (1532г.)
В обсадата на Гюнс (Кьожек), Унгария се изправили войските на Хабсбургската монархия и Османската империя. Начело на хабсбургите стоял Никола Юришич, който повел сред 7-800 хърватски бойци. От страна на Османската империя били и Ибрахим паша, които предвождали към 100-120,000 души. Ходът на събитията е много забавен – номинална османска победа и стратегическа хабсбургска победа.
В персоналния си дневник, Юришич написал, че чака крепостта да падне за два дни. Хърватите обаче го изненадали – издържали 25. Над 2/3 от тях намерили гибелта си до момента в който избягвали непрекъснатите османски офанзиви. Тогава като че ли в помощ на хърватите, в края на август времето се развалило, което предиздвикало османците да се отдръпват след 17 щурма, а Сюлейман се отказал от завладяването на Виена. Ибрахим паша призовал Юришич в шатрата си и договорил с него официална капитулация – в крепостта трябвало да бъдат позволени 10 османски боеца, които да развеят султанското знаме на непокътнатата най-висока кула, а когато османската войска напуснела региона, можело да бъде свалено. Юришич останал учуден от предлагането, на което нямало по какъв начин да откаже. На 25-ти август съгласно ангажимента Сюлейман изтеглил голямата си войска.
10 героични отбрани в Югоизточна Европа – II част
Автор: Божидара Иванова
