Българското чудо и най-древният език
Знаете ли, че един българин може да организира относително дълъг диалог употребявайки единствено български думи? За множеството представители на други нации това е много сложна задача. Техните езици са цялостни със заемки. Такива се срещат и при нас, в това спор няма, само че въпреки всичко ние сме способни да беседваме доброволно на чист български език. Това е същинско знамение! Наистина е знамение, няма пресилване.
Бебе се излекува от рак, баба му се мо…Nov 23 2019vijti.com
Въпреки няколковековните потисничества, макар упоритите опити да бъде унищожена книжнината ни, ние сме съумели да запазим речта си жива, стройна и красива. Всяко въздействие на чужденци е преодоляно по удивително сполучлив метод. * Това е по този начин тъй като езикът ни е остарял, доста остарял, най-старият в Европа. Благодарение на невероятното ни словесно благосъстояние ние сме в положение да изключим заемките и да употребяваме единствено свои думи.
Странно е да си представим, че речта ни е отеквала по полетата, долините и горите ни по времето когато даже медта и златото още не са били познати. Няма подозрение, че по това време думите на предците ни са били по-различни, само че забележителна част от античният ни речников ресурс е оживял съвсем неизменен. Става дума най-вече за съществени понятия като земя, вода, море, тиня, дом, гора. След време, когато лъжите за предишното ни бъдат отмити, в търсене на най-древната тирада, представители на други нации ще стартират да учат българския език. Благодарение на скритото познание в недрата на нашата тирада, учените ще съумеят да намерят отговор на много загадки и противоречиви въпроси.
Понастоящем нашите вестникари, а и представителите на другите средства за осведомление, употребяват напълно излишно чуждици и по този начин загрозяват езика ни. Лошото е, че младото потомство, което израства с натрапения от вестникарите език, не познава остарялата непорочност и хубост на българския. За младите е станало напълно естествено да използват думи, с които биват заливани ежедневно. Никой не се е заел да опише на подрастващите за славното ни минало, за подвизите на дедите ни и за тяхното достойнство, за невероятното благосъстояние, мощ и античност на българския език.
Кой не би желал да знае, че предците му са били велики хора? Кой не би желал да знае, че носи кръвта на първите благородници? Когато едно дете е възпитано в дух на родолюбие, то ще израсне като осъзната персона, като човек със самочувствие, а ще стане и притежател на добродетели. Възпитанието в родолюбие сплотява обществото. Когато осъзнаем, че сме едно огромно семейство, че сме потомци на еднакъв народ, тогава се появява и любовта към близък, към сънародника. Тази обич може да предотврати доста беди.
По-богатият не би тормозил и унижавал своите служащи. Лекарят би полагал същински грижи за болните си. Пазителите на реда биха правили всичко допустимо, с цел да могат техните братя и сестри да имат спокоен живот. Съдията би съдил почтено и не би разрешил на неприятни хора да купят съвестта му. Не на последно място ръководещите не биха търсили настойници от други по-силни страни и не биха ни продавали на дребно. Ето това би докарало възпитанието в родолюбие.
ВСИЧКИ ДУМИ В ТОВА ПОСЛАНИЕ СА БЪЛГАРСКИ
