Знаеш ли кое те прави различен?
Знаеш ли кое те прави друг?
Обичам да те чувам когато приказваш. Харесва ми гласът ти да минава през всичките ми сетива. Обожавам да ми разказваш, да ми поясняваш, да ми обясняваш, а аз да се любувам. Как е минал денят ти, по какъв начин искаш да покориш нови върхове, какви хрумвания имаш и по какъв начин искаш да ги постигнеш.
Знаеш ли, че в никакъв случай не съм слушала по този начин мъж с интерес?
Може би, тъй като от многото изговорени думи, не видях дейности. Може би, тъй като животът ми трябваше да се унищожи, да мина през всяка болежка, сама, с цел да срещна теб и да те оценя. Може би, тъй като любовта и обичта получиха други измерения с теб. Може би, тъй като просто по този начин е трябвало да стане. Може би, тъй като просто трябваше да се науча.
Да се разсънвам с мисъл за човек, който обичам. Да се любувам на всяка прегръдка. Да целувам. Да галя. Дори когато извърташ взор, и когато си изтощен, и когато си сърдит. Дори тогава да те обичам. Толкова доста съм чела и слушала за обич, и бях построила визия за това по какъв начин се случва.
Истината обаче е друга. При всеки е друго. Всеки има разнообразни условия, разнообразни претенции, по друг метод дава любов, и по друг метод получава.
Знаеш ли кое те прави друг?
Това, че когато задрямвам до теб, светът ми притихва. Бурите, които непрекъснато бушуват в мен стихват. Твоята прегръдка е сигурност. Като малко момиче, обятията ти са обичаното ми място. Така ме караш и да се усещам - като дете.
Знаеш ли кое те прави друг?
Може би съм ти казвала... не съм се усмихвала и смяла с години. Без да пресилвам, и ти го знаеш. Казвал си ми какъв брой нещастна наподобявам в профил и по какъв начин си е личало всичко. Само, в случай че знаех... Само в случай че знаех, че ме наблюдаваш, по-рано щях да протегна ръка. Всъщност може би не... Всяко нещо с времето си, нали по този начин?
Знаеш ли кое те прави друг?
Първата ни среща... Помня всеки подробност. И всяка последваща. Помня по какъв начин ми сподели, че съм доста усмихната. Помня и идващият ден, когато ми сподели, че съм засияла.
Знаеш ли кое те прави друг?
Когато минаваш през мислите ми, всякога си споделям едно и също: " Колко доста те обичам! " Не ми се е случвало до в този момент... Не ми се е случвало. Различен си... Защото тази моя обич идва от сърцето, не от мозъка. И времето не я изтрива, не отслабва, а става все по - мощна, по - мечтана. Любов, която остава.
Автор: Венеция Стоянова
Обичам да те чувам когато приказваш. Харесва ми гласът ти да минава през всичките ми сетива. Обожавам да ми разказваш, да ми поясняваш, да ми обясняваш, а аз да се любувам. Как е минал денят ти, по какъв начин искаш да покориш нови върхове, какви хрумвания имаш и по какъв начин искаш да ги постигнеш.
Знаеш ли, че в никакъв случай не съм слушала по този начин мъж с интерес?
Може би, тъй като от многото изговорени думи, не видях дейности. Може би, тъй като животът ми трябваше да се унищожи, да мина през всяка болежка, сама, с цел да срещна теб и да те оценя. Може би, тъй като любовта и обичта получиха други измерения с теб. Може би, тъй като просто по този начин е трябвало да стане. Може би, тъй като просто трябваше да се науча.
Да се разсънвам с мисъл за човек, който обичам. Да се любувам на всяка прегръдка. Да целувам. Да галя. Дори когато извърташ взор, и когато си изтощен, и когато си сърдит. Дори тогава да те обичам. Толкова доста съм чела и слушала за обич, и бях построила визия за това по какъв начин се случва.
Истината обаче е друга. При всеки е друго. Всеки има разнообразни условия, разнообразни претенции, по друг метод дава любов, и по друг метод получава.
Знаеш ли кое те прави друг?
Това, че когато задрямвам до теб, светът ми притихва. Бурите, които непрекъснато бушуват в мен стихват. Твоята прегръдка е сигурност. Като малко момиче, обятията ти са обичаното ми място. Така ме караш и да се усещам - като дете.
Знаеш ли кое те прави друг?
Може би съм ти казвала... не съм се усмихвала и смяла с години. Без да пресилвам, и ти го знаеш. Казвал си ми какъв брой нещастна наподобявам в профил и по какъв начин си е личало всичко. Само, в случай че знаех... Само в случай че знаех, че ме наблюдаваш, по-рано щях да протегна ръка. Всъщност може би не... Всяко нещо с времето си, нали по този начин?
Знаеш ли кое те прави друг?
Първата ни среща... Помня всеки подробност. И всяка последваща. Помня по какъв начин ми сподели, че съм доста усмихната. Помня и идващият ден, когато ми сподели, че съм засияла.
Знаеш ли кое те прави друг?
Когато минаваш през мислите ми, всякога си споделям едно и също: " Колко доста те обичам! " Не ми се е случвало до в този момент... Не ми се е случвало. Различен си... Защото тази моя обич идва от сърцето, не от мозъка. И времето не я изтрива, не отслабва, а става все по - мощна, по - мечтана. Любов, която остава.
Автор: Венеция Стоянова
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ