Руснаци „владеят“ централни улици в София, докато в ЕС ценят националните си герои
Знаем за функционалностите на водещите институции в България и какъв брой значими са те за нас, само че обръщали ли сме внимание на личностите, чиито имена носят улиците, на които се намират нашият Парламент, Министерски съвет, Президентство и даже Конституционен съд?
Ако не, то БГНЕС реши да ви запознае по-задълбочено личностите, които стоят зад тези имена и даже си позволихме да създадем параленост с други столици, болшинството от които европейски, въпреки всичко Европейският съюз е нашето семейство, нали?
Сградата на Народното събрание, намираща се на „ бул. Цар Освободител “, е една от първите публични здания, издигнати в следосвобожденския интервал, като до края на 1884 година постройката е приключена. Проектът е предоставен на виенския проектант от славянски генезис - Константин Йованович, който учи в Австрия и Швейцария и проектира постройката на сръбския парламент в Белград.
Нашето Народно заседание се намира на бул. Цар Освободител, което е прозвището на Александър Николаевич Романов-император на Русия, цар на Полша и Велик княз на Финландия (1855-1891). Александър II е прочут с промените, които прави в съветското общество, стремейки се да разчупи консервативните правила, на които се основава властването на татко му Николай I. Отмяната на крепостното право в действителност донася на Александър II и прозвището му „ Цар Освободител ”. Той обръща изключително внимание на Източния въпрос и по-специално на усилване съветското въздействие на Балканите. Това е повода императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/, чиято война се трансформира в Освободителна за България.
Страната ни си има и друга постройка, в която от скоро се коват законите за България, и това е някогашният Партиен дом, намиращ се на бул. „ Княз Александър Дондуков “. В непосредствена непосредственост се намират постройките на Президентството и на Министерския съвет, образувайки тъй наречените „ триъгълник на властта “, а когато чужденец пусне навигация, с цел да открие този триъгълник, то вписва името на съветския офицер княз Александър Дондуков. Той е участник в Руско-турската война през 1877-1878г. и в основаването на Княжество България. По време на пребиваването по наши земи поддържа интензивно всенародното придвижване на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес, спомага за недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия, както и взе участие в работата на Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция(1879), която е наш главен закон до 1947 година
С тези съветски имена няма по какъв начин да не отскочим до Москва, с цел да забележим къде се намират техните институции и дали са последвали нашия образец да кръстят улиците си с имена на видни – да вземем за пример български, владетели. В историческия комплекс Московски кремъл са ситуирани точно и редицата значими структури за държавната власт - държавната Дума и Съвета на федерацията, държавното управление на Руската федерация, както и резиденцията на президента. На улиците „ Охотний Ряд “ както и „ Болшая Димитровка “ се намират и част от тези значими институции, само че нито една от тях не носи името на изтъкнат съветски (или чужд) държател.
В нашата съседка Румъния също институциите не носят името на характерен за страната властник - Народното събрание, именуван още „ Дом на народа “, се намира на улица „ Извор “.
Нека да забележим по какъв начин стоят нещата във Виена. Сградата на австрийския парламент е основана по план на Теофил вон Хансен и се намира на улица „ Dr. Karl Renner-Ring “. Карл Ренер е австрийски политик и правист от Социалдемократическата работническа партия на Австрия. Той постоянно е именуван " бащата на републиката ", тъй като управлява първото държавно управление на Република Германия - Австрия и Първата австрийска република през 1919 и 1920 година, и още веднъж е решителен за основаването на сегашната Втора република след рухването на нацистка Германия през 1945 година, ставайки първият й президент след Втората международна война.
Брюксел, столицата на Белгия, е седалище на голям брой интернационалните организации – и най-много основните институции на Европейски Съюз - Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. Сградата на Европейския парламент се намира на улица „ Wiertz 60 “, която в действителност носи името на Antoine Wiertz - прочут белгийски художник и ваятел. Приживе той се радва на поддръжката на белгийската страна, която в подмяна на картините му оказва помощ в построяването на персоналното му студио / дом в Брюксел (сега музей Wiertz), където художникът работи върху изкуството и писанията си като аскет.
Австрия и Белгия отдават заслужена респект на своите държавници и създатели, като кръщават централни за своите столици улици на тяхно име. В България това липсва - към момента имената на съветски държавници блестят в центъра на столицата ни, а това не го откриваме реципрочно в Московска Русия. /БГНЕС




