Защо се прозяваме
Знаем какво всекидневно провокира една дълга и хубава прозявка - изморени сме, скучаем или пък някой към нас се прозява. Но какъв е физиологичният смисъл от това? Защото знаем, че всяко нещо в тялото ни и в природата има своето значение и аргументи.
През годините са съществували разнообразни теории, които се пробват да обяснят явлението. Една от тях е дефицитът на О2, само че тя наподобява към този момент е развенчана и актуалните трендове се разграничават от тази догадка.
Сега учените е разделят на два лагера. Едните считат, че прозявките са директно свързани с терморегулацията на мозъка ни, а другите откриват някакви към момента незнайни обществени функционалности на този акт.
Основател на първата доктрина е доктор Андрю Галъп от Принстънския университет. Той открил, че както хората, по този начин и животните се прозяват повече при хладно време и по-малко, когато е горещо. По този метод те осигурявали приток на студен въздух към мозъка си за изстудяване.
Но съгласно доктор Адриан Гугисберг от Женева, резултатът от прозявката върху температурата на мозъка е прекомерно дребна, с цел да оправдае това деяние. Той счита, че прозяването има най-вече обществена функционалност и служи за предаване на информация сред обособените човеци.
От опит знаем какъв брой заразни са прозявките и това се следи освен при индивида, само че и при животните. Но какво обръщение предава тялото ни на близките, остава забулено в тайнственост.
През годините са съществували разнообразни теории, които се пробват да обяснят явлението. Една от тях е дефицитът на О2, само че тя наподобява към този момент е развенчана и актуалните трендове се разграничават от тази догадка.
Сега учените е разделят на два лагера. Едните считат, че прозявките са директно свързани с терморегулацията на мозъка ни, а другите откриват някакви към момента незнайни обществени функционалности на този акт.
Основател на първата доктрина е доктор Андрю Галъп от Принстънския университет. Той открил, че както хората, по този начин и животните се прозяват повече при хладно време и по-малко, когато е горещо. По този метод те осигурявали приток на студен въздух към мозъка си за изстудяване.
Но съгласно доктор Адриан Гугисберг от Женева, резултатът от прозявката върху температурата на мозъка е прекомерно дребна, с цел да оправдае това деяние. Той счита, че прозяването има най-вече обществена функционалност и служи за предаване на информация сред обособените човеци.
От опит знаем какъв брой заразни са прозявките и това се следи освен при индивида, само че и при животните. Но какво обръщение предава тялото ни на близките, остава забулено в тайнственост.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ