Консумацията на плодове при диабет или висока кръвна захар
Знаем, че при диабет потреблението на захар би трябвало да се заобикаля, както и знаем, че плодовете съдържат плодова захар, която също може да увеличи стойностите на кръвната глюкоза. Но плодовете са една от най-полезните храни, и освен поради това, при диабет или просто по-висока кръвна захар, не значи, че би трябвало да се заобикалят. Всъщност, потреблението даже на сладки, зрели плодове не влияе върху организма по същия метод както обработените артикули, захарните и сладкарски произведения. Защо?
Вероятно, тъй като природата си знае работата и захарите в плодовете са " опаковани " в защитна обвивка от фибри и вода, а фибрите забавят отделянето им в кръвообращението – или с други думи казано, фибрите работят като средство за удължено освобождение на захарта в кръвта. Освен това плодовите захари са заобиколени от потребни субстанции като полифеноли, витамини и минерали, които са скъпи за организма и здравето. А и консумацията на плодове, потвърдено от мета-анализ в Nutrition Reviews1, намалява риска от сърдечно-съдови и други болести.
Нещо повече, при различен мета-анализ от 19 рандомизирани следени проучвания, оповестен в Frontiers in Endocrinology2, се открива, че консумирането на цели свежи и сушени плодове в умерени количества доста намалява кръвната глюкоза на гладно.
Реакцията на всеки човек към плодовете обаче е друга, обръщат внимание специалисти и по тази причина при потреблението им кръвната глюкоза би трябвало да се наблюдава, най-малко до момента в който не се откри, кои плодове по какъв начин се отразяват на стойностите ѝ самостоятелно. За задачата е задоволително тя да се ревизира един до два часа след изразходване на плод с обичаен глюкомер - несъмнено, при положение, че не се организира непрестанен екран за кръвна глюкоза (CGM).
Как могат плодовете да бъдат част от храненето при нараснала кръвна захар?
Далеч по-спокойни бихме били, в случай че разполагаме с някой трик по какъв начин да хапваме вкусни и, уви, сладки плодове. И подобен трик има – смесването им с други храни, което би могло да подсигурява понижаването на гликемичното натоварване, написа Puls.bg. Затова напрамире плодовата торта не е подобаващата при висока кръвна захар - комбинацията захар с нишесте е рискова в тази ситуация, само че потреблението на плод с шепа ядки е правилото, което взема решение задачата. Освен ядки може да се употребява извара, скир, кисело мляко, сирене, фъстъчено масло...
Не бива да се не помни обаче, че умереността остава основна и въпреки всичко би трябвало да се внимава с количеството плодове, които се изяждат едновременно, а и като цяло за деня. До три порции цели плодове на ден, разпределени за целия ден, не биха навредили. За една порция се приема да вземем за пример една междинна по величина ябълка или праскова.
Освен захарта, би трябвало да се вземат поради и калориите. Това е второто предписание за случая – в случай че плодовете са част от изчислената калорийна граница за деня, това е супер, само че в случай че идват в плюс, значи би трябвало да се поограничи нещо друго в менюто или то да се преизчисли. Истината е, че при добре построен хранителен проект не просто е допустимо да се предотвради диабетът от положение на предиабет, само че даже и да му се повлияе продължително.
И по този начин, кои плодове са най-подходящи при диабет или висока кръвна захар?
По принцип, всички, в случай че се съблюдават горните две правила. Но при плодовете с ниско наличие на захар можем от време на време да " отпуснем калкулатора ". Плодовете с по-ниско наличие на захар включват горски плодове, киви и мандарини, цитрусовите като цяло.
Ето един лист с плодове с ниско гликемично натоварване за несъмнено количество, който би могъл да е от изгода:
Къпина – 120 г, към 8 г въглехидрати, ГИ 25 → ГН 2,0
Малина – 120 г, към 7 г въглехидрати, ГИ 32 → ГН 2,2
Череши – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 22 → ГН 3,1
Грейпфрут – 150 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 25 → ГН 3,2
Кайсии – 120 г, към 10 г въглехидрати, ГИ 34 → ГН 3,4
Сливи – 130 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 40 → ГН 4,4
Ягоди – 150 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 41 → ГН 4,5
Нар – 100 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 35 → ГН 4,6
Праскова – 130 г, към 12 г въглехидрати, ГИ 42 → ГН 5,0
Ябълка – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 38 → ГН 5,3
Круша – 130 г, към 15 г въглехидрати, ГИ 38 → ГН 5,7
Киви – 120 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 50 → ГН 5,5
Портокал – 130 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 42 → ГН 5,9
Боровинки – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 53 → ГН 7,4
Диня – 150 г съдържат към 11 г въглехидрати, ГИ 72 → ГН 7,9
Пъпеш (жълт канталуп) – 150 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 65 → ГН 8,5
Грозде – 120 г, към 16 г въглехидрати, ГИ 59 → ГН 9,4
*Стойностите варират съгласно зрелостта и сорта!
Малко информация за ГИ и ГН
Гликемичният показател (ГИ) демонстрира какъв брой бързо и какъв брой внезапно дадена храна покачва кръвната захар, по отношение на с чистата глюкоза. Колкото по-нисък е ГИ, толкоз по-бавно се покачва кръвната захар, колкото по-висок е толкоз по-рязко и повече се отразява на стойностите ѝ. Това, което би трябвало да се има поради при диабет и инсулинова устойчивост, е, че храните с висок ГИ водят до бърз пик в кръвната захар, което може да е неподходящо за положението. ГИ под 55 се приема за невисок, сред 56–69 – за междинен, над 70 – за висок. Чистата глюкоза има стойност 100.
Обикновено по-преработените храни имат по-висок ГИ, а тези с повече фибри или мазнини – по-нисък.
ГИ обаче не демонстрира цялостното влияние върху кръвната захар. Гликемичното натоварване (ГН) регистрира и скоростта на влияние, и количеството глюкоза на порция. Например динята има висок ГИ (80), само че една порция съдържа толкоз малко въглехидрати, че гликемичното ѝ натоварване остава ниско, единствено 7,9. Затова се счита, че ГН дава по-точна визия за действителното влияние на храната. ГН под 10 се приема за ниско, сред 11-19 – за приблизително, над 20 – за високо.
Вероятно, тъй като природата си знае работата и захарите в плодовете са " опаковани " в защитна обвивка от фибри и вода, а фибрите забавят отделянето им в кръвообращението – или с други думи казано, фибрите работят като средство за удължено освобождение на захарта в кръвта. Освен това плодовите захари са заобиколени от потребни субстанции като полифеноли, витамини и минерали, които са скъпи за организма и здравето. А и консумацията на плодове, потвърдено от мета-анализ в Nutrition Reviews1, намалява риска от сърдечно-съдови и други болести.
Нещо повече, при различен мета-анализ от 19 рандомизирани следени проучвания, оповестен в Frontiers in Endocrinology2, се открива, че консумирането на цели свежи и сушени плодове в умерени количества доста намалява кръвната глюкоза на гладно.
Реакцията на всеки човек към плодовете обаче е друга, обръщат внимание специалисти и по тази причина при потреблението им кръвната глюкоза би трябвало да се наблюдава, най-малко до момента в който не се откри, кои плодове по какъв начин се отразяват на стойностите ѝ самостоятелно. За задачата е задоволително тя да се ревизира един до два часа след изразходване на плод с обичаен глюкомер - несъмнено, при положение, че не се организира непрестанен екран за кръвна глюкоза (CGM).
Как могат плодовете да бъдат част от храненето при нараснала кръвна захар?
Далеч по-спокойни бихме били, в случай че разполагаме с някой трик по какъв начин да хапваме вкусни и, уви, сладки плодове. И подобен трик има – смесването им с други храни, което би могло да подсигурява понижаването на гликемичното натоварване, написа Puls.bg. Затова напрамире плодовата торта не е подобаващата при висока кръвна захар - комбинацията захар с нишесте е рискова в тази ситуация, само че потреблението на плод с шепа ядки е правилото, което взема решение задачата. Освен ядки може да се употребява извара, скир, кисело мляко, сирене, фъстъчено масло...
Не бива да се не помни обаче, че умереността остава основна и въпреки всичко би трябвало да се внимава с количеството плодове, които се изяждат едновременно, а и като цяло за деня. До три порции цели плодове на ден, разпределени за целия ден, не биха навредили. За една порция се приема да вземем за пример една междинна по величина ябълка или праскова.
Освен захарта, би трябвало да се вземат поради и калориите. Това е второто предписание за случая – в случай че плодовете са част от изчислената калорийна граница за деня, това е супер, само че в случай че идват в плюс, значи би трябвало да се поограничи нещо друго в менюто или то да се преизчисли. Истината е, че при добре построен хранителен проект не просто е допустимо да се предотвради диабетът от положение на предиабет, само че даже и да му се повлияе продължително.
И по този начин, кои плодове са най-подходящи при диабет или висока кръвна захар?
По принцип, всички, в случай че се съблюдават горните две правила. Но при плодовете с ниско наличие на захар можем от време на време да " отпуснем калкулатора ". Плодовете с по-ниско наличие на захар включват горски плодове, киви и мандарини, цитрусовите като цяло.
Ето един лист с плодове с ниско гликемично натоварване за несъмнено количество, който би могъл да е от изгода:
Къпина – 120 г, към 8 г въглехидрати, ГИ 25 → ГН 2,0
Малина – 120 г, към 7 г въглехидрати, ГИ 32 → ГН 2,2
Череши – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 22 → ГН 3,1
Грейпфрут – 150 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 25 → ГН 3,2
Кайсии – 120 г, към 10 г въглехидрати, ГИ 34 → ГН 3,4
Сливи – 130 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 40 → ГН 4,4
Ягоди – 150 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 41 → ГН 4,5
Нар – 100 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 35 → ГН 4,6
Праскова – 130 г, към 12 г въглехидрати, ГИ 42 → ГН 5,0
Ябълка – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 38 → ГН 5,3
Круша – 130 г, към 15 г въглехидрати, ГИ 38 → ГН 5,7
Киви – 120 г, към 11 г въглехидрати, ГИ 50 → ГН 5,5
Портокал – 130 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 42 → ГН 5,9
Боровинки – 120 г, към 14 г въглехидрати, ГИ 53 → ГН 7,4
Диня – 150 г съдържат към 11 г въглехидрати, ГИ 72 → ГН 7,9
Пъпеш (жълт канталуп) – 150 г, към 13 г въглехидрати, ГИ 65 → ГН 8,5
Грозде – 120 г, към 16 г въглехидрати, ГИ 59 → ГН 9,4
*Стойностите варират съгласно зрелостта и сорта!
Малко информация за ГИ и ГН
Гликемичният показател (ГИ) демонстрира какъв брой бързо и какъв брой внезапно дадена храна покачва кръвната захар, по отношение на с чистата глюкоза. Колкото по-нисък е ГИ, толкоз по-бавно се покачва кръвната захар, колкото по-висок е толкоз по-рязко и повече се отразява на стойностите ѝ. Това, което би трябвало да се има поради при диабет и инсулинова устойчивост, е, че храните с висок ГИ водят до бърз пик в кръвната захар, което може да е неподходящо за положението. ГИ под 55 се приема за невисок, сред 56–69 – за междинен, над 70 – за висок. Чистата глюкоза има стойност 100.
Обикновено по-преработените храни имат по-висок ГИ, а тези с повече фибри или мазнини – по-нисък.
ГИ обаче не демонстрира цялостното влияние върху кръвната захар. Гликемичното натоварване (ГН) регистрира и скоростта на влияние, и количеството глюкоза на порция. Например динята има висок ГИ (80), само че една порция съдържа толкоз малко въглехидрати, че гликемичното ѝ натоварване остава ниско, единствено 7,9. Затова се счита, че ГН дава по-точна визия за действителното влияние на храната. ГН под 10 се приема за ниско, сред 11-19 – за приблизително, над 20 – за високо.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ