Китайският роувър Чанъе-5 откри трилиони тонове вода на Луната
Знаем, че на Луната има вода, само че не знаем по какъв начин е попаднала там, къде се намира и по какъв начин се придвижва. С помощта на данните, събрани от роувъра Чанъе 5, китайските учени откриха, че дребни стъклени топчета може би са мястото, където се намира водата в лунната почва. Оказва се, че те могат да съдържат големи количества вода – към 270 милиарда тона.
По повърхността на Луната са разпръснати дребни капчици стъкло, формирани преди няколко милиарда години от удари на метеорити. Изпарилите се минерали са се охладили и са образували стъкловидни частици с диаметър единствено няколко десетки или стотици микрометри. Анализът на почвените проби, взети от Луната, сподели, че тези топчета съдържат много огромно количество вода.
Първите доказателства за съществуването на вода на Луната датират от 90-те години на предишния век, когато орбитални сонди на НАСА я откриват в непрекъснато тъмните кратери на полюсите. Последвалите данни удостоверяват съществуването на вода на спътника и отвън тъмната страна. Въпреки това произходът и държанието на тази вода към момента остават неразбираеми. Учените към този момент разполагат с нова информация след разбора на 1,7-килограмоваta проба от реголит, оповестява Space.
Според учените преди милиарди години Луната е била изцяло суха. Но продължителното бомбардиране от заредените частици на слънчевия вятър е довело до образуването на вода на повърхността. Тази реакция продължава и до през днешния ден, като водородните атоми се съединяват с кислородните молекули в реголита, с цел да образуват H2O. Част от тази вода се изпарява, когато Луната се нагрява от слънчевите лъчи. След това повърхността още веднъж поема влага през нощта. Източникът на това навлажняване обаче не може да бъде слънчевият вятър, защото процесът е прекомерно бърз.
Авторите на новото проучване допускат, че стъклените топчета могат да служат като резервоари, от които водата се освобождава в изсъхналата повърхнина през студената и тъмна лунна нощ. Резултатите от разбора демонстрират, че тези стъклени частици съдържат доста повече влага, в сравнение с се е смятало до момента. Освен това анализът демонстрира, че в продължение на няколко години навътре в тези топчета може да се натрупа доста количество вода, което се освобождава още по-бързо.
Учените са на мнение, че горните 12 метра от лунната почва съдържат до 270 милиарда тона вода. Химическият ѝ състав подхожда на този, който се получава при взаимоотношението със слънчевия вятър – за което свидетелстват изотопите, присъстващи на Слънцето.
Тази вода може да се употребява освен за обитаване на естествения сателит на Земята и за построяването на пълноценни станции на Луната, само че и за производството на ракетно гориво.
