Знаем, че много българи (по ред странни причини) реагират със

Знаем, че доста българи (по ред странни причини) реагират със смеещ се емотикон на вести за убити украинци и бомбардирани лечебни заведения. Нечовешко е, знам. Само че огромна част от тях реагират по този начин, тъй като не имат вяра, че е истина и това е техния метод да кажат: „ хаха, добър опит, не ви се получи “. Показват нещо като „ щит “ против това, което си мислят, че е неистина.

Освен това за тях жертвите нямат лице, нямат имена, те са единствено статистика, постоянно хората са реагирали с лекост на статистиката. Как беше…?—„ Смъртта на един е покруса, гибелта на милиони – статистика “. 

Но ето, че се появи вест за един… „ човек “ ми е мъчно да го нарека, за един субект, за една биологична единица, която живее в „ Хаджи Димитър “ и, съгласно очевидци, пребива дами – в случай че е по този начин, евентуално го прави, с цел да се разсее от обстоятелството, че е мръсотия в човешко тяло. 

Описанието в материала е задоволително в детайли и дава име (горе-долу, букви поне) и лице на жертвата. Последната. Която е украинка. Реакцията на хората, на българите под тази вест е реакция на потрес и отвращение. Логично. Изведнъж насилието става видно, насилникът не е просто „ евентуален “, а е доста, доста съответен, с лице, име, с изложение на издевателствата му (прочетете материала деликатно и разберете какви хора вървят измежду нас), само че най-много липсва детайлът на подозрението – т.е.: не седят двайсет или трийсет четирихилядници да пишат по 10 материала дневно по какъв начин това не е правилно и е неистина и по какъв начин от еди-кое си посолство ви промиват мозъка. 

И хората реагират човешки на страданието, не търсят интрига, не търсят под вола теле, виждат нещата каквито са. 

Има мнозина, които споделят, че поддържат Русия във войната и не харесват украинците, НО…

… даже и те са извънредно възмутени от този „ мъж “, който се изживява като бияч и е обезобразил дамата от пердах. Било тя украинка или не. Искат наказване за причинителя, съчувстват на жертвата. Все още не е тъкмо равнището на емпатията, до което ни се желае да сме, само че е показателно, че липсват ли платените неистини, хората реагират като хора. 

Когато насилието има лице, а не е обгърнато в митове и агитация, се приема остро и с наказание от българите. Когато жертвата е човек с лице, усеща и страсти, а не статистика, българите реагират като всеки различен – със съчувствие. 

Разбира се, че има „ хора “, които се радват на това, че „ мъж “ е пребил украинка, само че те са много по-малко, в действителност са напълно  малко и знаем, че такава слама съществува във всяка страна. Те са неспасяеми, а и евентуално самите те са като насилника. 

Тревожното е… описаното в репортажа – държанието на служителите на реда, с които насилникът се хихикал дружно, тупали се по рамото, наричал ги „ сътрудници “ (понеже е бил водач в Министерство на вътрешните работи болница!). Това е човек с престъпни регистрации, а те показват непосредственост. Всичко е позволено, с цел да спасят обстановката, само че той към този момент е бил овладян, не е имало „ обстановка “. Кому е било нужно да се демонстрира другарство с престъпно проявен, одеве пребил до загуба на схващане жена?

Защо за самата жертва научаваме не от известие на Министерство на вътрешните работи, а от медиите? Цитат: „ Информацията за случая се появи на първо време в БНР, по-късно Министерство на вътрешните работи я удостовери пред Българска телеграфна агенция. И на двете места акцентът беше барикадиралият се, а пътем се загатваше, че преди този момент е изведена жена „ за която има подозрения, че е станала жертва на принуждение “ “.

Цитат: „ Когато подадохме сигнала, пристигнаха 25 служители на реда, две коли за спешна помощ и пожарна кола. Дойде и психолог. Не за пребитата жена, а да успокоява барикадиралия се “, описват съседите “.

????

Още един откъс: „ Последните 3 часа от „ акцията “ минали в смешки и закачки. Гигов и служителите на реда се потупвали по рамото и се наричали един различен „ сътрудник “.

„ Обясняваше им, че украинката е „ от друго стадо “, а те са сътрудници и служителите на реда одобрително хихикаха “, описват съседите. Казал още, че от 3 дни я бие и „ у тъпия вход няма никой, дето да му каже „ копче “ “.

И за край: „ Въпреки информацията, че е арестуван, О.Г.  си е вкъщи и шумно ремонтира вратата на жилището си “.

Какво излиза? Че не българите са някакви нискочели неспасяеми субекти, които се радват на непознатото страдалчество, а са лъгани от орди четирихилядници и просто не имат вяра, че насилието в Украйна се случва. 

Това едно. Второ, хората, които (за съжаление) са в някаква управителна роля да ползват закона, са точно тези от нас, които не хаят, които се хихикат с нарушителя, които го тупат по рамото, щото е „ сътрудник “. А „ политиците “ ни (не мога да не ги сложа в кавички) са тези от нас, които получават копейки да закрилят пропагандата и четирихилядниците (че и те самите са част от тях). 

Та, има късмет, има лъч вяра, стига оня режим най-сетне да бъде погубен и пипалата на кремълската ламя най-сетне да изсъхнат. И тогава ще видите, че русофилията е единствено в два типа: 1.) най-обикновена рублофилия; и 2.) заблудена от пропагандата, а пропагандата се храни с пари и въздействие, почине ли ламята, ще секне. А с това и русофилията ще стане на пепел. И тогава може би към този момент ще забележим същинското си лице – като герои от Андерсенова приказка, когато проклятието над тях е вдигнато, тъй като злата магьосница, която го е направила, е убита. 

Искрено се надявам потърпевшата да се възвърне бързо – и физически, и душевен – повече да не претърпява сходни инциденти; насилникът да получи това, което написа в закона и, в случай че може без „ сътрудник “, туптене по рамото и кикотене. Искрено се надявам това да бъде последната му жертва. И все по-малко жертви на сходни „ мъже “ да има оттук нататък, а който не може да живее с жена, не му става или е убитак, който би трябвало да си демонстрира „ силата “ на по-слаби от него, да се научи, че по-добре да си откри някакво занимание да си избива експанзията, с цел да не му го намерят в Софийския.