Как е възникнала вселената?
Знаем, че живеем в разширяваща се галактика. Това значи, че цялата галактика става по-голяма с всеки минал ден. Това също значи, че в предишното нашата Вселена е била по-малка, в сравнение с е през днешния ден. Превъртете тази лента обратно задоволително и физиката допуска, че нашата галактика в миналото е била безпределно дребна, безпределно плътна точка – сингулярност. Повечето физици считат, че тази точка се е разширила при Големия гърмеж, само че защото цялата известна физика се разпада в рисковите условия, които са преобладавали в ранното детство на нашата Вселена, е мъчно да се каже с убеденост какво се е случило в тези най-ранни моменти от Вселената.
През по-голямата част от историята на Вселената тя е била осеяна с сходни небесни обекти като сегашните – те просто са били по-близо един до различен. Например, когато нашата Вселена е била на по-малко от 380 000 години, размерът на Вселената е бил към милион пъти по-малък, в сравнение с е през днешния ден, и е имала междинна температура от към 10 000 келвина. Била е толкоз гореща и плътна, като плазма, положение на материята, при което атомите се раздират на протони, неутрони и електрони. Въпреки това, срещаме плазми в доста други обстановки в космоса и на Земята, тъй че имаме много положително схващане за това какво съставляват.
Но колкото по-назад се връщаме, толкоз по-сложна става физиката. Когато Вселената е единствено на дузина минути, тя била интензивна чорба от протони, неутрони и електрони, към момента ръководена от същата физика, която използваме, с цел да разберем нуклеарните бомби и нуклеарните реактори. Ако обаче погледнем обратно даже по-рано, нещата стават в действителност шаблонизирани. Когато се опитваме да разберем Вселената, когато е била на по-малко от една секунда, нямаме доктрина на физиката, която да може да се оправи с безумно високите температури и налягания, които е претърпяла Вселената. Всичките ни теории за физиката се разпадат и ние нямаме визия по какъв начин работят частиците, силите и полетата в тези условия.
Физиците могат да начертаят растежа на космоса, употребявайки общата доктрина на относителността на Айнщайн, която свързва наличието на космоса с неговата история на разширение. Но теорията на Айнщайн съдържа съдбовен минус. Ако следваме общата доктрина на относителността до нейното дефинитивно умозаключение, тогава в краен интервал от време в предишното цялата ни галактика е била натъпкана в една единствена, безпределно плътна точка. Това е известно като сингулярността на Големия гърмеж.
Сингулярността постоянно се дефинира като „ началото “ на вселената: Но това въобще не е начало. Математически, сингулярността при Големия гърмеж не ни споделя, че Вселената е почнала там. Вместо това ни споделя, че самата обща доктрина на относителността се е разпаднала и е изгубила своята предсказваща и обяснителна мощ. Физиците от дълго време знаят, че общата доктрина на относителността е непълна. Тя не може да изясни гравитацията при висока мощ или при дребни мащаби, известна като квантова гравитация. С други думи, с цел да разберем изцяло най-ранните моменти от Вселената, имаме потребност от нова физика. За страдание сега ни липсва такава физика.
Имаме няколко претенденти за квантовата гравитация, като струнната доктрина и примковата квантова гравитация, само че тези теории не са изцяло създадени, да не приказваме за тествани. Но в случай че някоя от тези теории е вярна, те могат да ни кажат забавни неща за ранната галактика. В случая на примкова квантова гравитация, сингулярността се заменя с парче пространство-време с краен размер. В теорията на струните, в това време, нашата галактика произлиза от „ пейзаж “ от вероятни вселени. Също по този начин е допустимо нашият Голям гърмеж да съществува единствено като една от безкрайна поредност от вселени, умножаващи се до безкрайност в мултивселена.
Само по-нататъшният прогрес в теоретичната физика ще помогне да се проясни мътността на тези вероятни хрумвания. Но има и различен проблем: може в никакъв случай да не разберем какво е предизвикало Големия гърмеж. В най-ранните си моменти даже самите ни показа за времето и пространството се разпадат. В такива рискови мащаби естествени, ежедневни понятия като „ начало “ и „ преди “ може даже да нямат смисъл.
