Какво пише в Санстефанския мирен договор: Мечтата, убита на Берлинския конгрес СНИМКИ
Знаем, че през днешния ден Трети март е националния ни празник, на който преди 148 години България се освобождава от Османската империя. Знаете ли обаче, че съгласно контракта - подписан сред Русия и Османската империя, страната ни е трябвало да има изход на Бяло море. Защо това не се е случило?
Договорът е подписан към 17 ч. на 3 март (19 февруари остарял стил)[2] 1878 година в Сан Стефано - през днешния ден квартал на Истанбул.
Всъщност, договрът е подписан и поставя край на Руско-турската война (1877 – 1878). Договорът обаче не е финален и следва утвърждението на Великите сили по това време. Разговорите по отношение на контракта се случват на Берлинския конгрес през 1878 година, когато се взема решение и Източния въпрос. Тогава България е мощно ощетена откъм територии.
Подписването на Санстефанския кротичък контракт
Какво се споделя в Санстефанския кротичък контракт?
Санстефански предварителен (предварителен) контракт
подписан сред Русия и Турция на 19 февруари (по нов жанр – 3 март) 1878 г
Преамбюл
Негово величество Императорът на Русия и Негово величество Императорът на османците, водени от желанието да възвърнат и обезпечат своите страни с благодеянията на мира, а също да предотвратят нови затруднения, които биха могли да застрашат този мир, назначиха в качеството на свои пълномощници, с цел да открият, сключат и подпишат прелиминарен кротичък контракт:
- От страна на Н.В. съветския император – граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Н.В. и господин Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор.
- От страна на Н.В. имератора на османците – Сафвет паша, министър на външните работи и Садулах бей, дипломат на Н.В. при немския императорски двор.
Които, като размениха своите компетенции, в откритата надлежна форма, се съгласиха за следните членове на контракта:
.........
Чл. 6. България ще бъде самостоятелно, подвластно княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция. Окончателните граници на българското княжество ще се открият от една руско-турска комисия преди Румелия да бъде опразнена от съветските войски. Тази комисия в работата си ще вземе поради нужното изменение на общото очертание на границите, съгласно корените на народността на множеството погранични поданици, съгласно с главните положения на мира... Пространството на княжество България е показано в общи черти в тук приложената карта...
Карта на България съгласно Санстефанския предварителен контракт:
Чл. 7. Князът на България ще се избира от популацията свободно и ще се удостовери от Портата (турското правителство) и Силите (Великите сили). Никой член от царстващите династии на Великите Европейски Сили не може да бъде определен за княз на България...
Чл. 8. Турската армия няма да обитава повече в България... До образуването на локална милиция... съветските войски ще окупират страната и ще оказват подпомагане в случай че е належащо... Това военно завладяване (окупация) ще има подобен период от 2 години.
Числото на съветския окупационен корпус... не може да бъде повече от 50 000 души; окупираната земя ще заплаща разноските за поддържането на тази армия.
Чл. 9. Количеството на годишния налог, който България ще заплаща на Турция..., ще се дефинира посредством съглашение сред Русия, турското държавно управление и другите европейски държавни управления...
Чл. 11. Турски и други земевладелци, които биха отишли да живеят вън от княжеството (България), ще могат да задържат недвижимия си парцел в княжеството...
Чл. 17. Пълна и неограничена прошка ще дарува Високата Порта (турското правителство) на всички отомански жители, които са се компрометирали в последните събития...
Чл. 19. Военното обезщетение и загубите породени на Русия, които Н.В. съветския император желае и които Високата Порта (турското правителство) се задължава да заплати, са следните:… общо 1 милиард и 410 милиона рубли.
Като взема във внимание финансовите усложнения на Турция, Н.В. съветския император се съгласи да размени изплащането на по-голямата част от горната със следните териториални отстъпки:… онази част от Бесарабия, която Русия отстъпи по силата на Парижкия контракт от 1856 година..
.........
Сан Стефано, 19 февруари, (3 март по нов стил) 1878 година
Подписали: граф Игнатиев, господин Нелидов, Савфет паша, Судалах бей
На процедура - Санстефанска България е " самостоятелно, подвластно княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция ", чиито граници са тези, които са досега и Македония. Така България би трябвало да има изход на две морета - Черно и Бяло.
Да, само че Великите сили не утвърждават това. Обединеното кралство и Австро-Унгария се афишират срещу него, заявявайки че Русия сама е решила Източния въпрос в своя изгода, без да се допита до западните Велики сили. Заедно с Обединеното кралство, Италия и Франция се афишират мощно срещу изход на България на Бяло море, под предлог че ще бъде употребен от Русия, с цел да окаже въздействие над Средиземноморието и морските сили в Европа.
Така стартира подготовка за боен спор, а отношението на Русия с Обединеното кралство и Австро-Унгария да обмисли контракта, защото не може да си разреши още една война незабавно след края на тази с Османската империя. По същото време Германия предлага ходатайство сред английската и съветската страна, за отбягване на огромна всеобща война.
На 27 април 1878 година съветското държавно управление взима решение да извърши настояванията на Австро-Унгария по отношение на България, за да избегне спора. Главни съперници на решението са граф Игнатиев и канцлерът Александър Горчаков, само че мненията им не се слагат на дневен ред.
В същото време санстефанският прелиминарен кротичък контракт среща неодобрението и на прилежащите на княжество България балкански страни. Сърбия желае Видин и изявява искания за Македония, а Румъния стачкува по отношение на прекосяването на Южна Бесарабия към Русия и на Северна Добруджа към Румъния. Гърция също има териториални недоволства по отношение на включването на Македония и Тракия в българската страна.
През юни–юли 1878 година Великите сили дефинитивно орязват териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред.
В последна сметка, България е разграничена на две - Княжество България и Източна Румелия. Останалото е история.
Ето и фотоси от текста на Санстефанския кротичък контракт. (пресниман превода на Санстефанския контракт на български език, както е бил оповестен в изданието “Принос към дипломатическата история на България 1878 - 1925 ” от 1925 година, том 1, страници от 306 до 316, създател лекар Б. Кесяков) (оригиналът на Санстефанския кротичък контракт, написан на френски (това е езикът на дипломацията по това време), е недосегаем и се пази в съветския държавен архив)
Договорът е подписан към 17 ч. на 3 март (19 февруари остарял стил)[2] 1878 година в Сан Стефано - през днешния ден квартал на Истанбул.
Всъщност, договрът е подписан и поставя край на Руско-турската война (1877 – 1878). Договорът обаче не е финален и следва утвърждението на Великите сили по това време. Разговорите по отношение на контракта се случват на Берлинския конгрес през 1878 година, когато се взема решение и Източния въпрос. Тогава България е мощно ощетена откъм територии.
Подписването на Санстефанския кротичък контракт Какво се споделя в Санстефанския кротичък контракт?
Санстефански предварителен (предварителен) контракт
подписан сред Русия и Турция на 19 февруари (по нов жанр – 3 март) 1878 г
Преамбюл
Негово величество Императорът на Русия и Негово величество Императорът на османците, водени от желанието да възвърнат и обезпечат своите страни с благодеянията на мира, а също да предотвратят нови затруднения, които биха могли да застрашат този мир, назначиха в качеството на свои пълномощници, с цел да открият, сключат и подпишат прелиминарен кротичък контракт:
- От страна на Н.В. съветския император – граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Н.В. и господин Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор.
- От страна на Н.В. имератора на османците – Сафвет паша, министър на външните работи и Садулах бей, дипломат на Н.В. при немския императорски двор.
Които, като размениха своите компетенции, в откритата надлежна форма, се съгласиха за следните членове на контракта:
.........
Чл. 6. България ще бъде самостоятелно, подвластно княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция. Окончателните граници на българското княжество ще се открият от една руско-турска комисия преди Румелия да бъде опразнена от съветските войски. Тази комисия в работата си ще вземе поради нужното изменение на общото очертание на границите, съгласно корените на народността на множеството погранични поданици, съгласно с главните положения на мира... Пространството на княжество България е показано в общи черти в тук приложената карта...
Карта на България съгласно Санстефанския предварителен контракт:
Чл. 7. Князът на България ще се избира от популацията свободно и ще се удостовери от Портата (турското правителство) и Силите (Великите сили). Никой член от царстващите династии на Великите Европейски Сили не може да бъде определен за княз на България...
Чл. 8. Турската армия няма да обитава повече в България... До образуването на локална милиция... съветските войски ще окупират страната и ще оказват подпомагане в случай че е належащо... Това военно завладяване (окупация) ще има подобен период от 2 години.
Числото на съветския окупационен корпус... не може да бъде повече от 50 000 души; окупираната земя ще заплаща разноските за поддържането на тази армия.
Чл. 9. Количеството на годишния налог, който България ще заплаща на Турция..., ще се дефинира посредством съглашение сред Русия, турското държавно управление и другите европейски държавни управления...
Чл. 11. Турски и други земевладелци, които биха отишли да живеят вън от княжеството (България), ще могат да задържат недвижимия си парцел в княжеството...
Чл. 17. Пълна и неограничена прошка ще дарува Високата Порта (турското правителство) на всички отомански жители, които са се компрометирали в последните събития...
Чл. 19. Военното обезщетение и загубите породени на Русия, които Н.В. съветския император желае и които Високата Порта (турското правителство) се задължава да заплати, са следните:… общо 1 милиард и 410 милиона рубли.
Като взема във внимание финансовите усложнения на Турция, Н.В. съветския император се съгласи да размени изплащането на по-голямата част от горната със следните териториални отстъпки:… онази част от Бесарабия, която Русия отстъпи по силата на Парижкия контракт от 1856 година..
.........
Сан Стефано, 19 февруари, (3 март по нов стил) 1878 година
Подписали: граф Игнатиев, господин Нелидов, Савфет паша, Судалах бей
На процедура - Санстефанска България е " самостоятелно, подвластно княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция ", чиито граници са тези, които са досега и Македония. Така България би трябвало да има изход на две морета - Черно и Бяло.
Да, само че Великите сили не утвърждават това. Обединеното кралство и Австро-Унгария се афишират срещу него, заявявайки че Русия сама е решила Източния въпрос в своя изгода, без да се допита до западните Велики сили. Заедно с Обединеното кралство, Италия и Франция се афишират мощно срещу изход на България на Бяло море, под предлог че ще бъде употребен от Русия, с цел да окаже въздействие над Средиземноморието и морските сили в Европа.
Така стартира подготовка за боен спор, а отношението на Русия с Обединеното кралство и Австро-Унгария да обмисли контракта, защото не може да си разреши още една война незабавно след края на тази с Османската империя. По същото време Германия предлага ходатайство сред английската и съветската страна, за отбягване на огромна всеобща война.
На 27 април 1878 година съветското държавно управление взима решение да извърши настояванията на Австро-Унгария по отношение на България, за да избегне спора. Главни съперници на решението са граф Игнатиев и канцлерът Александър Горчаков, само че мненията им не се слагат на дневен ред.
В същото време санстефанският прелиминарен кротичък контракт среща неодобрението и на прилежащите на княжество България балкански страни. Сърбия желае Видин и изявява искания за Македония, а Румъния стачкува по отношение на прекосяването на Южна Бесарабия към Русия и на Северна Добруджа към Румъния. Гърция също има териториални недоволства по отношение на включването на Македония и Тракия в българската страна.
През юни–юли 1878 година Великите сили дефинитивно орязват териториите на българската страна според предварителните секрети съглашения на Русия с Австро-Унгария и Англия, Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред.
В последна сметка, България е разграничена на две - Княжество България и Източна Румелия. Останалото е история.
Ето и фотоси от текста на Санстефанския кротичък контракт. (пресниман превода на Санстефанския контракт на български език, както е бил оповестен в изданието “Принос към дипломатическата история на България 1878 - 1925 ” от 1925 година, том 1, страници от 306 до 316, създател лекар Б. Кесяков) (оригиналът на Санстефанския кротичък контракт, написан на френски (това е езикът на дипломацията по това време), е недосегаем и се пази в съветския държавен архив)
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ