Как Русия се опитва да отнеме Индия от Великобритания
Знаехте ли, че при започване на XIX в. съветска войска потегля на поход, с цел да отнеме Индия от Англия?
И единствено убийството на съветския император Павел Първи ѝ лишава шанса това да стане.
През февруари 1801 година над 22 хиляди казаци под командването на атаман Матвей Платов потеглят от донските степи на невиждан поход през централна Азия и Афганистан към Индия.
Заради напъните на император Александър I да очерни името на татко си индийският поход се прочува като утопична случка на смахнат и безразсъден монарх.
Много детайлности от тази експедиция съзнателно се не помнят. Не всички знаят да вземем за пример, че походът на казаците е бил единствено дребна част от планувано руско-френско навлизане в Индия, създадено от самия Наполеон Бонапарт.
Разочарование от англичаните
През последното десетилетие на XVIII в. стремежите на всички европейски монарси имат една цел – да унищожат революционна Франция, тъй че нейните заразителни хрумвания да не се разпространят в техните страни.
Владимир Боровиковски/Държавна Третяковска изложба
В тези война взе участие и съветската империя. Суворов прави блестящи походи – италианския и швейцарския, а ескадрата на Ушаков се устремява на „лов“ за французи в Средиземноморието.
С течение на времето обаче император Павел I стартира да се убеждава от ден на ден, че опълчването на французите не дава безусловно нищо на Русия. И до момента в който съветските войски проливат кръвта си, англичаните и австрийците остават в сянка зад техния тил и се възползват от плодовете на успехите.
Последната капка, която прелива чашата, е завземането на Малта от Англия през 1800 година. След като овладяват френския гарнизон на острова, англичаните освен не го връщат на малтийските рицари, само че и незабавно го трансформират в своя колония и военноморска база. Павел, който е Велик Магистър на ордена, приема това като персонално огорчение.
Дружба с Наполеон
Павел скъсва съюзническите връзки с британците и стартира да търси доближаване с предходния съперник – Франция, която с подготвеност му спомага.
НаполеонJacques-Louis David/National Gallery of Art
Първият консул на Френската република Наполеон Бонапарт освобождава 6000 съветски пленени бойци и тържествено, със знамената и оръжията, ги изпраща вкъщи. Този жест е високо оценен от съветския император и той на собствен ред даже прогонва от страната френския крал в заточение Луи XVIII, на който по-рано е дал леговище.
Страните за взаимни дейности срещу Англия, която съгласно тях е главният източник на интриги и брожения в Европа. „С вашия заповедник ние ще променим лицето на света!“, споделя Наполеон на съветския дипломат в Париж.
Вариантът за десант на Албиона незабавно е отритнат – даже обединеният руско-френски флот има слаби шансове срещу „господарката на моретата“.
Тогава Наполеон създава и предлага проект за взаимен удар на двете страни против главния източник на английското благосъстояние – Индия, която той заплашва да завоюва от времето на египетската си акция.
Планът на похода
Според проекта френски контингент, наброяващ 35 хиляди бойци с предоставената му лека артилерия, би трябвало да стигне до Астрахан, където да се съедини с 35-хилилядна съветска войска (15 000 пехота, 10 000 конница и 10 000 казаци).
През Каспийско море обединените руско-френски войски е трябвало от Астрахан да стигнат до персийския Астрабад (съвременния Горган). За целия първи стадий от този поход – от границите на Франция до Персия – са планувани 80 дни.
Getty Images
През втория стадий с дълготрайност 50 дни съюзническите войски би трябвало да преминат по суша от Астрабад до афганистанските градове Херат, Фарах и Кандахар и от север да излязат на територията на актуален Пакистан, а по-късно да се насочат към вътрешността на региона.
Освен 70-хилядната руско-френска войска в похода би трябвало да се включат съветският далекоизточен флот и обособен отряд от казаци, който единствен от всички войски съумява да се насочи към Индия.
По предложение персонално на Павел експедицията би трябвало да бъде управлявана от военачалник (от 1804 година маршал) Андре Масен.
Поход на обречените?
Походът на казашката армия на атамана Матвей Платов е първата фаза от взаимната интервенция. Той не е бил, макар наложеното мнение, непринудено решение на императора, а се е подготвял дълго и доста усърдно.
Матвей ПлатовАлександър Орловски/Държавен исторически музей
На 28 февруари (по настоящия календар на 13 март) 1801 година казаците потеглят от Дон към Оренбург. Откъдето би трябвало да се насочат през казахските степи, земите на Хивинското ханство и Бухарското емирство (съвременните Туркменистан и Узбекистан) и откакто преодолеят Афганистан, да стигнат до територията на актуален Пакистан.
Въпреки разпространяването мнение този маршрут въобще не е тера инкогнита (terra incognita) за съветските казаци. Руската дипломация е положила старания да откри другарски връзки с номадите от казахските степи.
Русия има съмнения, че отношението на хивинските и бухарските управници към казаците може да не е толкоз отзивчиво и открива съюзнически връзки с техния комшия – Ташкентската страна, която е подготвена да даде на войската хранителни запаси и водачи в Афганистан.
Нахлуването в Индия и разделянето ѝ
Когато стартира индийският поход, английското владичество в Индия не може да се дефинира като мощно. Източноиндийската компания, която е колонизирала района, управлява по това време единствено източните и южните територии на полуострова.
При удобно протичане на похода казашките елементи би трябвало да стигнат до владенията на страната на сикхите, а също и до най-голямата страна в Индостан – Маратхската империя. И първата, и втората дълги години дават отпор на английския експанзионизъм и биха могли да имат, в случай че не съюзническа позиция към новия състезател в Индия, то доброжелателно неутрална позиция.
William Heath/National Army Museum
Числеността на английските войски, разпръснати из индийските владения на Източноиндийската компания подхожда на числеността на казаците – над 22 хиляди без да се брои слабото опълчение, мобилизирано от локалното население.
Те нямат огромни шансове против казаците на Платов и 70-хилядния корпус на Масен. Нещо повече, Павел и Наполеон разчитат войската им да се нараснали с доброволци от народите, угнетени от британците.
След разгрома на Източноиндийската компания, се е предполагало, че французите ще се укрепят в южната част на полуострова, а руснаците ще наложат въздействието си в северната му част.
Плановете се провалят
Съдбата обаче не отрежда плануваното навлизане да стане факт. На 11 (23) март 1801 година император Павел I е погубен при скрит план, в който дейна роля изиграва Англия. Казаците на Платов са върнати вкъщи с един от първите укази на новия император Александър I.
Убийството на Павел ПървиСвободни източници
Наполеон гневно на гибелта на съветския си съдружник: „Не ме уцелиха през третия нивоз (нивоз е месец от френския революционен календар и става дума за покушението на 24 декември 1800 година, зад което, съгласно съмненията, са стояли британците), само че ме уцелиха в Санкт Петербург“.
Историята прави внезапен завой. Русия още веднъж ще се причисли към антифренската коалиция и ще понесе още не едно горчиво проваляне преди съветски войски да завземат Париж.
Британците пък през идващите десетилетия ще разгромят страната на маратхите и сикхите и на процедура ще си подсигурява господството над Индия доникъде на XX век.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
И единствено убийството на съветския император Павел Първи ѝ лишава шанса това да стане.
През февруари 1801 година над 22 хиляди казаци под командването на атаман Матвей Платов потеглят от донските степи на невиждан поход през централна Азия и Афганистан към Индия.
Заради напъните на император Александър I да очерни името на татко си индийският поход се прочува като утопична случка на смахнат и безразсъден монарх.
Много детайлности от тази експедиция съзнателно се не помнят. Не всички знаят да вземем за пример, че походът на казаците е бил единствено дребна част от планувано руско-френско навлизане в Индия, създадено от самия Наполеон Бонапарт.
Разочарование от англичаните
През последното десетилетие на XVIII в. стремежите на всички европейски монарси имат една цел – да унищожат революционна Франция, тъй че нейните заразителни хрумвания да не се разпространят в техните страни.
Владимир Боровиковски/Държавна Третяковска изложба В тези война взе участие и съветската империя. Суворов прави блестящи походи – италианския и швейцарския, а ескадрата на Ушаков се устремява на „лов“ за французи в Средиземноморието.
С течение на времето обаче император Павел I стартира да се убеждава от ден на ден, че опълчването на французите не дава безусловно нищо на Русия. И до момента в който съветските войски проливат кръвта си, англичаните и австрийците остават в сянка зад техния тил и се възползват от плодовете на успехите.
Последната капка, която прелива чашата, е завземането на Малта от Англия през 1800 година. След като овладяват френския гарнизон на острова, англичаните освен не го връщат на малтийските рицари, само че и незабавно го трансформират в своя колония и военноморска база. Павел, който е Велик Магистър на ордена, приема това като персонално огорчение.
Дружба с Наполеон
Павел скъсва съюзническите връзки с британците и стартира да търси доближаване с предходния съперник – Франция, която с подготвеност му спомага.
НаполеонJacques-Louis David/National Gallery of Art
Първият консул на Френската република Наполеон Бонапарт освобождава 6000 съветски пленени бойци и тържествено, със знамената и оръжията, ги изпраща вкъщи. Този жест е високо оценен от съветския император и той на собствен ред даже прогонва от страната френския крал в заточение Луи XVIII, на който по-рано е дал леговище.
Страните за взаимни дейности срещу Англия, която съгласно тях е главният източник на интриги и брожения в Европа. „С вашия заповедник ние ще променим лицето на света!“, споделя Наполеон на съветския дипломат в Париж.
Вариантът за десант на Албиона незабавно е отритнат – даже обединеният руско-френски флот има слаби шансове срещу „господарката на моретата“.
Тогава Наполеон създава и предлага проект за взаимен удар на двете страни против главния източник на английското благосъстояние – Индия, която той заплашва да завоюва от времето на египетската си акция.
Планът на похода
Според проекта френски контингент, наброяващ 35 хиляди бойци с предоставената му лека артилерия, би трябвало да стигне до Астрахан, където да се съедини с 35-хилилядна съветска войска (15 000 пехота, 10 000 конница и 10 000 казаци).
През Каспийско море обединените руско-френски войски е трябвало от Астрахан да стигнат до персийския Астрабад (съвременния Горган). За целия първи стадий от този поход – от границите на Франция до Персия – са планувани 80 дни.
Getty Images През втория стадий с дълготрайност 50 дни съюзническите войски би трябвало да преминат по суша от Астрабад до афганистанските градове Херат, Фарах и Кандахар и от север да излязат на територията на актуален Пакистан, а по-късно да се насочат към вътрешността на региона.
Освен 70-хилядната руско-френска войска в похода би трябвало да се включат съветският далекоизточен флот и обособен отряд от казаци, който единствен от всички войски съумява да се насочи към Индия.
По предложение персонално на Павел експедицията би трябвало да бъде управлявана от военачалник (от 1804 година маршал) Андре Масен.
Поход на обречените?
Походът на казашката армия на атамана Матвей Платов е първата фаза от взаимната интервенция. Той не е бил, макар наложеното мнение, непринудено решение на императора, а се е подготвял дълго и доста усърдно.
Матвей ПлатовАлександър Орловски/Държавен исторически музей
На 28 февруари (по настоящия календар на 13 март) 1801 година казаците потеглят от Дон към Оренбург. Откъдето би трябвало да се насочат през казахските степи, земите на Хивинското ханство и Бухарското емирство (съвременните Туркменистан и Узбекистан) и откакто преодолеят Афганистан, да стигнат до територията на актуален Пакистан.
Въпреки разпространяването мнение този маршрут въобще не е тера инкогнита (terra incognita) за съветските казаци. Руската дипломация е положила старания да откри другарски връзки с номадите от казахските степи.
Русия има съмнения, че отношението на хивинските и бухарските управници към казаците може да не е толкоз отзивчиво и открива съюзнически връзки с техния комшия – Ташкентската страна, която е подготвена да даде на войската хранителни запаси и водачи в Афганистан.
Нахлуването в Индия и разделянето ѝ
Когато стартира индийският поход, английското владичество в Индия не може да се дефинира като мощно. Източноиндийската компания, която е колонизирала района, управлява по това време единствено източните и южните територии на полуострова.
При удобно протичане на похода казашките елементи би трябвало да стигнат до владенията на страната на сикхите, а също и до най-голямата страна в Индостан – Маратхската империя. И първата, и втората дълги години дават отпор на английския експанзионизъм и биха могли да имат, в случай че не съюзническа позиция към новия състезател в Индия, то доброжелателно неутрална позиция.
William Heath/National Army Museum Числеността на английските войски, разпръснати из индийските владения на Източноиндийската компания подхожда на числеността на казаците – над 22 хиляди без да се брои слабото опълчение, мобилизирано от локалното население.
Те нямат огромни шансове против казаците на Платов и 70-хилядния корпус на Масен. Нещо повече, Павел и Наполеон разчитат войската им да се нараснали с доброволци от народите, угнетени от британците.
След разгрома на Източноиндийската компания, се е предполагало, че французите ще се укрепят в южната част на полуострова, а руснаците ще наложат въздействието си в северната му част.
Плановете се провалят
Съдбата обаче не отрежда плануваното навлизане да стане факт. На 11 (23) март 1801 година император Павел I е погубен при скрит план, в който дейна роля изиграва Англия. Казаците на Платов са върнати вкъщи с един от първите укази на новия император Александър I.
Убийството на Павел ПървиСвободни източници
Наполеон гневно на гибелта на съветския си съдружник: „Не ме уцелиха през третия нивоз (нивоз е месец от френския революционен календар и става дума за покушението на 24 декември 1800 година, зад което, съгласно съмненията, са стояли британците), само че ме уцелиха в Санкт Петербург“.
Историята прави внезапен завой. Русия още веднъж ще се причисли към антифренската коалиция и ще понесе още не едно горчиво проваляне преди съветски войски да завземат Париж.
Британците пък през идващите десетилетия ще разгромят страната на маратхите и сикхите и на процедура ще си подсигурява господството над Индия доникъде на XX век.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ