"Унищожителят на светове", пожертван от родината си: кой е Робърт Опенхаймер
" Знаехме, че светът няма да бъде същият. Няколко души се смееха, няколко плакаха. Повечето хора мълчаха. "
Така разказва Робърт Опенхаймер детонацията - в 5:29 ч., на 16 юли 1945 година - на първата атомна бомба. Три седмици след теста в пустинята Хорнада дел Муерто ( " Пътят на мъртвеца " ) в Ню Мексико, Съединени американски щати, други ще бъдат хвърлени над Хирошима и Нагасаки в Япония, а жертвите може да надвишават 220 хиляди Мъжът, дал описанието, ще остане в историята като " бащата " на тази бомба. След Хирошима някои от сътрудниците му празнуват; той не е на себе си.
В същия от 1966 година обаче основният воин продължава: " Спомних си репликата от индуисткото писание, " Бхагавад Гита " ; Вишну се пробва да убеди принца, че би трябвало извърши дълга си и с цел да го впечатли, приема своята многоръка форма и споделя: " Сега станах Смъртта, унищожителят на световете. " Предполагам, че всички сме мислили по този начин, по един или различен метод. "
" Бхагавад Гита " или " Песента на Бога " e част от големия епос на санскрит, " Махабхарата ". Няма доказателства, че е изричал тези думи, с които нашумява (всъщност не го твърди и той, а единствено споделя, че си го мислел). Но те припомнят, че индивидът, преобразил 21 в., не се вписва в клишето за " злия талант " макар нещастието, която предизвиква, и резултата ѝ върху Студената война.
Вярно е единствено " талант ": някои историци го назовават един от най-умните хора, живели в миналото. Човек с разностранни ползи, безредни връзки и податливост да попада в клопките на политиката, в последните си две десетилетия " бащата на бомбата " се трансформира в изкупителна жертва в " лова на вещици " на сенатор Маккарти. Там се озовава поради лутането сред науката и битката вярата в обществената правдивост, едно извънредно другарство и една бурна връзка.
Правила и условия за присъединяване в играта " Опенхаймер "
Да се разболееш поради минерали
Юлиус Опенхаймер идва в Съединени американски щати през 1988 година Със брачната половинка си, художника Ела Фридман, основава заможно семейство с един наследник: той носи и неговото име, само че в Съединени американски щати го назовават Джулиъс (оттам и Дж. (J) пред името Робърт, с което е известен). Родителите му са евреи, само че членуват в мощно демократична организация, която предизвиква етиката пред религиозността. В обвързвано с организацията учебно заведение дребният Робърт, роден през 1904 година, се счита за звездата на класа.
В Ню Йорк израства, заобиколен от хубост: гледа картини на известни художници освен в дома си, купени с натрупващото се положение на татко му, само че и в фамозни галерии.
Обича лирика, само че и минерали: толкоз, че, изпратен на летен лагер и предан на ползите си, той рядко поддържа връзка с децата, а на отмора в Европа, откакто е признат в " Харвард ", се разболява от колит таман в търсене на минерали. Налага му се да отсрочи " Харвард " с година; тогава, до момента в който се възвръща, попада на хълма с учебно заведение в Лос Аламос, Ню Мексико. Там по-късно ще е и ръководеният от него център, основал бомбата.
Труден за другарство
И в " Харвард " той наваксва бързо, кара спомагателни курсове. Способността му да усвоява нова информация е за преподавателите му; по-късно ще научи санскрит, ще развива интереса си към източната философия, и ще усвои холандски за седмици, с цел да изнесе лекция в страната.
Общуването с него обаче е мъчно. Не се схваща с сътрудниците си в " Харвард ", въпреки сполучливо да приключва химия (твърди се, че опитал да токсини един от преподавателите с ябълка). Не е известен и в Гьотинген, където приключва физика през 1927 година: лекар е едвам на 23 години. Всъщност не Гьотинген, а Кеймбридж е първото му предпочитание, само че непохватността му при лабораторните опити го отчуждава още повече от другите. Негов непосредствен другар, Франсис Фъргюсън, споделя, че по време на тяхна среща в Париж той бил в меланхолия и опитал да удуши Фъргюсън, когато чул, че ще се дами за приятелката си.
В Германия обаче, въпреки и нехаресван поради прекомерния си възторг и непрекъснатото спиране на лекциите, той се оказва заобиколен от хора, които скоро се трансформират в международни имена във физиката: от Макс Борн и Вернер Хайзенберг до Енрико Ферми и Едуард Телър. Последният ще съсипе кариерата му няколко десетилетия по-късно. Но през 20-те тези времена наподобяват далеч; тогава за три години разгласява 16 разработки в теоретичната физика.
С " Опенхаймер " Кристофър Нолан стигна до лимита на IMAX и изобрети нова камера
Голямата обич
Няколко години по-късно Опенхаймер се озовава в Калифорнийския университет в Бъркли, в средата на 30-те години на предишния век. На Западния бряг той се увлича по леви хрумвания за трудова и обществена правдивост. На празнества се среща с хора, които обичат политиката и се вълнуват от нея, измежду тях - професорът по френски език Хокан Шевалие, с който постоянно разисква радикални мисли. Тогава не знае какъв брой пагубни ще са за кариерата му както почтените срещи за обяд, по този начин и решението да ги премълчи.
Много по-бързо се виждат последствията от запознанството му със студентка по медицина, Джийн Тадлок. Дотогава Опенхаймер е свенлив, този опит му е отдалечен. С нея идват и срещите на комунистическата партия, които той също посещава. Опенхаймер се среща с текстовете на Маркс. Двамата набират средства за Гражданската война с Испания. Брат му към този миг се е включил към партията - нещо, което самият Робърт няма да направи.
ФБР знаят за това. Към 1941 година, преди навлизането на Съединени американски щати във Втората международна война, Опенхаймер към този момент е " оперативно забавен " на контраразузнаването, тъй като е видян на събитията. Вече има и нова - бурна - връзка, която се трансформира в брак: с биолога (и също част от компартията) Кити Пюнинг. Не стопира да съвместява интереса си към обществено прогресивните хрумвания с проучванията в Бъркли върху теоретичната астрономия, нуклеарната и квантовата физика.
" Бащинството " на бомбата
Настоява, че не се интересува от политика. С левите си увлечения и репутацията на неразговорлив академик не наподобява на военните среди като най-надеждния човек за плана " Манхатън " - създаването, довела до първата атомна бомба.
Не по този начин мисли генерал-лейтенант Лесли Гроувс, в миналото надзиравал построяването на Пентагона и оказала се началник на плана дни преди Съединени американски щати да влязат във войната. Гроувс упорства на Опенхаймер, застъпва се зад него пред военните и службите: известният със способността си от време на време да работи съвсем без да яде (в ранните си години и при огромна концентрация) академик няма никакъв управителен опит, само че генералът е впечатлен т големите му знания. Успява да се наложи - в това число тъй като концепциите му за верижна реакция в бомбата звучи безапелационно на отбранителната общност; изключително когато Съединени американски щати се надпреварват с нацистка Германия.
Опенхаймер има думата и в посочването на мястото. През 1942 година той се оказва шеф на изследователския план в Лос Аламос, където се озовава акто тийнеджър. По негова концепция армията купува учебното заведение на рид в Лос Аламос и разрешава 6000 души (повечето - в армията), с съоръжение, да се настанят в лабораторията. Казва на Едуар Телър: " Само нуклеарна бомба може да откъсне Хитлер от завоеванията му в Европа. " Опенхаймер носи униформа в Лос Аламос, с цел да подчертае символиката на момента и да утвърди престижа си.
Към 1945 година самоубийството на Хитлер допуска, че бомбата надали ще бъде употребена против нацистка Германия. Опенхаймер още счита, че атомното оръжие ще завърши с всички войни. Месеци първия тест в 5:29 в Лос Аламос мнозина въпреки всичко считат, че бомбата може да е завършек на Третия райх.
На 6 август Опенхаймер е посрещнат с овации в залата за събрания в Лос Аламос. И той, и други учени обаче стартират да осъзнават отговорността. Опенхаймер се опълчва на създаването на евентуално по-мощни оръжия като водородната бомба; приканва за шерване на отговорността за нуклеарната сила в света и надзор на оръжейната конкуренция. Казва пред президента Александър Труман, че ръцете му са изцапани с кръв. Труман, взел участие (за разлика от Опенхаймер) във вземането на решението за стартирането на бомбата, не желае да го вижда повече.
Червената диря
Всъщност той от самото начало схваща отговорността на работата си и прекъсва връзките си с комунистите. Към края на 1942 година обаче той прави неточност: вечеря със остарелия си другар Шевалие в Калифорния, когато чува от него предложение да споделя американска информация с " другия съдружник " против Хитлер - Съветския съюз. Опенхаймер отхвърля, само че против него се обръща фактът, че взема решение да не каже на никого за диалога. Освен това възобновява връзката си с Джийн Татлок.
Седмици след срещата с Труман Джон Едгар Хувър, първият шеф на ФБР, изпраща на президента писмо, в което показва увереността си, че Опенхаймер е сътрудник на комунистите и че към момента има контакти. За осем години ФБР изготвя 1000 страници в досието му. Работата се форсира, откакто през 1949 година с атомна бомба се снабдява и Съветският съюз; службите позволяват, че някой от Съединени американски щати им предава информация. Това е правилно, само че няма доказателства, че го прави и Опенхаймер.
Към 1947 година той става шеф на Института за перспективни проучвания в Принстън. Люис Строс, мъжът в борда на института, който го наема и който има връзки до политическия връх във Вашингтон, влиза в спор с него за университетски въпроси. Строс е и последовател на водородната бомба, а разногласията с Опенхаймер по тематиката и за бъдещия метод към нуклеарните оръжия разсънват съмненията му, че тогавашната звезда е болшевик и руски агент; предупреждваа и Труман, и Хувър.
Заедно с него и Хувър, против Опенхаймер застава и радетелят на водородната бомба Едуард Телър. По време на лекция на 17 февруари 1953 година Опенхаймер приказва пред Съвета за външни връзки и споделя, че " епохата на потайността за нуклеарните оръжия " би трябвало да завърши и че двата " спорпиона в бутилка ", Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, могат единствено да се избият взаимно. Месеци по-късно вечеря с приятеля си Шевалие, медиатора на комунистите, в Париж, до момента в който е наблюдаван от ФБР след сигнала на Строс.
Краят
В епохата на маккартизма и параноята за комунистите всичко това е задоволително за лишаване на достъпа до систематизиране на информация. Опенхаймер апелира и против него стартира позорен развой, траял месец.
Защитниците му споделят пред съда, че Опенхаймер е потвърдил патриотизма и че доста други хора се увличат по комунизма през миналите две десетилетия. Признава за диалозите си с Шевалие и с контактите (дори до момента в който е женен) с Джийн Татлок. Едуард Телър насочва унищожителни рецензии към Опенхаймер, който бил недоверчив още в Лос Аламос.
Следващото десетилетие до гибелта си от рак през 1967 година Опенхаймер прекарва в огромна степен на Вирджинските острови в усамотение. За поддръжниците си той остава страдалец, осъзнал отговорността си за основаването на бомбата. И частичното реабилитиране, което следва - Джон Кенеди го кани в Белия дом на вечеря, Линдън Джонсън му дава менал. Разрешителното му за достъп до секретна информация в никакъв случай не е възобновено.
Така разказва Робърт Опенхаймер детонацията - в 5:29 ч., на 16 юли 1945 година - на първата атомна бомба. Три седмици след теста в пустинята Хорнада дел Муерто ( " Пътят на мъртвеца " ) в Ню Мексико, Съединени американски щати, други ще бъдат хвърлени над Хирошима и Нагасаки в Япония, а жертвите може да надвишават 220 хиляди Мъжът, дал описанието, ще остане в историята като " бащата " на тази бомба. След Хирошима някои от сътрудниците му празнуват; той не е на себе си.
В същия от 1966 година обаче основният воин продължава: " Спомних си репликата от индуисткото писание, " Бхагавад Гита " ; Вишну се пробва да убеди принца, че би трябвало извърши дълга си и с цел да го впечатли, приема своята многоръка форма и споделя: " Сега станах Смъртта, унищожителят на световете. " Предполагам, че всички сме мислили по този начин, по един или различен метод. "
" Бхагавад Гита " или " Песента на Бога " e част от големия епос на санскрит, " Махабхарата ". Няма доказателства, че е изричал тези думи, с които нашумява (всъщност не го твърди и той, а единствено споделя, че си го мислел). Но те припомнят, че индивидът, преобразил 21 в., не се вписва в клишето за " злия талант " макар нещастието, която предизвиква, и резултата ѝ върху Студената война.
Вярно е единствено " талант ": някои историци го назовават един от най-умните хора, живели в миналото. Човек с разностранни ползи, безредни връзки и податливост да попада в клопките на политиката, в последните си две десетилетия " бащата на бомбата " се трансформира в изкупителна жертва в " лова на вещици " на сенатор Маккарти. Там се озовава поради лутането сред науката и битката вярата в обществената правдивост, едно извънредно другарство и една бурна връзка.
Правила и условия за присъединяване в играта " Опенхаймер " Да се разболееш поради минерали
Юлиус Опенхаймер идва в Съединени американски щати през 1988 година Със брачната половинка си, художника Ела Фридман, основава заможно семейство с един наследник: той носи и неговото име, само че в Съединени американски щати го назовават Джулиъс (оттам и Дж. (J) пред името Робърт, с което е известен). Родителите му са евреи, само че членуват в мощно демократична организация, която предизвиква етиката пред религиозността. В обвързвано с организацията учебно заведение дребният Робърт, роден през 1904 година, се счита за звездата на класа.
В Ню Йорк израства, заобиколен от хубост: гледа картини на известни художници освен в дома си, купени с натрупващото се положение на татко му, само че и в фамозни галерии.
Обича лирика, само че и минерали: толкоз, че, изпратен на летен лагер и предан на ползите си, той рядко поддържа връзка с децата, а на отмора в Европа, откакто е признат в " Харвард ", се разболява от колит таман в търсене на минерали. Налага му се да отсрочи " Харвард " с година; тогава, до момента в който се възвръща, попада на хълма с учебно заведение в Лос Аламос, Ню Мексико. Там по-късно ще е и ръководеният от него център, основал бомбата.
Труден за другарство
И в " Харвард " той наваксва бързо, кара спомагателни курсове. Способността му да усвоява нова информация е за преподавателите му; по-късно ще научи санскрит, ще развива интереса си към източната философия, и ще усвои холандски за седмици, с цел да изнесе лекция в страната.
Общуването с него обаче е мъчно. Не се схваща с сътрудниците си в " Харвард ", въпреки сполучливо да приключва химия (твърди се, че опитал да токсини един от преподавателите с ябълка). Не е известен и в Гьотинген, където приключва физика през 1927 година: лекар е едвам на 23 години. Всъщност не Гьотинген, а Кеймбридж е първото му предпочитание, само че непохватността му при лабораторните опити го отчуждава още повече от другите. Негов непосредствен другар, Франсис Фъргюсън, споделя, че по време на тяхна среща в Париж той бил в меланхолия и опитал да удуши Фъргюсън, когато чул, че ще се дами за приятелката си.
В Германия обаче, въпреки и нехаресван поради прекомерния си възторг и непрекъснатото спиране на лекциите, той се оказва заобиколен от хора, които скоро се трансформират в международни имена във физиката: от Макс Борн и Вернер Хайзенберг до Енрико Ферми и Едуард Телър. Последният ще съсипе кариерата му няколко десетилетия по-късно. Но през 20-те тези времена наподобяват далеч; тогава за три години разгласява 16 разработки в теоретичната физика.
С " Опенхаймер " Кристофър Нолан стигна до лимита на IMAX и изобрети нова камера Голямата обич
Няколко години по-късно Опенхаймер се озовава в Калифорнийския университет в Бъркли, в средата на 30-те години на предишния век. На Западния бряг той се увлича по леви хрумвания за трудова и обществена правдивост. На празнества се среща с хора, които обичат политиката и се вълнуват от нея, измежду тях - професорът по френски език Хокан Шевалие, с който постоянно разисква радикални мисли. Тогава не знае какъв брой пагубни ще са за кариерата му както почтените срещи за обяд, по този начин и решението да ги премълчи.
Много по-бързо се виждат последствията от запознанството му със студентка по медицина, Джийн Тадлок. Дотогава Опенхаймер е свенлив, този опит му е отдалечен. С нея идват и срещите на комунистическата партия, които той също посещава. Опенхаймер се среща с текстовете на Маркс. Двамата набират средства за Гражданската война с Испания. Брат му към този миг се е включил към партията - нещо, което самият Робърт няма да направи.
ФБР знаят за това. Към 1941 година, преди навлизането на Съединени американски щати във Втората международна война, Опенхаймер към този момент е " оперативно забавен " на контраразузнаването, тъй като е видян на събитията. Вече има и нова - бурна - връзка, която се трансформира в брак: с биолога (и също част от компартията) Кити Пюнинг. Не стопира да съвместява интереса си към обществено прогресивните хрумвания с проучванията в Бъркли върху теоретичната астрономия, нуклеарната и квантовата физика.
" Бащинството " на бомбата
Настоява, че не се интересува от политика. С левите си увлечения и репутацията на неразговорлив академик не наподобява на военните среди като най-надеждния човек за плана " Манхатън " - създаването, довела до първата атомна бомба.
Не по този начин мисли генерал-лейтенант Лесли Гроувс, в миналото надзиравал построяването на Пентагона и оказала се началник на плана дни преди Съединени американски щати да влязат във войната. Гроувс упорства на Опенхаймер, застъпва се зад него пред военните и службите: известният със способността си от време на време да работи съвсем без да яде (в ранните си години и при огромна концентрация) академик няма никакъв управителен опит, само че генералът е впечатлен т големите му знания. Успява да се наложи - в това число тъй като концепциите му за верижна реакция в бомбата звучи безапелационно на отбранителната общност; изключително когато Съединени американски щати се надпреварват с нацистка Германия.
Опенхаймер има думата и в посочването на мястото. През 1942 година той се оказва шеф на изследователския план в Лос Аламос, където се озовава акто тийнеджър. По негова концепция армията купува учебното заведение на рид в Лос Аламос и разрешава 6000 души (повечето - в армията), с съоръжение, да се настанят в лабораторията. Казва на Едуар Телър: " Само нуклеарна бомба може да откъсне Хитлер от завоеванията му в Европа. " Опенхаймер носи униформа в Лос Аламос, с цел да подчертае символиката на момента и да утвърди престижа си.
Към 1945 година самоубийството на Хитлер допуска, че бомбата надали ще бъде употребена против нацистка Германия. Опенхаймер още счита, че атомното оръжие ще завърши с всички войни. Месеци първия тест в 5:29 в Лос Аламос мнозина въпреки всичко считат, че бомбата може да е завършек на Третия райх.
На 6 август Опенхаймер е посрещнат с овации в залата за събрания в Лос Аламос. И той, и други учени обаче стартират да осъзнават отговорността. Опенхаймер се опълчва на създаването на евентуално по-мощни оръжия като водородната бомба; приканва за шерване на отговорността за нуклеарната сила в света и надзор на оръжейната конкуренция. Казва пред президента Александър Труман, че ръцете му са изцапани с кръв. Труман, взел участие (за разлика от Опенхаймер) във вземането на решението за стартирането на бомбата, не желае да го вижда повече.
Червената диря
Всъщност той от самото начало схваща отговорността на работата си и прекъсва връзките си с комунистите. Към края на 1942 година обаче той прави неточност: вечеря със остарелия си другар Шевалие в Калифорния, когато чува от него предложение да споделя американска информация с " другия съдружник " против Хитлер - Съветския съюз. Опенхаймер отхвърля, само че против него се обръща фактът, че взема решение да не каже на никого за диалога. Освен това възобновява връзката си с Джийн Татлок.
Седмици след срещата с Труман Джон Едгар Хувър, първият шеф на ФБР, изпраща на президента писмо, в което показва увереността си, че Опенхаймер е сътрудник на комунистите и че към момента има контакти. За осем години ФБР изготвя 1000 страници в досието му. Работата се форсира, откакто през 1949 година с атомна бомба се снабдява и Съветският съюз; службите позволяват, че някой от Съединени американски щати им предава информация. Това е правилно, само че няма доказателства, че го прави и Опенхаймер.
Към 1947 година той става шеф на Института за перспективни проучвания в Принстън. Люис Строс, мъжът в борда на института, който го наема и който има връзки до политическия връх във Вашингтон, влиза в спор с него за университетски въпроси. Строс е и последовател на водородната бомба, а разногласията с Опенхаймер по тематиката и за бъдещия метод към нуклеарните оръжия разсънват съмненията му, че тогавашната звезда е болшевик и руски агент; предупреждваа и Труман, и Хувър.
Заедно с него и Хувър, против Опенхаймер застава и радетелят на водородната бомба Едуард Телър. По време на лекция на 17 февруари 1953 година Опенхаймер приказва пред Съвета за външни връзки и споделя, че " епохата на потайността за нуклеарните оръжия " би трябвало да завърши и че двата " спорпиона в бутилка ", Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, могат единствено да се избият взаимно. Месеци по-късно вечеря с приятеля си Шевалие, медиатора на комунистите, в Париж, до момента в който е наблюдаван от ФБР след сигнала на Строс.
Краят
В епохата на маккартизма и параноята за комунистите всичко това е задоволително за лишаване на достъпа до систематизиране на информация. Опенхаймер апелира и против него стартира позорен развой, траял месец.
Защитниците му споделят пред съда, че Опенхаймер е потвърдил патриотизма и че доста други хора се увличат по комунизма през миналите две десетилетия. Признава за диалозите си с Шевалие и с контактите (дори до момента в който е женен) с Джийн Татлок. Едуард Телър насочва унищожителни рецензии към Опенхаймер, който бил недоверчив още в Лос Аламос.
Следващото десетилетие до гибелта си от рак през 1967 година Опенхаймер прекарва в огромна степен на Вирджинските острови в усамотение. За поддръжниците си той остава страдалец, осъзнал отговорността си за основаването на бомбата. И частичното реабилитиране, което следва - Джон Кенеди го кани в Белия дом на вечеря, Линдън Джонсън му дава менал. Разрешителното му за достъп до секретна информация в никакъв случай не е възобновено.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ