„Напих си питието и ме изнасилиха – престъплението се нуждае от собствен закон, за да защитава жертви като мен“
Знаех, че се оправям добре – пробвайки се да изкарам последния следобяд със остарели другари преди финала вечер със фамилията ми, преди да се прибера у дома. „ Няколко часа “, споделих на родителите си, които възнамеряваха изпращане на пица за у дома за мен.
Тълпата в кръчмата беше доста по-голяма, в сравнение с чаках („ ти си съвсем в никакъв случай тук! Защо не дойдат всички? ", сподели най-хубавата ми другарка с удоволствие) и ми беше мъчно да си проправя път към всички. Станах угрижен, знаейки, че фамилията ми ме чака у дома; още повече, когато видях какъв брой е изтощена батерията на телефона ми. Тъй като не желаех да разгадавам на намаляващата му мощ, с цел да получа Uber, се сбогувах с всички и им споделих, че ще изляза на улицата и ще хвана такси.
След едно последно вървене до тоалетната и последно вълна от сбогувания, един от тълпата - остарял прочут, само че в никакъв случай от нашата съществена група - пристъпи напред. „ И аз би трябвало да се прибера вкъщи “, сподели той. „ Жена ми е подготвена за вечеря – ще те закарам. “
Прочетете целия текст »
