Знаех, че един ден ще поискам да разкажа за Оля,

Знаех, че един ден ще желая да опиша за Оля, още когато се срещнах с нея в дома ѝ, изпълнен със светлина, доста бял, лек, топло откликващ на живия живот. Бях отишла у тях, тъй като правех материал за децата на архитектите, а брачният партньор ѝ е архитектът Христо Станкушев. Тогава видях и дребните Кари и Бобо, които са надарени със способността да вълшебстват, без по никакъв метод да се стремят към това.Хармонията и връзката сред тях, Оля и Христо, е в действителност завладяваща. Олга изцяло въплъщава контраста: нежна жена, фина, излъчваща мекост с гласа си и маниера си, която взема решения като шеф на компания в мъжкия и необработен бизнес на спедицията и логистиката. Допълнително води рубриката „ Хубава работа “ в Дарик кафе. Създател е на подкаста „ Нов човек “. Влага сърцето си в този персонален план, следвайки разнообразни хора по техните пътища на измененията. Така си показах и моя диалог с нея – да е за нещата, които са я променяли.     Имаш две сестри, само че точно ти преди години се изправи ненадейно пред нуждата да поемеш фамилния бизнес. Този ли миг най-вече те промени? Загубата на обичан човек, човек от фамилията, постоянно белязва пътя ти. А и ние, хората, свързваме огромната смяна в множеството случаи с сложни моменти и по-рядко с щастливи. Така че първото нещо, което ме накара да трансформира напълно житейския си светоглед, беше загубата на моя татко, когато бях на 25. Тя освен промени фамилната динамичност, а ме изправи пред това да направя една огромна крачка – да поема фамилния бизнес, това, което баща е изграждал с цялото си сърце и което към този момент три генерации е част от семейството ни. Тогава поех отговорност, която предписа идващите ми годините. Каква беше и каква стана? Преди това бях старателна, прецизна, деликатна, само че и наивна и неопитна. Имах солидно обучение в чужбина, бях живяла в Австрия, Германия, Мексико и Щатите. Но нямах опит и дебелата кожа, която е нужно да има човек, когато се захваща с транспортния отрасъл. Малко дами ръководят транспортни компании, още по-малко са притежатели в тази сфера. Това е мъжки бизнес. И доста необработен. И първо изпита боязън? Противно на упованията, в такива сериозни моменти, човек в действителност впряга всичките си сили да се оправи. Страхът отстъпва на смелостта, с цел да можеш да преодолееш сложното.
В момента, когато разбрах, че баща е умрял ненадейно, в действителност тотално се активизирах. Нямах време и пространство за боязън или горест, или нерешителност, тъй като знаех, че преди всичко имам огромни отговорности към своите близки. Какво научи от този момент? Научих се да бъда началник на хора, да внимавам в потребностите на екипа и да се вслушвам повече във вътрешния си глас. Усещането за дълг в началото бе притъпило в мен личната вътрешен глас. Всяка крачка премислях през призмата на това какво татко ми би направил. Имах упования да бъда като него - отличен изпращач и визионер, невъзможна задача за моите години тогава. Днес знам, че ролята ми не е да заместя баща, а  да дам аз своя почерк на компанията, да развия своя гений като началник на хора и да открия своята приятност от това. В момента, в който премислих ролята си, се отвориха нови порти, направих нови крачки, екипът се сплоти, бизнесът се разви и работата стартира да ми носи повече задоволство. Помогна ли ти за това индивидът до теб? Бяхте ли се срещнали към този момент с Христо?    С Христо се срещнахме към година и три месеца по-късно. И към този момент повече от 10 години той продължава да бъде любовта на живота ми. И го преоткривам, и се влюбвам в него всеки нов ден. Голямо благополучие е. Вярвам, че с цел да може човек да се оправя добре в работата си, е нужно преди всичко персоналният му живот да е спокоен и осмислен. Така че аз съм доста признателна за тази непоклатимост, която имам, за доверието, за това, че гледаме в една посока, за поддръжката му, за вярата му в мен, за физическото му присъединяване във всичко, обвързвано и с дома, и с развъждането на децата. Много съм признателна за тази наша среща и обич. От коя жена в фамилията си научила толкоз доста за това по какъв начин да комбинираш другите женски функции? Моята баба се споделяше Олга, на нея съм кръстена, тя беше матриархът на нашата  фамилия. Много мощна, устойчива и уверена жена, леко строга и сурова. Тя постоянно споделяше, че дамата е пазителят на домашното огнище. От нея знам, че дамата има своята мъдрост, резистентност и отговорност да се грижи за фамилията. Нормално е обаче дамата да желае да има криле, с цел да се развихри и в другите си функции. Това научих от своята майка. Всяко човешко създание има потребност от креативна изява, а тя нормално е в кариерния път. Важно е да си даваме свободата всеки да може да извърви този път. Това би било една здравословна форма на пълноправие, при която всяка жена има персоналната убеденост и поддръжката на своя сътрудник да се развива самоуверено и професионално. Как те промени появяването на децата – Кари и Бобо? Убедена съм, че щом децата се родят, те са си свои лични същества, те не ни принадлежат. Гледам на майчинството като опция да разбирам повече за себе си. Чрез децата виждаш себе си в профил – с нещата, които харесваш и не харесваш. Родителството ме учи на доста самообладание и се стремя да приспособявам бързо отношението си към децата и към това, което са сега, тъй като те се трансформират доста бързо. Бобо към този момент е на 6.5, обича математиката, тренира футбол, чете дебели книги. А Кари е на 8, тя е шефът у дома, тя дефинира разпоредбите. Учи немски, танцува балет и се вълнува, прецизна е, деликатна, употребява думи от речника на студент първи курс, виждам в нея решителността и взискателността си и това хем ме радва, хем ме тормози на моменти, тъй като знам какъв брой персонален мир коства несъразмерната отговорност. Иначе родителството е наслада. Вчера двамата си направиха къща от кашон, изрязаха прозорци и порти, измислиха си мебели за дребното плюшено еднорогче, което я населява. Онзи ден се загледах какъв брой нежни са миглите им и изпитах същинско благополучие. Стремя се да хващам тези микромоменти, които стоплят целия ден.