Защо Япония отчаяно трябва да построи мост към руски Сахалин
Знае се, че Япония към този момент стартира да работи по плана за подводен тунел към Южна Корея. Това ще ѝ разреши за първи път в историята да получи сухопътен достъп до континента.
Този план е извънредно комплициран и безценен. Общо ще е належащо да се положат 182 километра коловози под пролива Цушима.
Основният минус на плана обаче е, че даже и да бъде приключен сполучливо, Япония отново ще остане откъсната от Евразия. Защо?
Защото самата Южна Корея в действителност е „ остров “. Тя е предпазена от останалия свят от Северна Корея, връзките с която, както знаете, и при японците, и при южнокорейците са много обтегнати.
Следователно, в случай че Япония желае да доставя стоките си до Европа и Азия по суша (или да получава артикули от там, да вземем за пример суровини), тогава тя въпреки всичко ще би трябвало да употребява кораби. Просто ще се товарят не в японски пристанища, а в южнокорейски.
Разбира се, няма нищо неприятно в морския превоз. Най-малкото е по-евтин от всички други способи.
И въпреки всичко, в случай че една доставка по море би била задоволителна, тогава за какво Китай ще строи своя нов Път на коприната? Защо са всички тези десетки хиляди пътища и железопътни линии, които към този момент са задръстени с китайско-европейски артикули, и какъв брой нови пътища предстоят да бъдат издигнати?
Сухопътните транспорти имат своите неоспорими преимущества.
Те са доста по-бързи (важно за някои категории товари)
Може да се преобразуват в електрически (без въглеродни излъчвания и това става все по-важно в новата икономика)
Може непосредствено да се изпраща до страни без изход на море и други.
Накратко, сухопътният път е от значително значение, в случай че Япония желае да се конкурира сполучливо на непознатите пазари.
И тук на помощ идва нашият Сахалин. Факт е, че мостът над него е единственият повече или по-малко действителен метод за свързване на Япония с континента.
До Китай е прекомерно надалеч - над 700 километра
Южна Корея и тя е отрязана
КНДР няма да допусне никого до сходен маршрут, а и е надалеч - 500 километра.
И до съветското Приморие е прекомерно надалеч - над 300 километра.
Друго нещо е мост или тунел през пролива Лаперуз сред Япония и Сахалин.
Ширината на пролива е " едвам " малко повече от 40 км
Средна дълбочина - към 40 метра
Да, параметрите не са от най-идеалните, само че механически е допустимо. В Крим, в последна сметка, мостът нали беше издигнат? И макар че е 2 пъти по-къс, само че там дъното не е доста уместно за такива уреди.
Също по този начин, удобството на такавапречечка е обвързвано със съществуващи и строящи се връзки.
Искам да кажа, че остров Хокайдо, от който можете да построите мост, към този момент е обвързван с останалата част на Япония с подводен тунел (един от най-дългите на света).
А Сахалин към 2025 година също ще бъде обвързван с континента. Пари за това към този момент са отделени (почти половин трилион рубли). С тях се възнамерява градеж на мост там, където Сахалин най-вече се приближава до материка.
Така мостът през протока Ла Перуз е единственото изчезнало звено във веригата, което може да трансформира Япония в „ сухопътна мощ “.
Между другото, нашите управляващи към този момент обявиха, че Русия също има интерес от подобен план и той е голям. На първо място, това са облагите от пренос, работните места, японския пазар на продажби и развиването на Далечния изток.
Едва ли обаче подобен мост ще бъде издигнат самичък без помощта на Япония. Цената му се прави оценка на съвсем трилион рубли. Такива пари, несъмнено, могат да се намерят. Но въпреки всичко е по-добре да ги използваме за други цели. Но в случай че Япония изрази предпочитание да финансира част от плана, въпросът ще се задвижи.
Като цяло мисля, че в случай че не бяха всички тези политически забавяния (заради Курилите), Япония от дълго време щеше да стартира сама да строи подобен мост. Все отново е мъчително перспективен.
Превод: В. Сергеев
Този план е извънредно комплициран и безценен. Общо ще е належащо да се положат 182 километра коловози под пролива Цушима.
Основният минус на плана обаче е, че даже и да бъде приключен сполучливо, Япония отново ще остане откъсната от Евразия. Защо?
Защото самата Южна Корея в действителност е „ остров “. Тя е предпазена от останалия свят от Северна Корея, връзките с която, както знаете, и при японците, и при южнокорейците са много обтегнати.
Следователно, в случай че Япония желае да доставя стоките си до Европа и Азия по суша (или да получава артикули от там, да вземем за пример суровини), тогава тя въпреки всичко ще би трябвало да употребява кораби. Просто ще се товарят не в японски пристанища, а в южнокорейски.
Разбира се, няма нищо неприятно в морския превоз. Най-малкото е по-евтин от всички други способи.
И въпреки всичко, в случай че една доставка по море би била задоволителна, тогава за какво Китай ще строи своя нов Път на коприната? Защо са всички тези десетки хиляди пътища и железопътни линии, които към този момент са задръстени с китайско-европейски артикули, и какъв брой нови пътища предстоят да бъдат издигнати?
Сухопътните транспорти имат своите неоспорими преимущества.
Те са доста по-бързи (важно за някои категории товари)
Може да се преобразуват в електрически (без въглеродни излъчвания и това става все по-важно в новата икономика)
Може непосредствено да се изпраща до страни без изход на море и други.
Накратко, сухопътният път е от значително значение, в случай че Япония желае да се конкурира сполучливо на непознатите пазари.
И тук на помощ идва нашият Сахалин. Факт е, че мостът над него е единственият повече или по-малко действителен метод за свързване на Япония с континента.
До Китай е прекомерно надалеч - над 700 километра
Южна Корея и тя е отрязана
КНДР няма да допусне никого до сходен маршрут, а и е надалеч - 500 километра.
И до съветското Приморие е прекомерно надалеч - над 300 километра.
Друго нещо е мост или тунел през пролива Лаперуз сред Япония и Сахалин.
Ширината на пролива е " едвам " малко повече от 40 км
Средна дълбочина - към 40 метра
Да, параметрите не са от най-идеалните, само че механически е допустимо. В Крим, в последна сметка, мостът нали беше издигнат? И макар че е 2 пъти по-къс, само че там дъното не е доста уместно за такива уреди.
Също по този начин, удобството на такавапречечка е обвързвано със съществуващи и строящи се връзки.
Искам да кажа, че остров Хокайдо, от който можете да построите мост, към този момент е обвързван с останалата част на Япония с подводен тунел (един от най-дългите на света).
А Сахалин към 2025 година също ще бъде обвързван с континента. Пари за това към този момент са отделени (почти половин трилион рубли). С тях се възнамерява градеж на мост там, където Сахалин най-вече се приближава до материка.
Така мостът през протока Ла Перуз е единственото изчезнало звено във веригата, което може да трансформира Япония в „ сухопътна мощ “.
Между другото, нашите управляващи към този момент обявиха, че Русия също има интерес от подобен план и той е голям. На първо място, това са облагите от пренос, работните места, японския пазар на продажби и развиването на Далечния изток.
Едва ли обаче подобен мост ще бъде издигнат самичък без помощта на Япония. Цената му се прави оценка на съвсем трилион рубли. Такива пари, несъмнено, могат да се намерят. Но въпреки всичко е по-добре да ги използваме за други цели. Но в случай че Япония изрази предпочитание да финансира част от плана, въпросът ще се задвижи.
Като цяло мисля, че в случай че не бяха всички тези политически забавяния (заради Курилите), Япония от дълго време щеше да стартира сама да строи подобен мост. Все отново е мъчително перспективен.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ