Без малко да се сдобием с родна аристокрация
Знае се, че младият княз е посрещнат в София през 1887 година без необикновен възторг. Въпреки арките, гирляндите и момите, които му сервират самун и сол във всяко населено място по пътя му. Въпреки угощенията с печени агнета, баници и домашна ракия, която за чужденците е отвратителна на усет и вони. Както споделя един хроникьор за посрещането: „ урата бяха редки, викаха не жителите, а школуваните бойци “. Самият Фердинанд – още млад, строен и тъничък момък, се оглежда страхливо и всичко му наподобява мръсно, некрасиво и… миризливо. Години по-късно всички ще се убедят, че княжеският нос е доста сензитивен на аромати. Дотам, че при влизането си в Двореца, щом пристъпва прага на кабинета и спалнята, стартира да мърмори, че още се усеща миризмата на княз Александър. И другите сетива на младия държател са чувствителни, заради което доближените му са постоянно в очакване на скандал: поради несръчни обноски, недобър тип на ядене или дипла на дрехата, поради увехнали във вазата цветя или липса на бон звук.
Дворецът, който заварва Фердинанд, му се коства неуместен и лишен от искра. При това е цялостен с мишки и дървеници, които биват прогонени с огромен труд и не без помощта на задгранични експерти. Неведнъж той недоволства и твърди, че постройката е като къща на елементарен виенски рентиер, не наподобява на замък. Затова още от първия ден на идването си се разпорежда да бъде преустроена, премебелирана, претапицирана, застлана с дебели килими, отрупана с обичаните му бронзови бонбониери, портрети на родственици в скъпи рамки, табакери, вази, украшения… Строят се в допълнение зали и крило за княгинята. Едно от първите му условия е облеклото на тези, които го посещават и с които се среща по време на скитанията си из страната. Добри Ганчев, неговият първи преподавател по български език, ще напише по-късно в спомените си, че незабавно след известието от двореца, че е предпочетен за тази работа, му припомнят, че би трябвало да се яви за урока във фрак. „ Фрак?! Где фрак? У какъв брой души имаше тогава фракове? Само някои от министрите и не всички “. Налага се да вземе в заем от един другар. Драган Цанков по този мотив люто псува и се заканва, че ще влезе в Двореца с шаечено сетре и беневреци. Още по-затруднени са кметовете, с които Фердинанд се среща понякога. Нерядко малограмотни, надалеч от етикета, незнаещи немски език, с
груби отрудени ръце, които не познават бели ръкавици
За тях формалното облекло е непривично, те са хора, „ навикнали да вървят без горня риза, без жилетка, прекомерно постоянно с подпетени обуща, за по-голяма лекост “.
Един непосредствен на Двореца наблюдаващ написа: „ Раждан и расъл в страна, гдето купите за хората са така нужни, както и шапките им, на княз Фердинанд се виждаше доста грозно да се обръща към министри, към високи служители единствено с едно господиносване “.
Така се стига до концепцията да бъде податлив Стефан Стамболов и държавното управление и у нас да се вкара „ институтът за титулованото чиновничество “. Обзет от тази мисъл, князът стартира да приказва постоянно за това, да дава образец с Австрия, Германия, Франция… Търси съидейници с думите:
Как би прилягало да кажеш: „ Маркиз Стоилов… Конт Начович… ”
Много скоро обаче българите в свитата на владетеля го разочароват с реакцията си по тематиката. Един от тях напряко му споделя: „ Тез контове и маркизи, на следващия ден кат паднат от власт, кой ще им дава средства, с цел да поддържат високото си достолепие? “ Князът дава отговор: „ Държавата “, само че е наясно, че това няма по какъв начин да се случи в България. Подсещат го и за друго, още по-конфузно събитие: бащите на бъдещите маркизи и барони са още живи и множеството от тях орат земята или са терзии, бакали, кондурджии. Нали ще им се смеят хората, нали самите те ще се усещат неудобно, в случай че синовете им внезапно се окажат аристократи?
Дълго време още Фердинанд не се отхвърля от концепцията да насади в българската земя „ аристократическите титули “. Докато най-после, под влияние на своето обграждане и непосреден допир с действителността, доста сполучливо самичък той побългарява на моменти и обноските си, и речта си. Почва да крещи и да наскърбява, когато не е в въодушевление, да
сипе хули – изначало на унгарски
а след това и на български. Твърди се, че почнал да се обръща към доближените си: бай Лука, бай Христу, бай Георги… А в стеснен, съкровен кръг си разрешавал да подлага на насмешки и подбив свои чиновници и политици, както и околните им – назовава Ив. Ев. Гешов „ изпуснат заек ”, Начович – „ Велзевул “, Маджаров – „ Конската глава “, госпожа Чомакова – „ кокошката “… Мдааа, не доста благородно и аристократично като привичка. Процесът обаче е двустранен: част от свитата му (главно селянчета от Пирдоп, както злослови един съвременник) също се трансформира, само че в противоположна посока: проговарят немски и френски, научават се да танцуват бални танци, привикват и те да носят пръстени, браслети, карфици със скъпоценни камъни. Един от тях – Димитър Станчов, частният секретар на Фердинанд, даже се дами за девойка дьо Грьоно, същинска френска аристократка, за огромен шок на неговите родственици, които смятат този сватбен съюз за позор и леке върху името на семейството.
Дворецът, който заварва Фердинанд, му се коства неуместен и лишен от искра. При това е цялостен с мишки и дървеници, които биват прогонени с огромен труд и не без помощта на задгранични експерти. Неведнъж той недоволства и твърди, че постройката е като къща на елементарен виенски рентиер, не наподобява на замък. Затова още от първия ден на идването си се разпорежда да бъде преустроена, премебелирана, претапицирана, застлана с дебели килими, отрупана с обичаните му бронзови бонбониери, портрети на родственици в скъпи рамки, табакери, вази, украшения… Строят се в допълнение зали и крило за княгинята. Едно от първите му условия е облеклото на тези, които го посещават и с които се среща по време на скитанията си из страната. Добри Ганчев, неговият първи преподавател по български език, ще напише по-късно в спомените си, че незабавно след известието от двореца, че е предпочетен за тази работа, му припомнят, че би трябвало да се яви за урока във фрак. „ Фрак?! Где фрак? У какъв брой души имаше тогава фракове? Само някои от министрите и не всички “. Налага се да вземе в заем от един другар. Драган Цанков по този мотив люто псува и се заканва, че ще влезе в Двореца с шаечено сетре и беневреци. Още по-затруднени са кметовете, с които Фердинанд се среща понякога. Нерядко малограмотни, надалеч от етикета, незнаещи немски език, с
груби отрудени ръце, които не познават бели ръкавици
За тях формалното облекло е непривично, те са хора, „ навикнали да вървят без горня риза, без жилетка, прекомерно постоянно с подпетени обуща, за по-голяма лекост “.
Един непосредствен на Двореца наблюдаващ написа: „ Раждан и расъл в страна, гдето купите за хората са така нужни, както и шапките им, на княз Фердинанд се виждаше доста грозно да се обръща към министри, към високи служители единствено с едно господиносване “.
Така се стига до концепцията да бъде податлив Стефан Стамболов и държавното управление и у нас да се вкара „ институтът за титулованото чиновничество “. Обзет от тази мисъл, князът стартира да приказва постоянно за това, да дава образец с Австрия, Германия, Франция… Търси съидейници с думите:
Как би прилягало да кажеш: „ Маркиз Стоилов… Конт Начович… ”
Много скоро обаче българите в свитата на владетеля го разочароват с реакцията си по тематиката. Един от тях напряко му споделя: „ Тез контове и маркизи, на следващия ден кат паднат от власт, кой ще им дава средства, с цел да поддържат високото си достолепие? “ Князът дава отговор: „ Държавата “, само че е наясно, че това няма по какъв начин да се случи в България. Подсещат го и за друго, още по-конфузно събитие: бащите на бъдещите маркизи и барони са още живи и множеството от тях орат земята или са терзии, бакали, кондурджии. Нали ще им се смеят хората, нали самите те ще се усещат неудобно, в случай че синовете им внезапно се окажат аристократи?
Дълго време още Фердинанд не се отхвърля от концепцията да насади в българската земя „ аристократическите титули “. Докато най-после, под влияние на своето обграждане и непосреден допир с действителността, доста сполучливо самичък той побългарява на моменти и обноските си, и речта си. Почва да крещи и да наскърбява, когато не е в въодушевление, да
сипе хули – изначало на унгарски
а след това и на български. Твърди се, че почнал да се обръща към доближените си: бай Лука, бай Христу, бай Георги… А в стеснен, съкровен кръг си разрешавал да подлага на насмешки и подбив свои чиновници и политици, както и околните им – назовава Ив. Ев. Гешов „ изпуснат заек ”, Начович – „ Велзевул “, Маджаров – „ Конската глава “, госпожа Чомакова – „ кокошката “… Мдааа, не доста благородно и аристократично като привичка. Процесът обаче е двустранен: част от свитата му (главно селянчета от Пирдоп, както злослови един съвременник) също се трансформира, само че в противоположна посока: проговарят немски и френски, научават се да танцуват бални танци, привикват и те да носят пръстени, браслети, карфици със скъпоценни камъни. Един от тях – Димитър Станчов, частният секретар на Фердинанд, даже се дами за девойка дьо Грьоно, същинска френска аристократка, за огромен шок на неговите родственици, които смятат този сватбен съюз за позор и леке върху името на семейството.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ