Значи… Нашия лукав президент, не мога да го разбера. Довчера

Значи…

Нашия подъл президент, не мога да го схвана. Довчера пропагандираше, че партиите би трябвало да се помирят и основат постоянно държавно управление. Страната имала потребност от такова. Родината. Днес те направиха тъкмо това, само че той е неудовлетворен и не стопира да ги хули…

Какво желае лукавият? Още 100 години, персонално негов длъжностен кабинет и нескончаеми, предизвестени избори...

Случилото се е изцяло демократично. Двете най-големи политически партии, ще ръководят взаимно страната. Родината. Супер. Логично. Народът им гласоподава доверие и в този момент ще се възползва от опита им. Всъщност ги избрахме тези, които гласувахме.

Повечето българи не са дали своят вот. Да са дали своят вот. Значи им е гот по този начин.

Съгласен съм… Съгласен съм, че думите политик  и спекулация са синоними. Така е. Видиш ли сако и вратовръзка на фотография, работата е ясна. Така обаче ни харесва. Явно. Има ли спекулация за тях, има и за нас. Така е организиран светът. Така сме се устроили. Нима някой счита, че другият работи, с цел да оправи света или него…

На няколко политика им желаят имунитетите. Те не си ги дават. Напълно ги разбирам. И аз нямаше да си го дам. Имунитета им го желае един, дето цялостен народ и един Господ му желаят неговия, само че той не го дава. Те да не са луди…

Усетихте ли земетресението? Цели две секунди. Какъв шок… Уау. Страхотна вест. Дори не излязох на двора.

Когато се случи естествено злополучие, хората все гледаме към земята и краката си. Защото губим равновесие. Научих се да поглеждам нагоре. Оня си знае работата. Много се разглезихме…

Из „ Записки по българските признания “ на К. И. К.