Всеки трети учител у нас е над 55 години - притокът на младите педагози намалява
Значително застаряване на учителския състав, спад в броя на учениците в някои области, и постоянен интерес към висшето обучение у нас. Това демонстрират част от последните данни на Националния статистически институт, които показват просветителната картина в България през образователната 2024/2025 година и регистрират по едно и също време тревожни и забавни трендове.
Прочетете още
Според данните към края на предходната година в България действат 2 329 учебни заведения – с 12 по-малко от миналата година. В тях се образоват 713 500 възпитаници, само че най-сериозният проблем се обрисува при възрастовата конструкция на преподавателите. Най-много са учителите на възраст сред 55 и 59 години – 12 428 души. Броят на учителите над 60 години също е величествен – 10 631 души. За съпоставяне, учителите под 29 години са едвам 5 178.
Това значи, че една трета от всички учители в България са над 55 години. Същевременно млади фрагменти мъчно се притеглят, което може би значи, че е време за действително модернизиране и преструктуриране на учителската специалност, защото тази наклонност би основала действителна опасност от кадрова рецесия в бранша през идващите години.
В детските градини и подготвителните групи са записани 217 200 деца. От тях 51.4% са момчета. Средният коефициент на записване е 88.6%, само че сред обособените области съществуват огромни разлики. Най-висок е обсегът в Смолян – 98.7%, а най-нисък – в Сливен – едвам 72.7%.
Разликите сред град и село също са обилни. Средният брой деца в една градска детска градина е 152, до момента в който в селските – 62. Частните детски градини не престават да са относително малко – единствено 3% от всички деца са записани в такива институции.
Общо 208 500 души се образоват във висши образователни заведения в страната през академичната 2024/2025 година. От тях 203 500 са в просветителните степени „ професионален бакалавър “, „ бакалавър “ и „ магистър “, а 5 029 души са докторанти.
Здравеопазването е най-предпочитаната сфера измежду студентите – изключително за чужденците, от които 61.5% се образоват в медицински специалности. Българските студенти също демонстрират мощен интерес към опазването на здравето, бизнеса и образованието. Най-много дипломирани през 2024 година има в направленията „ Бизнес и администрация “ (22.9%), „ Образование “ (16.8%) и „ Здравеопазване “ (10.2%).
От всички студенти, 11.1% са записани в частни университети. Чуждестранните студенти в страната са 16 200, като най-вече от тях са от Гърция (20%), Англия (13.7%), Украйна (10.7%), Германия (9.5%) и Италия (6.3%).
Общо 5 029 души се образоват в докторантури, като над половината (57%) се намират в София. След столицата като водещите области по брой докторанти се подреждат Пловдив, Варна и Велико Търново. Чужденците съставляват 11.4% от всички, а най-вече са тези от Китай (34.1%), следвани от Гърция, Израел и Северна Македония.
Повече от половината защитили докторска степен през 2024 година са дами. Най-много дипломирани докторанти има в специалностите „ Здравеопазване “, „ Науки за обществото и човешкото държание “, „ Бизнес и администрация “, „ Образование “ и „ Технически науки “.
През 2024 година над 12 000 души над 16-годишна възраст са се присъединили в стратегии за професионално образование. Най-предпочитаните посоки са „ Обществена сигурност и сигурност “, „ Услуги за личността “ и „ Технически специалности “. Интересът към курсове за придобиване на подготовка се усилва, като това демонстрира търсене на нови умения и професионално преориентиране измежду възрастното население.
Данните от статистиката демонстрират, че казусът със застаряващия преподавателски състав е сериозен и изисква национални тактики за привличане на млади учители и задържане на фрагменти в бранша. Съществуват и съществени районни несъответствия в достъпа до обучение – както в предучилищното, по този начин и в учебното обучение. Става ясно и, че ползата към висшето обучение остава висок, като специалности с добра професионална реализация – медицина, бизнес, педагогика – преобладават.
Ако образованието е основата на всяко развито общество, то актуалните данни от Национален статистически институт несъмнено демонстрират, че системата има потребност от възобновяване, подмладяване и стратегическа визия за бъдещето.
Прочетете още
Според данните към края на предходната година в България действат 2 329 учебни заведения – с 12 по-малко от миналата година. В тях се образоват 713 500 възпитаници, само че най-сериозният проблем се обрисува при възрастовата конструкция на преподавателите. Най-много са учителите на възраст сред 55 и 59 години – 12 428 души. Броят на учителите над 60 години също е величествен – 10 631 души. За съпоставяне, учителите под 29 години са едвам 5 178.
Това значи, че една трета от всички учители в България са над 55 години. Същевременно млади фрагменти мъчно се притеглят, което може би значи, че е време за действително модернизиране и преструктуриране на учителската специалност, защото тази наклонност би основала действителна опасност от кадрова рецесия в бранша през идващите години.
В детските градини и подготвителните групи са записани 217 200 деца. От тях 51.4% са момчета. Средният коефициент на записване е 88.6%, само че сред обособените области съществуват огромни разлики. Най-висок е обсегът в Смолян – 98.7%, а най-нисък – в Сливен – едвам 72.7%.
Разликите сред град и село също са обилни. Средният брой деца в една градска детска градина е 152, до момента в който в селските – 62. Частните детски градини не престават да са относително малко – единствено 3% от всички деца са записани в такива институции.
Общо 208 500 души се образоват във висши образователни заведения в страната през академичната 2024/2025 година. От тях 203 500 са в просветителните степени „ професионален бакалавър “, „ бакалавър “ и „ магистър “, а 5 029 души са докторанти.
Здравеопазването е най-предпочитаната сфера измежду студентите – изключително за чужденците, от които 61.5% се образоват в медицински специалности. Българските студенти също демонстрират мощен интерес към опазването на здравето, бизнеса и образованието. Най-много дипломирани през 2024 година има в направленията „ Бизнес и администрация “ (22.9%), „ Образование “ (16.8%) и „ Здравеопазване “ (10.2%).
От всички студенти, 11.1% са записани в частни университети. Чуждестранните студенти в страната са 16 200, като най-вече от тях са от Гърция (20%), Англия (13.7%), Украйна (10.7%), Германия (9.5%) и Италия (6.3%).
Общо 5 029 души се образоват в докторантури, като над половината (57%) се намират в София. След столицата като водещите области по брой докторанти се подреждат Пловдив, Варна и Велико Търново. Чужденците съставляват 11.4% от всички, а най-вече са тези от Китай (34.1%), следвани от Гърция, Израел и Северна Македония.
Повече от половината защитили докторска степен през 2024 година са дами. Най-много дипломирани докторанти има в специалностите „ Здравеопазване “, „ Науки за обществото и човешкото държание “, „ Бизнес и администрация “, „ Образование “ и „ Технически науки “.
През 2024 година над 12 000 души над 16-годишна възраст са се присъединили в стратегии за професионално образование. Най-предпочитаните посоки са „ Обществена сигурност и сигурност “, „ Услуги за личността “ и „ Технически специалности “. Интересът към курсове за придобиване на подготовка се усилва, като това демонстрира търсене на нови умения и професионално преориентиране измежду възрастното население.
Данните от статистиката демонстрират, че казусът със застаряващия преподавателски състав е сериозен и изисква национални тактики за привличане на млади учители и задържане на фрагменти в бранша. Съществуват и съществени районни несъответствия в достъпа до обучение – както в предучилищното, по този начин и в учебното обучение. Става ясно и, че ползата към висшето обучение остава висок, като специалности с добра професионална реализация – медицина, бизнес, педагогика – преобладават.
Ако образованието е основата на всяко развито общество, то актуалните данни от Национален статистически институт несъмнено демонстрират, че системата има потребност от възобновяване, подмладяване и стратегическа визия за бъдещето.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ